Ирина Папаро е завършила специалност география в СУ "Св. Кл. Охридски", от които четири семестъра по програма за обмен с Вестфалския университет Мюнстер, Германия и е специализирала в докторантската програма също и към Университета в Залцбург, Австрия, Лайбниц Инситут за регионални изследвания в Лайпциг, Германия като сферата на интереси от 2001 г. са свързани със Социалната грография и пространствените взаимоотношения между център и периферия, селски и градски общности.
В редица биодинамични стопанства и кръгове се споменава мистичния светлинния корен, така че не мога да върна назад дотолкова, за да си спомня кога за пръв път чух за спецификите около отглеждането му, но трябва да е било във време и място, където е липсвало много светлина, защото именно това, което ме свърза толкова силно с този корен е способността му да съхранява светлинния етер и да ни го предоставя чрез храненето ни.
Задължително е да пътуваме назад във времето заедно, за да се върнем до момента, в който се поставят основите на биодинамичния курс в Бреслау 1924 г. По покана на на граф фон Кайзерлингк и по-специално Йохана фон Кайзерлингк, която съвсем ясновижда заедно с австрийския учен и езотерик д-р Рудолф Щайнер значимостта на тези основи на земеделие от нов тип. Споделените спомени са от Аделберт, Граф фон Кайзерлинг (1905-1993) Кобервиц (близо до Бреслау), Петдесетница 1924:
“Земеделският курс на Рудолф Щайнер беше току-що приключил. Колата стоеше пред портала, за да заведе учителя до гарата. Това е момента, в който Йохана фон Кейзерлингк и Гюнтер Ваксмют го пресрещат с последен въпрос : "Докторе, ако успеем в чрез Вашите насоки и съвети да допринесем с грижите си за съживяването на почвата и с това и за нашите хранителни растения ще имаме ли на разположение храна, съобразна с предпоставките на нашето съвремие и духовно търсене?
- Дори в най-добрия случай - отговори Щайнер, “това няма да е достатъчно. Би трябвало успеете да намерите светлинния корен Dioscorea batatas, който да бъде култивиран при нас в Европа до такава степен, че да измести картофите като основна храна.” Щайнер продължава: „Това растение е единственото, което е в състояние да съхранява светлинен етер и ще бъде незаменимо за хората от бъдещето."
Тези думи са устно предадени в точната последователност от очевидците през Аделберт фон Кайзерлингк на Ралф Рьоснер през 1989 г., като е мислимо, дори много вероятно самият Щайнер да е споменавал и да е дал насоки за лечебните и хранителни свойства на светлинния корен на Ита Вегман, тъй като тя самата е отправяла неколкократно запитване, кога ще може да се разчита на постоянни доставки на светлинен корен от стопанството в Кобервиц до клиниката й.
В наши дни Ралф Рьоснер се свързва по този начин много силно с растението и се заема със задачата да съхранява и разпространява “Светлинния корен”. Той събира екземпляри от цял свят и предприема пътуване 2002 г. до Китай, като изследва различни местонахождения в природата и различни традиционни стопанства, в които от векове се отглежда различни видове ямс за храна, но и за традиционната китайска медицина.
Той установява, че не всички разновидности на ямса имат еднакви способности и така допринася за установяване на наименованието “светлинен корен" по начина по който този корен отговаря на нуждите на хората като хранително растение и източник на вдъхновение за да се справят с духовните задачи на бъдещето.
През 1753 г. родът диоскорея е въведен от Линей, който кръщава семейството на гръцки философ и лекар Педаниус Диоскорид. Данните за живота му не са останали - но работата му „De materia medica“ може да бъде датирана между 60 и 78 г. сл. Хр. Диоскорид идва от Аназарба близо до Тарос, столицата на Киликия, в днешна Турция.
Обучението му преминава вероятно в градовете Тарос и Александрия. Често го наричат военен лекар, но няма доказателства за това. Описаните от него растения и тяхната поява заключи, че той е преминал обучението си и в Мала Азия, Египет, Гърция и Италия
Неговите трудове като терапевти и фармаколог са добре познати в целия Запад и в Османската империя до края на 19 и началото на 20 век е най-висш авторитет по отношение на знанията за свойствата на растенията. В трудовете си той споменава, е получава знанията си от Теофраст - на младини член на Академията на Платон. Теофраст е сред най-важните студенти на Аристотел в Перипатетическата школа и е имал основна роля като поема ръководството след смъртта на Аристотел.
Веригата от знания за диоскорея от Линей - Диоскорид - Теофраст - Платон и неговите писания за Атлантида ни дават възможност да надникнем чрез духовните науки да повдиганем на булото и по скици на коренището, ризомите и въздушни грудки и листа на растението диоскеорея да получим и друга индикация, че светлинният корен е бил предоставен на посветеният в Атлантида, подобни твърдения може да се намери в т. нар. ръкопис на Войнич на францисканеца Роджър Бейкън (1220-1292).
1505 г. за пръв път диоскорея бататас е пренесен от португалски мореплаватели в Европа, а през 1840 г. по време на картофената мана (Phytophtora infestans) и като заместител на картофите.
Шан-яо (китайски: "планинско лекарство"),е специален вид от род Dioscorea, който има до 800 различни вида ямс се среща главно в тропиците. Светлинният корен като термин е въведен от Ралф Рьоснер с цел да се защити тази конкретна разновидност от кръстосване.
Основните биологически характеристики са това, че представлява катерливо растение, което винаги се навива надясно, може да достигне височина до 8-10 м и следователно зависи от външни помощни средства за катерене (шнурове, стълбове, други растения). Удебелените коренови клубени се простират съответно на дълбочина почти 2 м. За разлика от другите видове Dioscorea, листата имат характерен червено-лилав ръб, което се вижда и върху снежнобялите, изсъхнали изрязани повърхности на корените.
Между небето и земята светлинния корен е мост, толкова дълбоко проникващ в земните недра, и същевременно притежаващ този толкова силен стремеж да нараства нагоре, възвисен към слънцето, той абсорбира много слънчева светлина и придава цялата си сила на листата и с увяхването им съответно дълбоко на корените.
Ясно разграничаване на “светлинния корен” от всички други разновидности на ямс Разбира се, можем да изведем само външни признаци, които отличават светлинния корен (особено "наличие" на определящия фактор за качество е светлинен етер) от другите видове ямс, но за това е необходимо специфично школуване на нашите вътрешни сетива.
Възможността за съхраняване на светлинния етер е присъща с изразен инстинкт за дълбок растеж на корените на дълбочина над два метра под земята. Положението на листата също притежава неизяснени и е по-подходящо да бъде описан като "жива" положението на листата върху стъблото могат да бъдат срещуположни, редуващи се в последователност, по двойки или самостоятелни, а най- характерно е тяхното оцветяване по ръбовете с червено виолетов оттенък. При разрязване на корена повърхността трябва да бъде снежно бяла и да не се окислява. Растението е двудомно, израства в мъжки или женски растения, като само мъжките притежават способността да съхраняват светлинния етер.
И мъжките и женските растения, за разлика от свойството да образуват семена, развиват въздушни размножителни грудки.Разработване на методи за отглеждането му, за обработка и преработка на светлинниякорен и разработване на нови продукти, са свързани и с изследване на водата иразработване на устройства за витализация на водата.
Споделяне на личен опит от градините на Софера в София
Още от есента 2019 г. се заехме със задачата да осъществим тази мечта и да отгледаждаме успешно светлинния корен в България. Чрез ценните наставления на Ралф Рьоснер получихме от него едногодишни растения от неговите екземпляри и проучихме възможността да отгледаме разсади както от въздушни грудки, така и от едногодишни растения.
Изчакахме до февруари, когато заложихме разсадите на подходящ ден корен в специална почвена смес от биодинамичен компост и песъчлива земя в съотношение 1:2, почти същото съотношение (20% компост:80% пясък) бе запазено при запълване на
дървените сандъци.
Вземайки предвид спецификата на корена да нараства на голяма дълбочина и трудностите, свързани с неговото изваждане за отглеждането му, заедно с Петър Матеев бяха конструирани и изработени дървени кутии. В етапа на обмисляне на практическите аспекти разгледахме различни варианти с отварящи се предни врати с панти, сглобки от дървени части и се спряхме до отделни сандъци съединяващи се един в друг.
Дървените сандъци бяха подредени, обмазани от вътрешната страна с восък и масло и запълнени с подходяща почвена смес началото на май и в тях бяха положени разсадите. В желанието си да дадем повече свобода на самия светлинен корен, както и за целите на експеримента, една част от едногодишните растения бяха засадени “на свобода”, като бе избран изключително подходящ терен, близо до устието на планинско поточе в р. Струма - терен подходящ почвените си дадености за отглеждането на всички видове кореноплодни растения, а за отглеждането на светлинния корен бе избран ественния склон на терена, който би могъл впоследствие да бъде частично съборен и чрез този метод светлинния корен да бъде изваден от земята с улеснение. Освен светлина коренът се нуждае от добро количество топлина и влажност, като поехме грижите през целия сезон да има наличност на постоянна влажност.
В “свободното” отглеждане речната близост осигуряваше и естествено повишено количество на влажност в атмосферата, а при отглеждането в дървените сандъци, необходимата вода бе добавяне след като бе преминала допълнително оживяване чрез формата на потока. Целият сезон имахме удоволствието да наблюдаваме развитието на листата, като за тяхното изправяне приложихме в сандъците колци от бамбук и тръстика. За да се запази почвената влажност и с цел защита и допълнително подхранване в сандъците бе засадена коприва.
С началото на есента листата започнаха да променят цвета си и да падат, което ни даде и сигнал, че коренът е напълно готов за изваждането му от земята. Именно и поради трудността с която извадихме растенията от земята (подобно на археолози около всеки корен бе внимателно разкопаване, така че да не се нарани, нито да се отчупи коренът) огромна беше радостта ни от първите корени на българска земя и началото на ноември заедно с приятели вкусихме и първите отгледани кореноплодни.
Друга област на дейност произтича от необходимостта да се справим с хранителния въпрос: Въпросите са особено важни тук; „Какво наистина ни храни? - и къде мога да получа критерии за избор от неуправляема оферта, така че тя наистина да отговаря на изискванията на човешкото хранене? “интензивна грижа.
Светлинният корен като храна
Светлинния корен е много богат кореноплоден зеленчук. Грудката съдържа нишесте, протеини, мазнини, аминокиселини, сапонини, полизахариди, слуз, витамини и 31 различни микроелемента. Специалното е не само в измеримите им и толкова богати съставки, но преди всичко във високото съдържание на светлинен етер.
Физиологичният метаболизъм на светлината (способността да отделя светлина = прана от храната) се затруднява днес от високотехнологичната обработка на сурови хранителни материали. В резултат това вътрешно качество, наличието на светлинен етер, се отнема от храната ни. Консумацията на светли корени или техните продукти може да създаде добър баланс тук.
Подобни твърдения могат да бъдат намерени и в традиционната китайска медицина (TCM). Например там се съобщава, че Dioscorea batatas има тонизиращи свойства, за които се казва, че повдигат ума и когато се приемат редовно, той озарява интелекта и насърчава дълголетието. Също така се казва, че насърчава и стимулира циркулацията на енергията Ци в меридианите.
В китайска билкова медицина и в традиционната китайска медицина се описва: "Шан Яо - сладък, неутрален, влияе върху функциите на далака, белите дробове и бъбреците. Неговият разкрасяващ ефект върху кожата и косата също е известен отдавна. Той ви придава гладък, еластичен тен и блестяща, силна коса.
"От конвенционална медицинска гледна точка светлият корен има интересни съставки, например съдържа растителния хормон диосгенин, който може да се превърне в прогестерон в организма. Бащата на олимпийския герой от Ямайка Юсейн Болт наскоро каза пред световната преса, че успехът на сина му се дължи на корен от ямс.
В момента светлият корен преживява ренесанс, особено в Централна Европа, тъй като беше открито, че светлинният корен със своята жизненост може да противодейства на непрекъснато нарастващите тенденции на втвърдяване в човешкото тяло.
Следователно е много здравословно и ободряващо, особено за хората във високо цивилизованите страни.
Той дава сила и насърчава свободния поток от жизнени сили в тялото, полезен не само за тялото, но и за ума и духа. Определено научно потвърждение за светлинната енергия в растенията е предоставено от немски биофизик и учен Фриц-Албърт Поп с откриването на "био-фотони", при което той дава основание да приемем, че био-фотоните и светлинните етери не са еднакви Ободряващата сила на светлинния етер
Днешното разбиране за човешкото хранене резултира главно от разглеждането на храната от гледна точка на нейната вещественост. Ралф Рьоснер споменава, че такъв акцент върху съставляващите вещества свежда минералите, растенията и животните само до “доставчик на субстанция”.
В резултат на такъв едностранен подход, се задействат сили, които ни дават сигнал че е "отговорно" (напр. в контекста на необходимостта от възможно най-голяма надеждност на химическия състав) да бъдат извлечени от тези "ненадеждни" доставчици на веществата по биохимичен път или да ги модифицираме чрез високотехнологични процеси по такъв начин, че да бъдат "надеждни” и да могат да отговарят на изискванията на нашето стандартизирано икономическо общество.
Паралелно с разпространението на такава гледна точка, до голяма степен е загубено знанието, че природното вещество има съществено различно качество от веществото, произведено по биохимичен път или обработено чрез високотехнологични процеси. Без да е необходимо да навлизаме в повече подробности на този етап, тези взаимоотношения формират основата на нашата работа.
Ралф Рьоснер споменава, че при тези условия сега насочваме вниманието си към (живата) същественост на растителното царство: По този начин неговите собствени закони, които са в основата на растителното същество и външния му вид, трябва да се разбират само като съвкупност, състояща се от минералното царство, от една страна, и животинското царство, от друга.
Под собствени закони разбираме законите на природата като израз на микрокосмоса, а космически-ритмичните формиращи сили като израз на макрокосмоса. За да вплетем това, което се има предвид тук, в истинско разбиране, може да бъде от помощ, ако се опитаме да се откъснем от идеята да разглеждаме едно растение, както сме свикнали, единствено чрез ботаническите му характеристики и неговата образност. Тази първоначално непозната визуална дейност е възможна за нас, защото хората, подобно на растенията, имат в себе си външния вид на земята, какъвто я срещаме днес.
Така очевидно "отделни" царства на природата, минералите, растенията и животните ще добият представата за общото ни развитие. Ако погледнем много назад в историята на земята, ще имаме планета с водниста консистенция, пронизана от многообразни, желатиновидни образувания, които като килим от водорасли са обзели цялата планета. В края на този етап от развитието на земята килимът от водорасли достига състояние на разцвет и след това умира.
В този процес на умиране старото, дотогава еднообразно вещество на старото земно тяло се разпада на трите области: Минералът се утаява като утайка в една посока, образувайки тялото на новата земя. Чрез това изпадане от „мъртвите“ - така да се каже чрез жертвата на единството - животът се пробужда в другата посока, в което съзнанието вече може да се развива. От представеното трябва да стане ясно, че царствата на природата, както ни се струват днес, произхождат от прасубстанция. Това старо вещество се е структурирало и се проявява отделно във физическото. Това разделяне не се е случило в космическо-етерното и не в духовното.
Царствата на природата с техните закономерности образуват полюса на растението, който се появява във вътрешната и външната природа. Те намират своя израз в конституцията на отделното растение. В същото време, като стои в определена среда, изложена на космоса - космическите, ритмични сили на атмосферата, която ни заобикаля като противоположен полюс - това единично растение съдържа идеята за първоначалното растение. Това разбиране за растителния живот, съчетано с разбирането, че храненето служи не само за изграждане и поддържане на физическото тяло, но и за насърчаване на целия човешки потенциал и формира основата за нашата работа.
Старият поток от храна обаче има за задача да насърчава развитието на физическото тяло по такъв начин, че все повече и повече да могат да се развие в това човешко съзнание. В същото време е необходимо в смисъла на по-нататъшното земно развитие съзнанието да може да се развие и на нивото на следващия висш елемент на битието, етерното тяло, според неговите условия. Това е задачата на новия поток от храна. Съветът на Рудолф Щайнер може да бъде полезен тук, „че човек трябва да види процеси, които са останали във веществата“.
Голяма част от текста е съставен със съдействието на Ралф Рьоснер, предоставени са текстове и откъси от книгата му ‘Светлинния корен”, както и споделени съвети и разговори от писмената ни кореспонденция. Голяма е благодарността ми към него за задълбочения изследователския духовен и научен принос и споделянето му с всички нас, който тепърва предстои да бъде осмислен.
Назаем от "Антропософски вести"