Какво е да си градинар в Чехия?
Мит ли е славата на българските градинари в Централна Европа и как е било организирано гурбетчийството?
 
Сега ще ви разкажа за моя дядо по бащина линия Трайко Андреев Лефтеров  и за неговите приключения като градинар в Чехия.
Дядо Трайко е роден на 9 септември 1928 година в село Долна Студена, което се намира по долното поречие на река Янтра. 
 
Селска идилия
Семейството били пет деца, живеели са в кирпичена къща от оплетено дърво и веранда на два етажа. На долния кат спели животните през зимата, а на горния – фамилията. Всяка година реката излизала от коритото си през пролетта и заливала почти цялото село. Затова на къщите слагали допълнително дебели дървени греди, за да не се срутят, ако водата разкисне кирпича. 
 
Дядо ми пееше много хубави песни и ми разказваше за бита тогава. Казвал ми е, че много са засаждали царевица и освен за животните, се изхранвали и самите те с малаени питки. Приготвяли ги от квас. Пшенични хлябове правели само по празниците.
 
Сутрин, обичайно на децата давали винена попара, и така децата били по-спокойни в училище. Това е било обичайна практика особенно за по-буйните деца. 
 
Когато той бил дете в родното му село имало навсякъде стада с патки, които обикновено плували в  реката. Изведнъж обаче една по една патиците започнали да изчезват в един голям вир.
 
Станало ясно, че вероятно има голям сом в реката, който ги поглъща. Затова в селото довели рибари от Дунава, които хванали огромната риба. Толкова бил голям сомът, че си го разделили цялото село. 
 
Препитавали  се с отглеждане на зеленчуци, царевица, животни се колели много рядко, най-вече, ако някоя биволица напр. с която са орели нивата си счупи крак, или животното стане болно, но заразата не е опасна за хората.
 
Моят дядо още като малък бил даден за калфа като бъчвар при техен роднина. Три години дядо Трайко работил здраво,  без да бил пускан в работилницата, за да не му открадне занаята. 
 
15-годишен тръгва на гурбет
Вече юноша на 15 години, моят дядо се присъединил към българската група гурбетчии, която поемала към Чехия да работят като градинари. Това е било препитание за много българи.
 
Те ходели в цяла Европа на групи и са били градинари по тези земи. Заради тези си умения те били много ценени и с радост ги приемали. 
 
Ето как ставало в нашия край: още от България един по-богат човек, който имал пари и волове, или коне и каруци събирал други българи и заедно дружината заминавали в Чехия.
 
Избирали си едно село и се разбирали с местните коя земя ще ползват, къде има вода и т.н. Гледали още през март да са в чешките земи. Било е студено, правили са колиби и вкопани ровове за разсадите, които загъвали нощем с рогозки.
 
Първо семената са ги рътили (начин за ускоряване поникването им) в мокри парцалчета, които държели под мишниците или в пояса. След това ги засявали на определено място и с тази дейност са се занимавали двама души от групата.
 
Друг постоянно разчиствал и орял парцелите с дървено рало, докато земята станела мека и свободна от камъни и клонки. Трети копаели и правели път на водата, където по вади вървяла до мястото, където работели. Четвърти подготвял мястото в града, където ще носят продукцията. 
 
Когато извадели продукцията, цялото село се изсипвало да гледа и купува. Никой не бил виждал такива продуки и толкова вкусни, защото разчитали на други храни за прехрана.
 
По това време на малко места в Европа имало градинари: освен в България, също в Италия и в Турция. 
 
След края не сезона всеки от гурбетчиите сам решавал какво ще прави. Някои бързали да се приберат при домашните си в България с една торба жълтици, докато други оставали до началото на зимата, почти до Нова година да продадат всички продукти. Случвало се е някой да се излъже и да си вземе мома-чужденка и да остане по тези земи. 
 
Нов живот
Дядо Трайко си дошъл на петата година в България. Първо решил да поработи във Велико Търново, но не му харесало, а и парите били малко.
 
Прибирайки се с влака към родното си село, минал покрай град Полски Тръмбеш. Забелязал една голяма купчина с бурета и заради тях слезнал от влака. Оказало се, е че те били на бившият завод „Мизия” в царска България, и ги правили, за да ги пълнят с доматено пюре, което заминавало за Англия. 
 
Моят дядо попитал за работа и местния майстор на бурета, възрастен човек го наел. Поработили заедно няколко седмици и старият майстор заявил, че титуляр остава Трайко, който като млад майстор прави на ден толкова бурета, колкото възрастния човек за цяла седмица.
 
Не след дълго Трайко срещнал и жена си Руска, и макар, че тя първоначално не го искала, заедно с баща й договорили годежа и сватбата, и заминали да живеят в Полски Тръмбеш. 
 
Отначало живели скромно, но после вдигнали голяма къща. Моят дядо всеки ден почти правеше по една каца или едно буре, като буретата захващаше винаги по две едновременно, защото много бавно се сгъваха дъгите на огън.
 
У дома - живот в изобилие
Всяка година дядо Трайко и баба ми Руска гледаха около 5 хил. корена домати, имаха още парник, пълен с разсад и голям бостан. В него имаше всичко, най-вече ашладисани на кратуни дини и пъпеши, цели камари.
 
Нивите раждаха много, в разгара на сезона се береше по едно пале с домати дневно. Спомням си, че в градината имаше изобилие от зеленчуци. През  зимата дядо хапваше и по-малко месо, но основно хапваше ядеше хляб, лук и шарена сол.
 
Не спираше да работи от изгрев до залез слънце,  а градината засяваше със негови семена. И до днес, той ми е примерът, който ме води, тъй като и аз от 10 години насам се занимавам основно с градинарство. Сега неговата градина е и моя, и мога да я нарека малък земен рай. 
 
С дъх на билки и гъби
Дядо Трайко разбираше от гъби и билки. Още от дете той ми показваше различни лечебни растения, а други ползваше като подправки.
 
В килера винаги имаше  дървени качета, пълни с туршии с особено големи и вкусни камби, динки, всичко скрито под дебел слой лозови пръчки и листа от вишна. И като повдигнеш тази пелена, под нея туршията бе много вкусна.
 
Още си спомням вкуса на неговото кисело зеле и вино. На масата ни винаги имаше настърган хрян. Дядо казваше, че като малък е преболедувал от малария, и така с билки и хинин го е излекувала неговата майка. 
 
Дядо не спря да работи до дълбоки старини. На 84 години си замина не от старост, а от лекарска грешка, от не  добре направена операция. След четвъртото лягане под ножа, лекарят казал, че не е виждал човек с толкова силно сърце. Дядо Трайко бе силен и духом, и физически, винаги силно свързан със земята и истинската си същност. 
 
Тихомир Трайков

 
 .
 
 
 

 

Прочетено 2515 пъти Последна промяна от Понеделник, 22 Февруари 2021 20:21
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…