казва доайенът на българската общност в Словакия Емилия Маринова.
83-годишната Емилия Маринова е доайенът на българската общност в Словакия. Живее в Братислава от 1966 г. Родена е във Варна.
Поводът да напусне морската ни столица и да замине за чужбина – мъжът, в когото се влюбва и който по онова време учел във Военноморското училище в града край Черно море.
Емилия е създател на списание "Сънародник", което излиза на български и словашки език и до днес. Ето какво разказа тя за рубриката БГ Свят на БТА.
Г-жо Маринова, разкажете ни за българските градинари – общност, за която се говори и до днес в Словакия.
- Те се деляха на словашки и български градинари. Българите не се отказваха от това, че знаят повече за градинарството от словаците.
Сънародниците ни ги учеха как се правят парници, разсад, как и кога се сее даден зеленчук. В основаното първо ТКЗС тук около 80% бяха български градинари.
Как успяхте да направите обаче от българите общност, да ги накарате да са единни по онова време?
- Българите са много приспособими. По онова време градинарите бяха много трудолюбиви.
Ставаха в 4:00 ч. сутринта, приготвяха всичко, искаха да блеснат, да бъдат най-добрите и успяха. Всички пазари, които се откриваха в Братислава бяха с тяхно участие и присъствие.
Това, което цял живот съм правила в Братислава е българщина и пак българщина. Само тя ме държи за всичкото това време тук и трябва да просъществува.
Как пътят Ви отведе към Братислава, която през 60-те години е била все още част от Чехословакия?
- Когато бъдещият ми съпруг пожела да заминем от България, каза, че може би ще пътуваме за Братислава. И ключовото беше именно това „може би“. Не знаех къде точно отивам, затова и майка ми се възпротиви, не искаше да ме пусне.
Определят Ви като доайена на българската общност в Словакия. Кое беше най-трудното, което отвоювахте през годините живот тук?
- Краят на 60-те години на 20-и век беше труден момент. Съюзническите войски бяха навлезли в Словакия, известно време работех в консулството на България в страната. Тогава дойде нов консул, доста буден човек и предложи да направим български клубове.
Беше паника, българите се страхуваха, но започнахме. Така вдигнахме настроението на българите, вярата им. Имаше много наши сънародници, които работят тук – повечето градинари.
Мислили ли сте през тези години да се върнете в България?
- Всеки ден. Вече десет години съм сама тук - години, в които съпругът ми го няма…
