Как бе създадено Българско градинарско дружество в Австрия (част-4 )
- Събота, Ян 23 2021
- Био
- sanusetsalvus.com
През 1936 г. българските градинари имат в Австрия 183 градини с 420 газди (главни градинари) и обработваема посевна площ от 83 хектара.
В периода 1939-1944 г. в дружеството членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха (в зависимост от района: 1 йох- между 3300 и 5800 кв.м) и 3520 работници. В своята гурбетчийска история българските градинари, напуснали родните краища, се отправят по различни посоки в света да търсят препитание в чуждите земи. Така те достигат и в пределите на Австрийската монархия.
Като пръв самостоятелен български градинар в Австрия трябва да се счита Михаил САВАКОВ, дошъл тук през 1882 г. Неговата градина се намирала в Лихтенвьорт при Винер Нойщат. От справка в градския архив на Винер Нойщат се установява, че на 23 март 1893 г. той е поискал официално да му се даде позволително да упражнява професията „Гемюзегертнер“.
Михаил Дачев Саваков е роден в с. Церова кория, Великотърновско и е починал през 1936 г. на 92-годишна възраст. Неговият син, Радко Михайлов САВАКОВ, унаследява професията на баща си и като пенсионер напуска този свят през 1974 г. във Виена на възраст 79 години.
По-късно, през 1896 г., на Виенския зеленчуков пазар се явяват като самостоятелни градинари Васил Иванов КАРАВАСИЛЕВ и Цани ПЕНКОВ от с. Драганово, Великотърновско. Пенков, е провъзгласен за почетен член на Дружеството на българските градинари в Австрия. Той е роден на 26 октомври 1883 г. в с. Драганово, Великотърновско (впрочем трябва да се отбележи, че почти всички от задругата, ако не и всички, са от този край) и още като момче е градинарски работник в Будапеща, а от 1900 г. в гр. Грац.
От 1911 г. до 1960 г. той е самостоятелен градинар, а впоследствие пенсионер. Участвал в Балканската и Първата световна война в санитарните части на българската армия. Задомен за своя съселянка, семейството му се увеличава с четири деца. Починал на 4 септември 1971 г. в Грац Негов син е и д-р на медицинските науки Васил ПЕНКОВ – хирург, починал през 1973 г. също в Грац.
В периода 1920–1930 г. в Австрия прииждат нови градинари, прокудени от мизерията в нашите села, с много любов създават свои градини на наета земя и развиват стопанска дейност, радваща се на широко признание. Под натиска на установения тогава режим на австрийския канцлер Долфус, на разширилата се стопанска криза и нараснала безработица, мнозина от българите, следващи или завършили образованието си тук, са принудени на свой ред да упражняват градинарската професия.
С решение№ 3309 от 21 август 1936 г., адресирано до г-н Цвятко Касабов-Виена, Anastasius-Grün-Straße 23, който е членувал в учредителния комитет, се позволява да се основе "Дружество на българските земеделско-стопански предприятия" и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември 1936 г. в гостилницата на Йохан Винингер, Linke Wienzeile 64, се свиква учредително събрание, което има определен дневен ред.
... Учредителното събрание се открива от най-стария градинар Цвятко ДЖОНГОВ и се избира бюро за ръководене на събранието.
...Ето и списъка на учредителите:
1. Балкански, Иван - с. Драганово
2. Бовев, Григор - с.Драганово
3. Геновски, Иван - с.Хотница
4. Делинешев, Григор - с.Драганово
5. Джонгов, Цвятко - с.Поликраище
6. Дюлгеров, Стилиян - с. Сергюновец (днес квартал на с.Първомайци, Великотърноско)
7. Заков, Кирил - с.Поликраище
8. Кабакчиев, Иван - с.Драганово
9. Кабакиев, Йордан
10. Касаков, Манол - с.Поликраище
11.Касаков, Петко - с.Поликраище
12. Касаков, Цвятко - с.Поликраище
13. Марков, Георги
14. Минчев, Атанас
15. Мичков, Милан - с.Поликраище
16. Попниколов, Петър
17. Попов, Иван
18. Сомов, Асен - с.Поликраище
19. Станев, Кирчо - с. Горско Ново село
20. Суванджиев, Йордан - с.Драганово
21. Тихов, Петър - с.Драганово
22. Тошков, Георги - с.Драганово
23.Хубанов, Славчо
24. Чолаков, Димитър - с.Драганово
25. Чолаков, Никола
През 1936 г. българските градинари имат в Австрия 183 градини с 420 газди (главни градинари) и обработваема посевна площ от 83 хектара. В периода 1939-1944 г. в дружеството членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха ( в зависимост от района: 1 йох- между 3300 и 5800 кв.м) и 3520 работници.
Създава се преводна служба, която с течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си в България.
...Българското дружество на градинарите в Австрия продължава да съществува и след края на Втората световна война до днес.
(Откъс от книгата на Димитър Драндийски „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“
Регистрирай се за да оставиш коментар