sanusetsalvus.com

Петък, Окт 16 2026

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Св. мчк Лонгин Стотник, римски войник, бил на страж при Христовото Разпятие, пробол Господа с копието си

Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.

Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея по времето на Понтий Пилат, римски управител на областта приблизително между 26 и 36 г. сл. Хр. Той е един от войниците, стояли до разпятието на Христос и които обикаляли около Кръста. До този момент Лонгин не бил срещал Господа. Но там на Голгота изведнъж душата му разбрала и очите му видели. Видели тръните, презрението на лицето на Иисус, Кръста, гвоздеите, унизителното отношение, раните Му, мястото Му между двамата разбойници. И когато Христос издъхнал и земята се разтресла и слънцето потъмняло, когато дори войниците се уплашили, точно той, стотникът Лонгин прошепнал с благоговение: „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ Мат. 27:54

(Св. Лонгин Стотникът, воинът който преклонил колене пред Разпнатия Христос)

А когато няколко часа по-късно тялото на Господа било погребано, Лонгин получил заповед от Пилат да пази Светия гроб с войниците си. И когато Ангел Господен вдигнал камъка от гроба, войниците ослепели и паднали на земята, стотникът Лонгин повярвал в Господа. Двама от неговите войници също повярвали и веднага изповядали истината и станали проповедници на Неговото Възкресение. Когато първосвещениците научили всичко, те ги повикали и ги разпитали. Тогава точно Лонгин казал: „Очите ми видяха чудото и душата ми истината.“ Житието му го представя като човек, който след станалите на Голгота събития повярвал в Христос, станал проповедник на Евангелието и приел мъченическа смърт заради изповядването на християнската вяра. Така църковната памет съхранила образа му като човек, преминал от воинската служба към изповядването на Христос и свидетелствато му за Него с целия му живот.

Евангелското свидетелство за стотника при Кръста се съдържа в Мат. 27:54 и Марк. 15:39. Евангелистите предават неговата изповед след Христовата смърт, но не назовават стотника по име. Идентифицирането му със св. Лонгин принадлежи към църковното предание, развито в ранните християнски жития. Евангелист Матей предава свидетелството за стотника и войниците, които охранявали Иисус. „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“Мат. 27:54

Тези думи принадлежат към евангелския разказ. Самият евангелист не назовава стотника Лонгин, но църковното предание свързва неговата личност с този свидетел на Христовото Разпятие. Значението на изповедта е особено дълбоко. Стотникът бил представител на римската военна власт, присъствал при екзекуцията на Христос. Но именно при Кръста той изповядал Божието достойнство на Разпнатия. Така Голгота станала място не само на Христовата жертва, но и на едно изповедание, произнесено от човек, който дотогава не бил сред Христовите ученици. Според житието това събитие поставило началото на обръщането на св. Лонгин към Христос.

(Копието на св. Лонгин Стотник, съхранявано в съкровищницата на Хофбург във Виена)

Вторият важен епизод от житието на св. Лонгин се свързва с пробождането на Христовите ребра с копие. Евангелист Йоан разказва, че след Христовата смърт един от войниците пробол ребрата Му с копие, след което изтекли кръв и вода (Йоан 19:34). В следващия стих евангелистът подчертава достоверността на свидетелството си (Йоан 19:35). Евангелието обаче не назовава войника по име. Според църковното предание, предадено в житието на св. Лонгин, именно той бил войникът, пробол Христовите ребра.

Разказът допълва, че св. Лонгин страдал от очно заболяване и получил изцеление, когато кръвта и водата, изтекли от раната на Спасителя докоснали очите му. Това предание е съществено за почитта към светеца. В богословски план разказът за изцелението се свързва с обръщането на стотника Лонгин към вярата. Според преданието той получил телесно изцеление, но промяната в живота му била много по-дълбока. Човекът, който изпълнявал военна заповед при Христовата смърт, започнал да разпознава в Разпнатия Господ и Спасител.

(Стенопис в базиликата „Св. Петър и Павел“ във Вишеград, Прага)

След свалянето на Христовото тяло от Кръста и погребението Му стотникът Лонгин, според житието, продължил да изпълнява военната си служба и бил поставен с войниците си да охранява гроба. Евангелието от Матей разказва за стражата при Господния гроб и за последвалите събития. След Възкресението първосвещениците дали пари на войниците, за да разпространяват твърдението, че учениците откраднали Христовото тяло през нощта, докато стражата спяла (Мат. 28:11-15). Самото Евангелие не назовава стражарите поименно. Присъствието на св. Лонгин сред тях принадлежи към църковното предание.

Според житието той и двама негови другари отказали да приемат подкупа и да разпространяват лъжливо свидетелство. Те вече били повярвали в Христос и не пожелали да прикрият истината за Неговото Възкресение. Така воинът Лонгин се изправил пред избор между материалната изгода и верността към онова, което бил видял и познал. Според преданието той избрал истината, макар това решение да го поставило в опасност. След тези събития св. Лонгин и другарите му приели християнството. Житието разказва, че били кръстени от апостолите и напуснали военната служба.

След обръщането си към Христос св. Лонгин се завърнал в родната Кападокия, област във вътрешността на Мала Азия, която през I век била част от Римската империя. Според житието двамата му другари го последвали. В някои житийни изложения те са назовани Исавър и Афродисий, но имената им не присъстват във всички версии на преданието. Поради това е по-точно да бъдат посочвани като имена, запазени в определени житийни разкази. Св. Лонгин започнал да проповядва за Христос. Той свидетелствал за събитията в Йерусалим, за Разпятието и за Възкресението, които според преданието бил видял лично.

(Олтарът на параклиса на свети Лонгин Стотник в храма на Възкресението Христово, Йерусалим)

Житието съобщава, че чрез проповедта му мнозина в Кападокия приели християнската вяра. Църковното предание съхранява образа на св. Лонгин като един от ранните свидетели за Христос, който не се ограничил с личната си вяра, а започнал да я споделя и с други хора.

Според житието разпространението на християнството чрез св. Лонгин предизвикало недоволство сред юдейските първенци, които се обърнали към Понтий Пилат. В резултат била изпратена военна група в Кападокия със заповед да залови и убие бившия стотник и неговите другари. Преданието разказва, че когато войниците пристигнали в селото, където живеел св. Лонгин, те не знаели как изглежда човекът, когото търсели. Самият той ги посрещнал и ги приел в дома си. Предложил им храна и гостоприемство, преди да научи целта на тяхното идване. Когато разбрал, че са изпратени да го убият, св. Лонгин им разкрил самоличността си.

(Мъченичеството на св. Лонгин Стотник. Стенопис от манастира Високи Дечани, Косово и Метохия, Сърбия, преди 1350 г.)

Според житието извикал и двамата си другари, за да се присъединят към него. Войниците се смутили. Те не очаквали да срещнат търсения човек в собствения му дом, приел ги като гости. Според преданието дори го посъветвали да избяга, за да спаси живота си. Но св. Лонгин и другарите му отказали да се спасят чрез бягство или да се отрекат от Христос. Според житието св. Лонгин и двамата му другари били обезглавени. Точната година на мъченическата им смърт не е установена с историческа сигурност. Тъй като разказът свързва събитията с управлението на Понтий Пилат, тя се отнася към I век. Телата на мъчениците били погребани в Кападокия, а главата на св. Лонгин била отнесена в Йерусалим като доказателство за изпълнението на заповедта. Така завършил земният път на човека, когото църковното предание помни като свидетел на Христовите Страдания и Възкресение и като мъченик, останал верен на вярата си.

(Фрагмент от мощите на свети Лонгин Стотник в съкровищницата на базиликата „Свети Никола“ в Бари, Италия)

Житието на св. Лонгин продължава с разказ за прославянето на светите му мощи и за чудесното обретение на главата му. Според преданието Пилат заповядал главата на мъченика да бъде изхвърлена извън градските стени на Йерусалим. Тя останала сред сметта, лишена от погребение, докато Бог не открил мястото ѝ чрез чудо. В Кападокия живеела християнска вдовица, която ослепяла и не получила изцеление въпреки помощта на лекари. Тя решила да отиде в Йерусалим, за да се поклони на светите места и да измоли Божията помощ. В пътуването я придружавал единственият ѝ син, който бил и неин водач. След пристигането им в Светия град момъкът се разболял и починал. Жената останала безутешна: била загубила сина си, а зрението ѝ не се било възстановило.

(Св. мъченик Лонгин Стотник, стоял при Кръста Господен. Икона от Русия, XVIII век. Иконописец: Василий Иванов Василевски)

В тази скръб, според житието, св. Лонгин ѝ се явил насън и ѝ обещал, че ще получи зрение и ще види сина си в небесната слава. Мъченикът ѝ посочил мястото извън града, където била изхвърлена главата му. Жената потърсила помощ, за да стигне дотам, и започнала да търси сред сметта. Когато докоснала честната глава на светеца, получила зрението си. През следващата нощ св. Лонгин отново ѝ се явил, този път заедно с починалия ѝ син. Според разказа мъченикът я утешил и ѝ открил, че момъкът пребивава в Божието царство. Наредил ѝ да вземе главата му и тялото на сина си и да ги погребе заедно. Вдовицата изпълнила заръката и се завърнала в Кападокия. Там погребала светите останки и сина си в общ гроб.

Паметта на св. Лонгин е свързана с поклонението му в Йерусалим. В храма „Възкресение Христово“, известен и като храма на Гроба Господен, има параклис, посветен на св. Лонгин Стотник. Връзката с мястото на Христовите Страдания е особено значима за почитта към светеца, чието житие се съсредоточава върху събитията на Голгота и при Господния гроб. В иконографската традиция св. Лонгин обикновено е представян като воин, често с копие или друго военно снаряжение, а понякога и с кръст като знак за мъченичеството му. Образът му напомня за прехода от воинската служба към изповядването на Христос. Житието на св. Лонгин Стотник проследява един необикновен път на обръщане. Той започнал като римски воин, изпълняващ заповедите на властта, но при Кръста на Христос станал свидетел на събития, които променили разбирането му за живота, смъртта и истинската власт.

(Св. мъченик Лонгин Стотник, 19 век, Бачковския манастир)

Св. Лонгин заема особено място сред ранните християнски мъченици, защото църковното предание го свързва непосредствено със събитията от Христовото изкупително дело. Първо, неговото житие е свидетелство за разпознаването на Христос като Божи Син. Евангелският стотник произнася изповедта си при Кръста, когато Христовата слава не се проявява чрез земна победа, а чрез доброволното приемане на страданието. Това разкрива парадоксалния характер на Божията сила, която се открива в смирението и любовта. Второ, житието подчертава връзката между свидетелството и отговорността. Според преданието Лонгин не останал безучастен след видяното. Той променил живота си, проповядвал за Христа и отказал да участва в лъжесвидетелство. Вярата му станала основание за конкретни решения и готовност да понесе последствията от тях. Трето, мъченичеството му показва значението на свободната вярност. Св. Лонгин не бил представен като човек, който не разбира опасността, а като човек, който я съзнава и въпреки това не се отракъл от Христос.

В християнското разбиране мъченичеството не е търсене на страдание, а свидетелство за истината, от която човек не се отказва дори под заплаха от смърт. Четвърто, разказът за вдовицата и нейния син свидетелства за надеждата във възкресението. Изцелението и утехата са представени не като обещание за безболезнен земен живот, а като знаци, насочващи към Божието царство. Именно тази надежда дава смисъл на християнското отношение към смъртта, скръбта и почитта към светите мощи.

(Свети мъченик Лонгин Стотник при Кръста Господен. Фрагмент от стенописа „Разпятие Христово“ в църквата „Св. Николай“ на Кинцвиския манастир, Грузия, началото на XIII век)

Свети мъчениче Лонгине, свидетелю на Христовите Страдания и Възкресение, моли Христос да просвети умовете и сърцата ни, за да познаваме истината на светото Евангелие и да имаме смелостта да живеем според нея. Изпроси ни от Него духовно зрение, чиста съвест и твърдост във вярата, та да не предпочитаме земната изгода пред Божията правда. Укрепвай онези, които са изправени пред изпитания, утешавай скърбящите и помагай на отчаяните да не губят надежда в Божията милост. Научи ни да бъдем верни свидетели на Бога не само с думи, но и с делата си, с отношението към ближните и с готовността да прощаваме. По твоите молитви Бог да ни дарува покаяние, мир на съвестта и любов, която не търси отмъщение, а спасението на човека.

© Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Костенец