sanusetsalvus.com

Неделя, Ян 17 2021

Био

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

български градинари от с. Драганово в Чехия, българи в Австрия

Какво е да си градинар в Чехия? (част-2 )

Статията ни за българските градинари предизвиква много емоции.

Читатели се свързаха с нас, извадиха от старите ракли снимки и вълнуващи семейни истории.

Немалко наши сънародници, които в момента живеят и работят в Австрия, също са наследници на тези славни и родолюбиви българи, които са били градинари в Централна Европа.

История №2

Баща и син от с.Драганово, Великотърновска област заминават като градинари и газди в Унгария и Чехия. Това са Марко Кръстев Михов (1891 -1981 г.) и Иван Марков Михов (1923 - 2000 г.) Тръгнали заради немотията.

„Баща ми бил едва 14-годишен! Той е на снимката, качен на кон и държи в ръцете си акордеон. Дядо ми е застанал между двете жени до другия кон. Били са в Мишколц, Пеща и Острава!”, сподели нашият читател Михов.

История №3

Почти всички села в околностите на Велико Търново са били градинарски. Още от времето на Османската република са ходели бостанджии всяка година, предимно в покрайнините на Букурещ, а по-късно потеглят и на по-далечни дестинации в Средна Европа”. Това ни написа Мартин Папазов.

„Почти всяка по-хубава и европейски изглеждаща стара къща из тези села е била дом на някой градинар. И моят прадядо е бил такъв, само че не се е прибрал бързо.

След известен престой там е успял да създаде собствено стопанство в покрайнините на Прага, а по-късно, след войната се мести и в Острава.

Живял е повече от половин век в Чехия - от началото на 20-те до средата на 70-те години на миналия век, когато се прибира и купува къща и земя в с. Драганово, защото е смятал да продължи с градинарството, а в родното му Пчелище и в с. Къпиново, където е живеела прабаба ми, земята е много по-лоша и трудна за работа.

Докарва от Чехия и два вагона с материали от стопанството си. Помня, че беше изградил три големи вкопани стъклени оранжерии, със собствен парен котел за отопление и други приспособления.

Покрай него дядо ми и баща ми са се изучили за инженери в Пражката Политехника, като баща ми много активно му е помагал в работата по време на студентските си ваканции.

Много забавни истории разказва баща ми за него и други търновски градинари, които са преживели, освен това са изкарали и Втората световна война там. Освен градинари е имало и няколко специалисти по семена, които са им осигурявали семена за зеленчуци в България (защото тук са ставали най-качествени).

И напролет, с кораб по Дунав от Русе са отплавали нагоре, за да им ги доставят. В Чехия българите са имали много добро име, уважавали са ги заради уменията им, трудолюбието и вкусните продукти, които са продавали.

И аз, след като завърших също инженерство и работих по професията си повече от десет години, реших да се върна към корените си. Така от 2016 г. насам се занимавам със семейния разсадник в село Къпиново. Чувствам се чудесно и мисля, че намерих призванието си в живота.

Малко статистика

В момента в Чехия живеят 15 000 българи, в Прага се намира и единственото пълноформатно българско училище зад граница “Петър Берон“, което е открито преди повече 70 години, според данни на българското Външно министерство.

В България през 1949 г., е открит първият чешки културен център зад граница, а мнозина чехи са допринесли за развитието на българската държава след Освобождението преди 141 г.

Сред тях са учените историци Константин Иречек и Вацлав Добруски, бизнесмените братя Прошек, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин и много други.

Двустранният стокообмен за последните 10 г. се е утроил. За 2018 г. той възлиза на 1,37 млрд евро.