sanusetsalvus.com

Понеделник, Май 23 2022

Други

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

книга, българите в Австрия

Откъсът е на журналистката Камелия Илиева, включен в "Антология на миражите".

Сборникът включва 400 страници вълшебни пътеписи от български журналисти и пътешественици, за невероятни кътчета по целия свят, с много цветни илюстрации, вдъхновител и редактор е Милена Димитрова, а книгата е на пазара, благодарение на издателство "Книгомания".

„Vidím město veliké, jehož sláva bude hvězd se dotýkati“: Виждам велик

град, чиято слава ще достига до звездите…

Цитатът е част от една от най-популярните легенди за произхода на името на чешката столица. В книгата си „Древните чешки легенди“ историкът Алоис Ирасек събужда митично предание за известната с пророческата си дарба княгиня Либуше.

Тя описва разположението на бъдещата Пражка крепост. Съществена роля в него играе мъж, който насред гората издялква прага на своя дом, където трябва да бъде построен великият град. Заклинанието гласи, че точно на този праг трябва да бъде кръстен градът.

И както човек се навежда, за да премине през прага, така всички ще се кланят пред величието на Прага.

Съществуват още няколко хипотези и родолюбиви легенди за произхода на името, като повечето са свързани по смисъл с думата „праг“. Градът привлича милиони туристи като най-любима дестинация за пътуване.

В Прага всяка уличка, кула или сграда може да плени сърцето ви, да ви разкаже предание, да ви накара да се връщате към нея в сънищата си. Моето любимо място е Пражката крепост. Това е най-големият крепостен комплекс в света и по своята същност е цял град.

В нея намирате всичко: резиденцията на чешкия президент, картинната галерия, разкошната ренесансова градина на кралица Ана; оранжериите и лозята, където през есента се устройват празници на виното;

стария кралски дворец с величествената Владиславска зала, където полагат клетва чешките президенти; новия кралски дворец; кулите, музеите, пълната с тайни Златна уличка; базиликата „Св. Георги“ и вдъхващата страхопочитание катедрала „Св. Вит, Вацлав и Войтех“.

Готическата катедрала е най-внушителният чешки сакрален строеж, отдалеч се вижда импозантната ѝ осанка. При първата си среща с храма останах поразена. Мълчах и гледах, без да намирам думи за това, което виждам.

Смирено приседнах на една от пейките, разположени до стената. От готическите гаргойли ме побиха тръпки на ужас. Те придобиват още по-зловещ вид, когато ги гледаш в мразовит, мрачен и ветровит ден. Доста по-късно прочетох, че целта им е била да отблъскват злите сили.

Вярвало се, че тези сили, като видят отразен собствения си страшен образ, ще се изплашат и избягат. За обикновения човек те припомнят да остави лошите си чувства и помисли отвън и да влезе в храма с чисто сърце.

Тогава, преди 17 години, споделих силната си емоция с една българка, прекарала почти целия си живот в чешката столица. Тя обясни, че някога в далечните езически времена, тук, на този ветровит и оголен от сушата хълм, на мястото на катедралата се намирал езически храм и се извършвали жертвоприношения, и е възможно затова „Свети Вит“ да ми въздейства толкова силно. Днес, макар да съм посещавала този хълм десетки пъти, изпитвам същото особено страхопочитание и вълнение.

Според замисъла на създателите си, катедралният храм „Св. Вит, Вацлав и Войтех“ трябвало да припомня „Божия град“. Постройката изобилства от безброй кулички, парапети, проходи, стълби.

С годините се превръща в седалище на пражкия архиепископ и е мястото, където коронясват чешките крале. Тя е и дворцова църква на чешкия държавен глава, и хранилище на ценни произведения на изкуството, и национален пантеон. В „Св. Вит“ погребват чешките князе, крале и римски императори, тук намират вечния си дом чешките светци.

Първоначалната постройка е романска ротонда, чиито основи полага през X век княз Вацлав I. В тях са положени останките, по-скоро едното рамо, на Св. Вит – свещена реликва, получена от император Хенрих I.

От този момент светецът се превръща в небесен покровител на чешкия народ. В този храм по-късно е погребан и самият Вацлав. Ротондата скоро трябвало да бъде престроена, защото не била в състояние да побере тълпите, желаещи да се поклонят пред мощите на светеца.

Първият майстор-строител на катедралата е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на храма, включвайки елементи от френската готика.

Сменяйки редица строители и архитекти, изграждането на „Св. Вит“ продължава повече от 500 години и е окончателно завършено чак през 1929 г. – за юбилея на Вацлав I, а последният архитект е Камил Хилберт.

Целият разказ „Седемте ключа на катедралата“ ще намерите в „Антология на миражите“, издание на „Книгомания“ и ABUJET.

Камелия Илиева е завършила българска филология. От началото на 2013 г. работи като главен редактор на сп. „Роден глас“, Чехия. Автор е на статии, интервюта и пътеписи от различни сфери и на репортажи по

Чешкото национално радио. „Прага, казва Камелия Илиева, е любов от пръв поглед, тя въздейства с красота и мистика“.