Книгата е събрала перли на мъдростта от различни времена и народи.Тук ще откриете будистки и суфитски притчи, както и вдъхнов яващи истории от цялото земно кълбо: арменски, гръцки, еврейски, индийски, китайски, персийски, руски...
Създадени от народния гений, те учат на ум и разум. И по-важното: те са забавни, смешни и поучителни.Носят радост на душата и просветление на ума.
Съставител: Огняна Иванова, книгата е на издателство”Изток-Запад”
Притчи
На един цар му се родила дъщеря и царят нямал търпение да я види пораснала. Затова се обърнал към най-известния лечител в царството.
– Намери ми цяр, с чиято помощ дъщеря ми веднага да порасне – наредил му той.
А лечителят му казал:
– Има такъв цяр, но ще трябва да обикалям по света, за да го намеря. Само че през това време ти не бива да виждаш момичето. Ще го видиш чак когато изпие вълшебната отвара.
След двайсет години лечителят донесъл чай, който представил за цяр, дъщерята го изпила и после я показали на баща ѝ. Царят се зарадвал на порасналата си дъщеря и си казал: „Браво, само какъв цяр намери този човек! От него дъщеря ми веднага е станала голяма!“ И умният лечител бил пребогато възнаграден.

***
Един млад будистки монах стигнал до дълбока река. Гледал без всякаква надежда изпречилото се препятствие и часове наред се чудел как да премине оттатък реката. Тъкмо когато се готвел да се откаже от по-нататъшното си пътуване, видял отвъд водите един знаменит учител. Младият будист му извикал: На връщане от дълъг път
– Мъдри учителю, можеш ли да ми кажеш как да стигна до другия бряг на тази река?
Учителят помислил малко, погледнал надолу по реката, после нагоре, и рекъл:
– Синко, та ти си на другия бряг!

***
На равина: Оплакал се един евреин на равина
– Рави, много съм го закъсал. Жена ми ме ядосва, децата не ме слушат, не печеля достатъчно. Какво да правя?
– Напиши на един лист „И това ще отмине!“ и го закачи на стената.
Минало време, мъжът отново се отбил при равина. Този път не се оплакал, а казал, че нещата са се оправили: жена му станала сговорчива, децата го слушали, работата ми потръгнала. Попитал дали да свали листа с надписа от стената.
– Недей! – казал му равинът. – Нека си остане там.

***
Учител пеел с въодушевление песен на санскритски.
Неговият ученик бил толкова възхитен, че казал:
– Знаех си аз, че на земята само санскритът изразява толкова добре божественото!
– Много грешиш – поправил го строго учителят му. – Езикът на божественото не е санскритът, а мълчанието!