All for Joomla All for Webmasters
И Братислава пази скъпи спомени за българските градинари

Българите не се отказваха от това, че знаят повече за градинарството от словаците,

 

 

казва доайенът на българската общност в Словакия Емилия Маринова. 

 

83-годишната Емилия Маринова е доайенът на българската общност в Словакия. Живее в Братислава от 1966 г. Родена е във Варна.

 

Поводът да напусне морската ни столица и да замине за чужбина – мъжът, в когото се влюбва и който по онова време учел във Военноморското училище в града край Черно море.

 

Емилия е създател на списание "Сънародник", което излиза на български и словашки език и до днес. Ето какво разказа тя за рубриката БГ Свят на БТА. 

 

Г-жо Маринова, разкажете ни за българските градинари – общност, за която се говори и до днес в Словакия.

- Те се деляха на словашки и български градинари. Българите не се отказваха от това, че знаят повече за градинарството от словаците.

 

Сънародниците ни ги учеха как се правят парници, разсад, как и кога се сее даден зеленчук. В основаното първо ТКЗС тук около 80% бяха български градинари. 

 

Как успяхте да направите обаче от българите общност, да ги накарате да са единни по онова време?

- Българите са много приспособими. По онова време градинарите бяха много трудолюбиви.

 

Ставаха в 4:00 ч. сутринта, приготвяха всичко, искаха да блеснат, да бъдат най-добрите и успяха. Всички пазари, които се откриваха в Братислава бяха с тяхно участие и присъствие. 

 

Това, което цял живот съм правила в Братислава е българщина и пак българщина. Само тя ме държи за всичкото това време тук и трябва да просъществува. 

 

Как пътят Ви отведе към Братислава, която през 60-те години е била все още част от Чехословакия?

- Когато бъдещият ми съпруг пожела да заминем от България, каза, че може би ще пътуваме за Братислава. И ключовото беше именно това „може би“. Не знаех къде точно отивам, затова и майка ми се възпротиви, не искаше да ме пусне. 

 

Определят Ви като доайена на българската общност в Словакия. Кое беше най-трудното, което отвоювахте през годините живот тук?

- Краят на 60-те години на 20-и век беше труден момент. Съюзническите войски бяха навлезли в Словакия, известно време работех в консулството на България в страната. Тогава дойде нов консул, доста буден човек и предложи да направим български клубове.

 

Беше паника, българите се страхуваха, но започнахме. Така вдигнахме настроението на българите, вярата им. Имаше много наши сънародници, които работят тук – повечето градинари. 

 

Мислили ли сте през тези години да се върнете в България?

- Всеки ден. Вече десет години съм сама тук - години, в които съпругът ми го няма…

 

 
Прочетено 230 пъти Последна промяна от Събота, 15 Октомври 2022 17:51
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…