Васил Левски – този „нечут характер“, както го характеризира Ботев, този „син на нощта, на пустинята, на премеждията“, както ни говори за него Вазов, този необикновен, велик син на нашата земя умееше да наднича далеч в бъдещето на своя народ, да бъде навеки негов съвременник. Оттук и безспорната висота, на която се издига – висотата на последователен, велик български революционер.
А това е българинът, който в писмото си до Панайот Хитов разкрива себе си, смисъла и съдържанието на своя живот, като казва: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.“
За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография., пише през 1929 г.авторът на книгата Димитър Страшимиров (1868- 1939). Той е историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.
Откъс от книгата (издателство„Изток-Запад”)
За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография. Биографията ще почива върху тези писмени документи, които давам сега. Това е един скелет от документирани факти за биография. Така моята задача в тази книга е строго разграничена. Трябваше да дам класирани и отговорно разтълкувани документи. Много думи и цели мисли са мъчно разбираеми, аз трябваше да ги изясня под линия на страницата или в квадратни скоби в текста. А понякога даже и цялото писмо не се поддава на осмисляне. Неизвестни псевдоними заместват истинския адрес, което не дава да се долови назначението на кореспонденцията. Също и дати често липсват, а това отсича хронологическата връзка на писмата, вследствие на което се наложи да поставя специално съдържание в началото на всеки документ. Липсваха и препина телни знаци и на места поставях наклонени линии, за да разделя мисъл от мисъл. За всичко поемам отговорност. Министърът на просвещението през 1923 г. – г-н Ст. Омарчевски – взе под свое покровителство нашето начинание и с това свърза името си с него. Последвалото след 9 юни същата година. Правителство се отзова с не по-малка готовност да подкрепи нашето дело. Министрите г-н Ал. Цанков и г-н Н. Найденов, както и съответните ръководни лица по Просвещението във всички случаи без изключение и при първа дума удовлетворява- ха всяка явила се нужда във връзка с проучванията. На всички прочее изказвам тук своята искрена признателност. Настоящият първи том не е пълен, разбира се. Едни от до кументите са унищожени още навремето от страх пред претър- свания на турската полиция. Други има тепърва да събираме от частни ръце. Трети, които са най-значителни, лежат извън България – главно в Цариград – и не са прибрани досега по наша некадърност. Похарчи се едва ли не един милион по командировки. Но нека се надяваме, че занапред ориенталският отдел при Народната библиотека ще се сдобие с лице, специално подгот- вено за целта, и ще се постави под ръководство с по-искрена и последователна мисъл за наука. За случая читателят ще намери специална бележка в тома. Изказвам другарска благодарност към днешните водители на Народния комитет „Васил Левски“ – г-н В. Н. Тантилов, д-р Д. Киров, стария ни голям артист Ив. Попов, Минко Генов, Хр. Ив. Герджиков и Б. Загорски за съдействието и доверието им. Еднакво и на ръководителите на Архивния отдел при Народната библиотека г-н К. Мутафов и Любен Петров отправям моите бла- годарности. Г-н Любен Петров с рядко ученолюбие и постоян- ство успя да дешифрира разните трудни шифри от комитетския период, като сам означил това и на съответни места в книгата.
Както ще види читателят, нямаме запазена и не даваме кореспонденция на Левски по-рано от 1866 г., когато той здраво стъпва в пътя на обществената си дейност. Освен това не прите жаваме от големия организатор и Апостол на своя народ ни едно писмо от личен характер. Безопасно беше да се запази негова ко- респонденция до брат, сестра, майка и пр. – като лишени от по- литическа украса и с невинен характер. Но не е запазена такава. Аз изобщо се съмнявам дали някога Левски е написал един ред с частни подбуди. И при това едва ли той е бил и единствен за своето време носител на тази изключителна преданост към общественото дело. Колко е чист общественият идеализъм на хората от онази епоха! Намерих за неизбежно да поместя в сборника всички документи от ръката на Левски и други, отнасящи се до неговия живот, които са публикувани в разни чуждестранни съчинения. Препечатах и онези петдесет и две писма на Левски от моя „Архив на възраждането“ (т. I, 1908. Документи по политическото ни възраждане, стр. 15–94), както и други, съответстващи на работата документи, пак оттам. Събрани на едно място и съпос- тавени помежду им по дата, произход и характер документи, оjнасящи се към една и съща историческа монография, улесняват и осигуряват точното проучване. За всичко поместено тук, разби- ра се, дадох точна сигнатура, поставена под документа – откъде е взет и респективно къде може да се намери за проверка.
Джобното бележниче на Апостола е рядко изворно съкровище. Чувствителният читател ще долови в него щедро пръснати черти от интимния Левски в разговор със самия себе си. Тук са наивността, душевната чистота, вдъхновението и мисълта на ве- ликия организатор. Тук имаме и неоценими указания върху дати и маршрут, върху места и хора и много други неща, неизвестни досега. Но все пак въпреки осезателния размер на тома и тежката коментираност на изворите, които даваме, все пак много моменти и ред въпроси от живота на Левски остават още неотгатна- ти. Ние не можем да посочим кога точно у Апостола се появява мисълта да избере Ловеч за столица на своята дейност вътре в цялата страна и по кои съображения. . Не знаем достатъчно кои псевдоними на кои географски и лични имена съответстват. Така някои оставихме неразяснени в книгата си. Също налице са маса имена на дейци, обозначени само с инициали, които не можахме и не можем да отгатнем. Псевдонимът Фердинанд се среща на няколко места, като обозначава две различни лица, едно от които не можем да посочим. Самите начални връзки между Левски и Каравелов в идейно и активно жизнено отношение все пак не са достатъчно осветлени. Може би Цариградският архив няко га ще ни даде повече указания. ..
