Работи много усърдно, трепе се като българин
Темата за българските градинари продължаваме с Камелия Илиева, главен редактор на сп. Роден глас- Прага.
 
 Г-жо Илиева, темата за българските градинари в Чехия, Унгария, Австрия, Хърватия е една от най-интересните. Какво бихте добавила Вие? 
-Според историческите сведения първите български градинари се заселват на територията на днешна Чехия през 20-те години на XX век (според някои още през 1884 г.), главно в околностите на големите градове: Бърно, Прага, Пилзен, Острава.
 
Едни пристигат след Балканските войни, други след Първата световна война, трети идват през периода 1928–1929 г. по време на започналата икономическа криза в България.
 
През 1927 г. те създават и своя организация – Съюз на градинарите. Следващата вълна земеделски работници, тръгнали към някогашна Чехословакия, е свързана с Междуправителствената спогодба от 1957 г.
 
Сред известните градинари в Прага са: Георги Караиванов, Ангел Келев, Петър Киров, Митьо Карлев, Георги Русанов, Матей Недялков, НатьоКелев, Илия Келев, Никола Панев, Димитър Маринков, Кирил Яланджиев, Трифон Марков, Марин Велчев, Марин Марков, Боньо Бонев, Атанас Делинешев, Ангел Каранетев, Илия Бакала, Съби Суванджиев, Илия Марчев, Митьо Карлев, Стоян Първанов, Недьо Христов, Йордан Кмета, Кръстьо Ботев, Пеньо Данчев, Петко Малакочев, Петър Петров, Николай Митев.
 
За съжаление, в момента са живи и вече на преклонна възраст само неколцина от тях. Ето какво разказва градинарят Йордан Христов: 
 
Станах градинарски зет през 1959 г., съпругата ми беше дъщеря на един от най-известните градинари в Прага – Георги Караиванов. Работата в градината е изнурителна – защо мислите чехите не искат да се занимават с това? – те казваха: „Ние не сме българи, че да се борим със земята.
 
През 1973 г. купихме със съпругата ми градина, 2,5 ха, много тежко се работеше, а още по-трудно се намираше пазар за продукцията. Произвеждах много зеленчуци, по 5–10 коли са идвали да товарят стоката ми, но държавата плащаше малко, поради което се налагаше да ходя на пазара, за да спечеля за заплати на работниците. 
 
Градината поддържахме до 2003 г., когато съпругата ми се разболя и я продадохме. Не мога да не спомена, че много български градинари са загинали по време на Пражкото въстание, трябва да напомним и за тези българи, които имат значим принос, подпомагайки нашите сънародници, с каквото е било по силите им.
 
Един от тях е д-р Димитър Керемедчиев – ортопед в болницата „Буловка” в Прага – уважаван от градинарите, защото на него винаги са можели да разчитат за помощ и подкрепа. Историята, която ще Ви разкажа, съм я чувал от него лично, той често идваше в градината ми заедно с дъщеричката си.
 
Случило се по време на Пражкото въстание – д-р Керемедчиев бил в градината на Натьо Келев, намираща се в Кръч. Точно в края на тази градина била издигната барикада. Изведнъж въстаниците започнали да стрелят срещу немската войска, идваща от Бенешов. Повечето от чехите, защитаващи барикадата, били убити, някои – тежко ранени.
 
Д-р Керемедчиев ми каза: „Данчо, животът ми тогава висеше на косъм, но въпреки това излязох да видя какво става, аз съм лекар, трябваше да се помъча да спася ранените”. В себе си докторът нямал нито инструменти, нито превързочни материали. Разрязал ризата си, за да я използва вместо бинтове и започнал да оперира с джобното си ножче.
 
В това време Натьо Келев донесъл конци от ленени чували, дезинфекцирани с ракия. „Успях да спася двама, завършва разказа си д-р Керемедчиев, другите не можах – бързах да избягам, защото мен също ме раниха”. За своите заслуги докторът е отличен с много държавни награди.
 
Интересна е и историята на друг български лекар, д-р Димитров, който като студент работи при българските градинари, защото няма средства за следването си. Пак те, градинарите, му дават заем, за да завърши образованието си.
 
Макар самите зеленчукопроизводители не винаги да имат достатъчно пари, не престават да подпомагат близките си в България, да даряват средства за благотворителност – така се купуват камбани за църквата в село Драганово, рентгенов апарат за болницата в Горна Оряховица и още, и още...”. 
 
Интересни са проучванията на доц. д-р Елена Крейчова, преподавател в Масариковия университет в Бърно, която пише: „През 1931 г. в областта Моравия съществуват около 40 български градини, на запад, в Бохемия, има още20, и официално в тяхработят повече от 400 българи.
 
Младите мъже в началото пристигали през февруари или първата половина на марти оставали обикновенодо октомври.Първоначално градинарите идвали туксамо за сезонна работа и с цел да продадатвъзможно най-голямоколичество от качествената си иедновременно с това евтина продукция от зеленчуци и семена.
 
Постепенно техният престой в Бърносе удължава, докато голям брой оттях се устройват тук за постояннои на площада „Зелнитърх“, където се продава селскостопанска продукция от цяла Южна Моравия, те стават своеобразен феномен, символ на градинарството.
 
Благодарение на приемливите цени на продуктите, които предлагат, те дори подпомагат да се преодолее по-лесно влиянието на икономическата криза през 30-те години на ХХ век за една голяма прослойка от населението на Бърно.
 
В резултат на своето изключително трудолюбие, и поради успеха им при отглеждането на земеделски продукти, дължащ се най-вече на максималното използване на плодородната почва, ефективната система за поливане и на евтината работна ръка, в чешкото общество започва да се използва сравнението „dřítjakoBulhar“, което може да се интерпретира като „работи много усърдно, с голямо старание – като българин“.
 
За Бърно, сред българите се знаело, че е промишлен град с добро географско местоположение, и заради това много български зеленчукови градинки се появяват в крайните квартали на града – Комаров, Хорни Хершпице или Маломержице или в малките населени места около Бърно (Модржице), но и на други места.
 
Българите не можели да се трудят на собствена земя и поради чуждото си гражданство са били принудени да обработват земи, взети под наем (максимално за три години).
 
Най-големият си разцвет българското градинарство в Бърно достига преди 1948, но след комунистическия преврат в Чехословакия през февруари същата година, заселилите се за постоянно градинари са били принудени да изоставят препитанието си и много бързо да променят своите екзистенциални условия (през 1948 г. протича национализацията и свързаната с нея забрана за развитието на частна дейност и инициатива в Чехословакия).
 
Поради този факт тук живеещите български градинари са били принудени да сменят своята професия и да търсят нов начин за прехрана. Тогава в Бърно възниква т. нар. въпрос за градинарите, в следствие на което българите са били изместени да работят в промишлените отрасли и мнозина от тях устройват живота си за постоянно в Бърно, а този факт подпомага по-бързата интеграция на самите българи в чешкото общество“. 
 
 Как гледат на българите в Чешката република? 
 - В Чехия живеят много успели българи, постигнали значими резултати в професията си – лекари, университетски преподаватели, журналисти, преводачи, художници, писатели… - ползващи се с уважението на чешката общественост.
 
По-старото поколение все още си спомня с носталгия и любов за почивките по родното Черноморие. За моя голяма радост все повече чехи и сега преоткриват нашата страна и я харесват, естествено, чувала съм и негативни коментари сред по-младите. 
 
Много българи идват в Чехия, подлъгани от рекламата за големи печалби и, когато останат разочаровани, се връщат обратно в България, т. е. има голямо текучество.
 
Същевременно, те пристигат, без да знаят езика и съответно работят по-неквалифициран труд. Някои се справят с много упоритост и усилия, други се отказват, трети – представят страната ни в не особено приятна светлина, но предполагам, че навсякъде е така.
 
Според информация от председателите на регионалните ни сдружения, много наши сънародници, останали без работа заради пандемията, се прибират у дома.
 
Ще ми се да вярвам, че все още уважението към българите съществува – както в далечното минало, когато българските градинари до такава степен впечатляват чехите с трудолюбието си, че те измислят израза „Работи много усърдно, трепе се  като българин“. 
 
Кои теми още Ви вълнуваха през годините в Чехия?
- Една от постоянните теми, от която едва ли ще престана да се вълнувам, е темата за българо-чешките отношения. Възхищавам се от делата на мнозина чехи, няма област от обществения живот на България, в която да не са записани чешки имена.
 
След Освобождението у нас пристигат предприемачи, занаятчии, полиграфи, пивовари, строители. С България свързват съдбата си и видни чешки интелектуалци, поканени от правителството – високообразовани учители, инженери, архитекти, историци, художници, музиканти.
 
Много от тях остават тук до края на живота си, полагат основите на големите културни и стопански институти и оставят богато наследство от научни изследвания и открития, картини и музикални произведения, които и до днес са част от високите образци на духовното ни наследство.
 
Мисля си, че на сърцето ми най-много лежи личността на Ян Мърквичка. Можем само да гадаем какво точно събужда безмерната любов на чеха към родината ни, но знаем със сигурност какво спомага за фактическото му приобщаване в обществения живот и активното включване в културното изграждане на България – това е заобикалящата го среда.
 
В навечерието на Съединението в Пловдив Мърквичка се среща с едни от най-видните български общественици и интелектуалци – Иван Вазов, П. Р. Славейков, П. Каравелов, К. Величков, с които обединява усилия в общи каузи. Мърквичка е сред основателите на българската живописна школа, пръв директор на новооснованото Държавно рисувално училище в София.
 
Художникът приема България като своя втора родина, за нея полага костите си и единственият му син. Мърквичка е и автор на първия Устав на чешко-българското сдружение „Българска седянка“, създадено в Прага, чийто духовен наследник е организацията, за която работя. 
 
Любими на сърцето ми са темите за българската литература, култура, българските училища, културно-просветния живот в нашите сдружения; красотите на Родината. 
 
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

 .
 
 
 

 

Прочетено 1347 пъти Последна промяна от Вторник, 15 Февруари 2022 21:19
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…