До неотдавна тя работи за банка в Словакия като специалист, разследващ трансакции – проследявала доколко отговарят на закона и дали няма злоупотреби.

В момента Марина Стойчева очаква първото си дете, а междувременно не спира да се занимава с хобито си – да прави ръчно изработени кукли, които може да видите в страницата ѝ Masha’s dolls.

Ето какво разказа Марина за рубриката БГ Свят на БТА. Цялото интервю можете да прочетете тук.

Какво те доведе в Братислава?

- Доведе ме работата. Позицията, която ми предложиха, беше с майчин език - български, но аз владея и руски, тъй като съм наполовина рускиня. Това беше едно от изискванията на компанията, така ми предложиха и работата в банката. Преди това осем години работех в София за една от големите телекомуникационни компании. 

Тук, в Словакия, не идвах просто така – идвах при приятел, имаше кой да ме посрещне и не беше чак толкова страшно. Първият мениджър, с когото работех, беше българка. Работех със словаци, украинци и руснаци. Имаше и българи. 

Как те промени животът в чужбина?

- Не мисля, че ме е променил особено много, а и аз дойдох като вече изграден характер. Тук ми е по-спокойно, нещата от ежедневието са доста по-организирани. Дори едно посещение на лекар - отиваш, имаш здравноосигурителна карта, показваш я и повече с нищо не се занимаваш. По-организирано и по-бързо стават нещата. 

Колко време ти отне да научиш словашки език и колко е важно владеенето на езика на местните, за да се впишеш добре в средата им?

- Важно е наистина. В колектива, в който работех, официалният език беше английският. Там обаче си говореха на словашки, но за да се случи сприятеляване е повече от нужно да говориш езика на местните. 

Кое е най-хубавото от живота в Братислава, което споделяш с познати и приятели в България?
Разказвам за чистия въздух. Имам много приятели в чужбина, с които обсъждаме темата за мръсния въздух в София. Тук, освен че въздухът е много по-чист, има и нещо друго. Не знам дали си забелязала – става дума за спокойствието.