В предговора авторката цитира балканската поговорка: "Ако си помогнал в беда някому - премълчи, ако някой ти е направил добро - разкажи!". Настоящата книга е скромен опит да изпълня тази повеля, доколкото ми е възможно, като се опитам да възстановя историческата истина за извършеното от австрийския народ през войните 1912-1918 г. най-благородно и високохуманно дело - благотворителността, за която няма граници, езикови бариери и... давност.
Насочването ми именно към Австрия не е случайно. То е плод на многогодишен човешки и научен интерес, породен у мен от разказите на моя баща (който е баща и на проф. д-р Минка Златева, доайен и преподавател с над 40- годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, наш автор в сайта), израснал и възпитан в сиропиталището за войнишки сираци в Свиленград. В неговото съзнание завинаги бе запечатан детския спомен за вкусените за пръв път през живота му бисквити и бонбони в красива цветна опаковка с надпис: Виена.
х х х
Наред със Столичната община, огромна по обем и изключително ценна е благотворителността във всички по-големи селища на страната, между които Пловдив, Русе, Бургас, Видин, Враца, В.Търново (1), но изключително много се отличава в това отношение морската ни столица Варна. Особеното положение на гарнизон през Балканските войни и почти закрит град-пристанище по време на Първата световна война не възпрепятства жителите й да се включат в делото на милосърдието. Варненци стават пример за това колко полезна за делото може да бъде задружната, толерантна работа на органите на местната власт, църквата и
благотворителните дружества и помощни комитети. Както в София, така и тук, в името на високоблагородните цели всички те се обединяват на 15 март 1915 година в Общ централен комитет на благотворителните дружества с начален капитал 6200 лв.(2)
Ръководени от Негово Високопреосвещенство митрополит Симеон, те извършват своята патриотична дейност не само в името на милосърдието, а я съчетават с висшата добродетел - родолюбието чрез поредица постоянни масови сказки в града, основната от които е "Домородството като възпитателен и благотворителен двигател". От амвона на големия православен храм в морската столица духовният двигател и патрон на благотворителността във Варна митрополит Симеон проповядва пред своите пасоми, че има една добродетел, с която се постига най-висшата степен на човешкото съвършенство. Тая добродетел хвърля покривка на прошка върху човешките грешки, услажда горчивите дни на бедните и осветлява мрака на нещастните и това е милосърдието! Водени от него, варненци доказват на дело колко хуманни, дълготрайни и важни за взаимоотношенията между гражданите и войската и за бъдещото развитие на града могат да се окажат общите инициативи. (3)
Само от отчета за дейността на благотворителния комитет за граждански грижи във Варна от 1916 г. са посочени следните данни за парични постъпления в касата на БЧК: 1913 - 4056 лв., 1914 - 18321 лв., 1915 -
12 490 лв., 1916 -141192 лв. Към тях се включва и сформираният "Комитет за набиране на помощи и пари за нуждаещите се войнишки семейства и пострадали добруджанци” още на 1 септември 1913 г. с вноска от 43 310 лв. По съсловия сумите се разпределят както следва (4):
91 търговци 54242 лв. 4 учреждения 7697 лв.
12 индустриалци 23800 лв. 22 дружества 20761 лв.
7 свободни професии 6900 лв.
чиновници 2584 лв.
учащи 8572 лв.
разни 5781 лв.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Всичко : 101879 лв. Всичко: 28708 лв. ОБЩО: 130 607 лв.
И ако за 1912-1913 г. общо от благотворителни акции във Варна са събрани 49 761 лв., то за 1916 г. Комитетът осигурява над 46 310 лв., а през 1917 г. постъпленията са вече 152 100 лв., от които 130 716 лв.
внасят 159 човека. (5)
Резултатите от дейността на благотворителните дружества е оценена високо още от съвременниците, които наричат Варна "град на милостивите самаряни".(6)
Голяма част от реалните проявления на тази високохуманна дейност е била разглеждана или засягана в някои научни изследвания. В сянката на времето обаче, пак по конюнктурни причини, е останал един от паметните за тогавашното поколение жест на милосърдие и уважение към войниците на България и бежанците от Добруджа - този на царица Елеонора, свързан отново с австрийската традиция в полето на благотворителността.(7)
Тежко болна, царица Елеонора преживява в двореца Евксиноград последните си дни. Месец преди рожденния си ден - 22 август, тя събира ръководството на Централния комитет на благотворителните дружества в града начело с Негово Високопреосвещенство Варненско-преславския митрополит Симеон. Като изразява безпокойството от събитията не само в Добруджа, но и по целия български фронт, царицата оповестява волята си, че не желае никакви подаръци за наближаващия й празник.
Подчертава, че моментът е по-подходящ за саможертва и милосърдие към прииждащите отвсякъде бежанци, завръщащите се от фронта ранени герои или бедните войнишки семейства. Призовава жителите на Варна отново, както и преди, да им даде щедро своята подкрепа. Нейната идея е средствата да бъдат събрани по изпитан от векове стар австрийски ( навярно и немски) начин - чрез обковаването на предмет-символ.
Предложението й е това да бъде една ладия-кораб, подобен на този, изобразен на герба на
града. Според проповедите на Великотърновския митрополит Йосиф, ладията трябва да символизира не само морската ни столица, но и цялостна България, която в бурното море на живота търси своя верен, можещ и
най-смел кормчия, за да я изведе на спасителния бряг. Всеки, свързан с кораба, трябва според силите и възможностите си да се бори за всеобщото оцеляване. По нейно мнение именно чрез обковаването тази връзка придобива своето индивидуално, духовно, материално и морално измерение.
Малките гвоздейчета, поставени върху символа, се характеризират като спойваща нишка между човека-благодетел и нуждаещия се от милосърдието, за да заживее за бъдещето. За реализирането на този нов за жителите на Варна дарителски жест, който те приемат единодушно, царица Елеонора предлага по-голямата
част от своите скъпоценни фамилни и сватбени бижута, както и вече обещаната от семейството й сума за подарък. Нейната първа вноска поставя началото на акцията, която трябва да осъществи учреденият веднага
Комитет с председател митрополит Симеон. С щедрите дарения на царица Елеонора започва и набирането на предмети за общоградска благотворителна томбола, планирана за 26 август. С направата на "Ладията на живота" незабавно е натоварена флотската механична работилница.(8)
Според старата австрийска традиция избраният предмет-символ трябва да бъде не само лесно разбираем за всички от общността, но и да е свързан както с християнското учение, така и с важен за селището исторически момент или символ. Ето защо малката лодка, представлява платноход, чиито две платна са изографисани с лика на Божията майка и Младенеца, и с герба на Варна. На поставката, по желание на цар Фердинанд, се изписва цитат от Евангелието на Лука /1:40/: "Той милосърдно погледна рабинята си,
защото отсега ще ме облажават всички родове", а от другата страна се издълбава: "За героите наши свети, по чуждите ниви останали" /(9).
Тържествата започват на 22 септември 1917 г. в 9,00 часа. Под звуците на военната музика и песните на сборен хор, ръководен от легендарния диригент на добруджанци маестро Кръстев, започва обковаването. Само за час и половина се събират над 9 000 лв. от присъстващите членове на царското семейство, представители на съюзническите мисии у нас, на Св.Синод, видни варненски граждани, начело с окръжния управител д-р Т.Боев и кмета Г.Ноев, офицери от гарнизона и флота под командването на
полковник Енчев - началник на крепостния пункт, членове на благотворителните комитети и БЧК. Специално за войнишките сираци превдставителят на Австро-Унгарската империя у нас прави вноска в размер
на 2 000 лв. (10)
След това ладията е пренесена тържествено пред морското казино и е поставена в специално издигнатия и декориран с цветя, зеленина и флагове павилион. В екваторията на залива правят демонстрации и развяват знамената на съюзниците два хидроплана. Пред събралото се множество митрополит Симеон държи, според оценка на съвременниците, една "красноречива, убедителна, авторитетна и възвишена реч". В нея той характеризира времето, което преживява българският народ като време на стъклновения, на мирова омраза, ужасни душевни помрачения, на грозна всесветска война, в която се руши културата и цивилизацията с нейната „вечна незиблена основа - Божествения закон на любовта и милосърдието.” Само неговата сила може като светкавица да раздира мрака на жестокостта и да носи вяра в бъдещето, като "измива душите и възвисява духа". Като сравнява благородния жест и прекрасната нова инициатива на царицата за обковаване на "Ладията на живота" със светкавиците, той призовава своите миряни: „... Мислете за тези нещастни, бедни войници, които оставят своята работоспособност на бойните полета на народната чест, обединение и свобода, тази помощ идва за тях като искра в мрака на бедствието и отчаянието, която стопля в този момент сърцата ни, обнадеждава душите ни и ни прави по-добри, предизвиква към дела от християнска любов и милосърдие...” (10)
Пред казиното на Варна "Ладията на живота" става място за преклонение и отдаване на почит към хилядите именни и безименни герои от войната, "паднали с честта на българския непобедим воин" или завърнали се живи, но останали за цял живот с ужасния и тежък спомен от кошмара на битките при Червената стена, Тутракан, завоя на Черна...За тях до вечерта варненското гражданство събира над 26000 лв. В дописката си
до софийските вестници варненският кореспондент на ИБДЧК не без гордост заявява: "Като се има предвид, че Варна е портов град, и че от много години всяка работа е спряна, резултатът може да се смята за бляскав.
Нейно Величество Царицата остана дълбоко трогната от готовността, с която варненци подкрепиха това Нейно благородно дело, за жалост, последното из областта на нейната благотворителност. (11)
И не може да се приеме като случайност факта, че след нейната смърт върху гроба й в Бояна е поставен един твърде символичен прощален дар - ръчно изсечен голям гранитен кръст с вградена малка сребърна плочка с името й , изработен от фронтоваците-инвалиди от ортопедичния институт в София. Българският генерален консул в Бремен Людвиг Розелиус и цар Фердинанд, главният равин, служителите от Търговската камара, политици и държавници, полковете от Българската армия, на които тя е патрон, като изпълняват нейното последно желание да се помага на пострадалите от войните, вместо венец за гроба й, внасят във фондовете от 500 до 100 000 лв.(12)
Един от първите, който прави обстоен преглед и сериозен анализ на "най-човеколюбивата дейност в света", на която е била посветена изцяло българската царица Елеонора приживе, е граф А. Траун - председател на
Австрийския червен кръст, чиято заслужила ратница е тя. В интервюта пред виенската и чужда преса той подчертава многостранната й всеотдайна работа в полза на това "свято и хуманно дело". Не пропуска да отбележи и личното й благоразположение към Австрия, нейните традиции и опит в областта на благотворителността, които тя под различни форми се е стремила да въведе в практиката на БЧК и благотворителните съюзи, комитети, дружества и фондации и пр., организирани с нейни участия в България.
В заключение той изказва искреното си съжаление, че "с царица Елеонора изчезва един от най-верните и най-деятелните членове на Червения кръст, една жена-идеал, в чието лице не само България, но и цяла Европа изгуби една от най-благородните носителки на международната идея за обич към ближния, тъй като тя се въплъщава в делото на Червения кръст". (13)/303/
Съхранена в двореца Евксиноград, а по-късно пренесена и в София, "Ладията на живота", както и "Щитът", могат да бъдат възстановени отново за поколенията като символ на искрените човешки чувства и на издигнати в най-висока степен нравственост личности. Като символ на съзиданието, благородството и жертвоготовността, които могат да проявят два народа един към друг, дори и с цената на неимоверни усилия и себеотдаване.
Визитка: Анка Златева (1946 - 2024) е завършила Историческия факултет на СУ" Св.Кл. Охридски", специалност "История на балканските народи". Работила е в Института по история на БАН, специализирала е в университета в Братислава. Автор е на над 250 студии и статии, публикувани у нас, в Австрия, Русия, Полша, Турция, Словакия, Чехия и Украйна, участвала е в многобройни телевизионни предавания и в два документални филма. Писала е за историята, развитието и дейността на научно-творческите съюзи в България през първата половина на 20-и век, както и влиянието на сталинизма върху изявите на българската художествено-творческа интелигенция. Тя е един от първите съвременни изследователи, допринесла за възстановяване историята на българското военно духовенство по време на
войните за национално освобождение (1912-1918 ) и очертала значимия му принос за патриотичното възпитание на армията и народа. За книгата "Ген. Йордан Венедиктов"(в съавторство) е отличена с грамота на Министерството на отбраната. Монографията "Австрийските дарители за България (1912-1918). Български традиции и чужд опит" е първата й самостоятелна книга, която е много ценна за българската общност в Австрия.
Бележки:
1. Юбилейна книга.Кратък преглед върху историята, задачите и дейността на БДЧК- 1885-1935. С., 1935 г.
2. в. Дневник,бр. 4921,2.VII.1915 г.
3. в.Църковен вестник,бр.46, 14.XI.1915 г.; в. Дневник, бр. 4921,2.VII.1916 г.
4. Отчет за дейността на благотворителния комитет за граждански грижи в гр.Варна, Варна, 1916 г.
5. Пак там.
6. в. Църковен вестник, бр. 44,1.XII.1917 г.
7. в. Добруджа,бр.24, 20.VIII. 1917 г.; пак там, бр. 26/29, 24/31.VIII.1917 г.
8. Златева, А. Урок по всеотдайност (Последният дар на царица Елеонора), в. Българска корона, бр.40, 21.X.1999 г., с. 5.
9. Златева, А. Обковаването -дълг, почит и спомен ; в. „Изв. на Националния военно-исторически музей. С.,1998,т. XII, с. 195-200.; в.Военни известия ,бр.184,
16.VIII.1917 г.
10. в. Народни права,бр.195, 30.VIII.1917 г.
11.Златева, А. Урок по всеотдайност...цит.съч.;същата „Ладията на живота” или нетрадиционните форми на дарителство по време на войните за национално обединение 1912-1918 г. В: сб. 130 години Варненска и Великопреславска епархия - научни доклади и съобщения от национална конференция в гр. Варна, 31.Х.- 1.ХI. 2002 г.( под печат); в.Добруджа,бр.24,20.VIII.1917 г.; в. Църковен вестник, бр. 35, 1.IX. 1917 г.
12. ИБДЧК, бр.80, 6.X. 1917 г., с. 1267- 1268.
13.За царица Елеонора: ЦДА, ф.156к,оп.1,а.е.106, л. 164; Царица Елеонора на бойното поле - из дневника на една медицинска сестра, работила в Баба Ески, в.Народни права, бр.216, 25.IX.1917 г.; Царица Елеонора и благотворителността у нас, пак там, бр.213, 21.IX.1917 г.; Царица Елеонора- покровителка на БЧК, ИБДЧК, бр.104, 30.III.1918 г., с.1658; Царицата за военните сираци, в. Народни права, бр. 94, 21.IV.1913 г. ; полк. Гиргинов, Царица Елеонора- майка на ранените, сп. Духовно- обществен преглед ,1917, кн.6, с. 163-164; Царица Елеонора като милосърдна сестра , в.Народна армия, бр.212, 19.IX.1917 г.; Царица Елеонора.Във : Възпоменателен сборник „ Епопея на българския воин, т. III, 1932 г., с.3-4; проф. Мюленс .Спомен за Царцата, в.Втора армия ,бр.13, 25. IX. 1917 г.; Царица Елеонора, ИБДЧК, бр.77, 15. IX.1917 г. ; пак там, бр. 79, 29.IX.1917 г.; В памет на Царица Елеонора, СОВ, бр.28, 29.XII. 1917 г.; пак там, бр. 79, 29.IX. 1917г.; Цв. В. Чоганов. На царица Елеонора, сп.Вяра и сила,1917, кн. 9; сб. Одрин-Чаталджа, С., 1914 г. С предговор от Иван Вазов, издаден е с благотворителна цел от специално сформиран комитет и с личното съдействие на царица Елеонора.
