sanusetsalvus.com

Вторник, Дек 03 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Die Lichtspirale, българите в Австрия

Какъв е смисълът на Адвентската градина?

Как във валдорфските градини отбелязват Адвентското време?

Една далеч по-малко разпространена традиция в немскоговорящото пространство сравнение с Адвентския венец е така наречената Адвентска градина. Тя е подходяща да се празнува само в по-големи общности от деца.

Път към вътрешната светлина

От елхови клонки и мъх се прави спирала на пода; във вътрешността на спиралата гори свещ, по-възможност прикрита, притулена.

Децата влизат помещението, в което пламти единствено светлината в средата. Те сядат в кръг около спиралата. В началото на спиралата може да се направи арка от елхови клонки, която да изобразява порта, през която може да се пристъпи напред към спиралата.

Всяко дете получава, преди самото то да стъпи на своя път в спиралата, свещ, поставена вътре в ябълка. Тогава започва неговият път в спиралата, за да запали там своята собствена свещ от тази, която гори в средата.

Ябълката с пламтящата в нея свещ се поставя след това върху спиралата, така че накрая цялата спирала е ярко осветена. Изминаването на пътя (обхождането на спиралата) се съпровожда от музика, изпълнявана на лира.

Адвентската градина стои в началото на Адвентското време. Нейният точен произход е неизвестен. За пръв път за нея съобщават хора, които са работили в лечебно-педагогическото заведение „Sonnenhof“ в Арлесхайм. А там обичаят е бил донесен през 1947 г. отГертруде Майнке, която произхождала от района на Мюнхен. По-нататък този обичай не може да се проследи, тъй като не е познат като народна традиция.

Докато при кръга имаме образа за външно и вътрешно пространство, при спиралата вече виждаме един път, който води отвън навътре. В най-вътрешната точка на спиралата детето намира светлината, от която може да запали своята собствена свещ. Когато всяко дете поставя свещта си върху спиралата, тогава постепенно се озарява цялото пoмещение. Тук можем да разпознаем два полюса: от една страна, всяко дете трябва само да търси пътя навътре (при което, разбира се, се случва някое дете да има нужда от помощ) и там, във вътрешността на спиралата, то открива светлината. Тази картина отново ни разкрива адвентския път към вътрешността.

Както в детските рисунки откриваме спиралата и кръга като един стадий по пътя към индивидуализацията на човека, така можем и при този път навътре да говорим за един път на индивидуализирането.

От друга страна, всяко дете прибавя своята свещ към общността на останалите свещи – то предоставя своята светлина на разположение на групата. Този жест изразява картината на социализирането. В този образ отново виждаме израз на развитието на човечеството. Най-напред ние извървяваме пътя към индивидуалността, за да предоставим после на общността нашите лични сили.

Може да се разбере много за същността на едно дете, когато се проследи пътят му навътре в адвентската спирала и след това отново навън. Това е сякаш всяко едно от децата вече хвърля светлина върху начина, по който то ще върви по своя път в живота, по пътя към индивидуалността и общността.

Струва си да се обърне внимание на още някои особености на Адвентската спирала.

Още при Адвентския венец откриваме свежите зелени клонки, върху които се поставят свещи. В елховите клонки можем да видим един образ на носещите живот сили.

Тези свежи клонки откриваме също и при Адвентската градина. Особено интересна е обаче свещта, която се забожда в ябълката. Да разгледаме първо нея: когато запалим една свещ, възникват светлина и топлина чрез това, че пламъкът поглъща материята. Топлината и светлина обаче притежават не само един природен, но също и един душевен аспект.

Ние казваме, че някой човек “излъчва топлина”, че е “пламенен” или че например е “горещ” застъпник на една или друга идея; ние се “разпалваме” за дадена идея. Съществуват и други езикови употреби, при които става дума за “запалващи” идеи, за това, че на някого му е “светнала лампата” или че някой има “просветление”.

Когато мислим за елемента на топлината в душевната област, имаме предвид всъщност сърдечните сили; когато говорим за внезапно просветление или проблясък, по-скоро мисълта ни се насочва към мисловни качества. Там, където нашите мисли се раждат, произтичащи от физическа причина, ни “просветва” само когато материята бива разрушена. Нашите мозъчни клетки непрекъснато трябва да умират, за да могат да възникнат нашите мисли.

И така, както пламъкът поглъща материята, за да създаде светлина и топлина, така и нашите мозъчни клетки се разрушават, за да могат да възникнат мислите. Тук може да се открие един вид сродство между светлината и мислите, което в езиковата употреба толкова често се създава несъзнателно.

Също и жестът на пламъка, който винаги се извива нагоре, заслужава внимание. Този стремеж на пламъка нагоре принадлежи към съществения облик на свещта, ако разгледаме нейния символичен характер. Този насочен нагоре жест може да стане за нас образ на онова познание, което непрекъснато се стреми да се освободи от оковите на земната тежест.

Ябълката като символ

Да разгледаме сега ябълката, в която бива поставяна свещта. Ябълката срещаме още в началото на библейския разказ за човекоставането (въплъщаването): змията изкушава Ева да изяде една ябълка от дървото на познанието. Това действие довежда след себе си до това, човекът да бъде изгонен от рая.

Също и в приказките срещаме ябълката, ако се сетим за “Снежанка и седемте джуджета” или “Земното човече” от Братя Грим. В двете приказки ябълката събужда у царските дъщери страстно влечение. Снежанка “погледнала прекрасната ябълка, изпълнена със страстно желание”, а в “Земното човече” се казва: “Най-малката царска дъщеря гледала, изпълнена със силно желание”. След като отхапва от ябълката, Снежанка пада мъртва на земята. В “Земното човече” трите царски дъщери пропадат 100 клафтера (стара мярка за дължина, разна на една опъната ръка-б.пр.) дълбоко под земята и там трябва да служат на дракона след като са вкусили забранената ябълка.

Като последица от отхапването от ябълката ни обрисува и Библията изгонването на човека от рая. Преди да беше вкусил от дървото на познанието, на човека му е било напълно позволено да яде от дървото на живота. Забранено му било единствено да яде от дървото на познанието.

В Библията се казва: “И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (1 Моис. 2:16, 17)

Чак в момента, в който човекът вкусил от дървото на познанието, му било забранено да се храни от дървото на живота. Започва земният път на човека, който върви ръка за ръка с появата на смъртта, по който обаче човек също и открива своя индивидуален Аз. Тази победа ни се открива в Библията с малкото думи: “И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло” (1 Моис. 3:22).

Също така и двете приказки ни представят смъртта като следствие от отхапването от ябълката респективно връзката със земята и живеещото в недрата й драконово същество. Започва сблъсъкът между доброто и злото, а арената на този сблъсък е човекът.

Да вземем ябълката като символ на онези познавателни сили, които са ни направили земни хора, и да прибавим към него символът на светлината, който беше вече описан, следователно живият, даряващ светлина и топлина пламък, и така се ражда пред нас един нов образ: ябълката, символ на земните познавателни сили, се превръща в носител на светлината, в която видяхме онези познавателни сили, които упорито опитват да се измъкнат от земната сфера, които искат да се издигнат от познанието за природата до познанието за духа.

Истинните образи, които можем да открием в толкова много празнични традиции, в повечето случаи произлизат от времена, когато образите са били не само за децата, но и за човечеството като цяло душевна храна.

Всяко празнично време при древните е било едно време на спомняне за предопределението на човека да извърви своя път, който слиза от рая долу на земята и се изкачва обратно в духовния свят.

Дали произходът на адвентската градина е от стари или нови времена, вече не може да се каже със сигурност. Във всеки случай тя съдържа в себе си едно изобилие от образи, в които се крият истини, които ние можем да осъзнаем, за да ги поддържаме и развиваме не само заради традицията, но и с разбиране, изпълнени с познанието за тях, заедно с децата.

Повече за валдорфските празници: Луизе Шлеселман „Християнските годишни празници и техните традиции: скрити причини за празнуването им с деца”

(Luise Schlesselmann: Die christlichen Jahresfeste und ihre Bräuche: Hintergründe zum Feiern mit Kindern, Stuttgart: Verlag Freies Geistesleben), Превод от немски език: Милена Бонева