All for Joomla All for Webmasters
Котешки разкази за лека нощ (част 10)
Един виенски сладкодумник разказва...
Епизод 10
Случки във виенското метро
 
Лили живя при мен почти 2 години, но за нея си спомням винаги с особено вълнение. Помня, че когато я получих трябваше често да я водя на ветеринарен лекар, но още нямах транспортна чанта за нея. Носех я скрита под пуловер или сакото ми.
 
Веднъж пътувах с нея в претъпканото метро U1 и бях застанал съвсем до вратата. На спирка Щефансплац /Stefansplatz/, насред потока от хора, във вагона се мушна една дама, която бе бутната от задрямал пътник, присетил се да слезне в последния момент. Тя се разкрещя на човека и изсипа отгоре му куп ругатни. В един момент обаче се обърна с лице към мен и съзря малкото котенце, което се бе сгушило върху гърдите ми.
 
Изведнъж цялото й изкривено от гняв лице се промени до неузнаваемост и тя се превърна едва ли не в мило създание. Дамата възкликна: ”Ах, какво прекрасно малко коте!” , и дори посегна да го погали. Тогава си помислих дали не трябва да пътувам всеки ден в тези натоварени часове в метрото, за да може хората да не изпускат нервите си. 
 
В тази дъждовна есенна вечер у дома се сетих и за още няколко случки, когато бях с коте в метрото. Веднъж едни японски туристи видяха котараче Джини и започнаха да го закачат, без да ми обърнат никакво внимание. Това ми се видя странно, имайки предвид колко любезна нация са. Може и за тях това да е било свръхлюбезност, тъй като не ме въвлякоха в общуването.  
 
Друга случка в метрото. Пътуваме с Азраел в метрото един пролетен ден, и до нас група ученици около 9-10 годишни. Главичката на котарачето се подаваше от транспортната чанта. Изведнъж едно от тях се обърна и ни видя. И извика на другите: „Вижте, вижте”. Те ме наобиколиха и момченцето ме попита: „Какво е това? „ Аз отговорих: „Познайте!” 
 
Въпросното момченце предположи, че е мъничък рис ?!. Аз отвърнах, че макар на мен ми прилича повече на малка пума, това е котараче Азраел. На слизане всички се сбогуваха радостно с него, докато той остана спокоен през цялото време и гледаше учениците с любопитство.
Сетих се и за друг случай. Бях купил за Данте затворена котешка тоалетка и отидох до кварталната видеотека в 7-и квартал на Виена. Виждайки ме продавачът се зарадва и започна да закача котенцето, заливайки ме с лавина от въпроси: „Как се казва?”, „Колко е голямо?”, „Много сладичко”...
 
Чак като се поуспокои успях да му кажа, че това не е транспортна чанта за котки, а котешка тоалетна и, че в ... нея няма никой.
 
  
 

Прочетено 80 пъти Последна промяна от Събота, 16 Ноември 2019 11:14
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…