All for Joomla All for Webmasters
Откъснати деца
Революционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, Синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ) дислексия и други неврологични разстройства.
„Откъснати деца“ излиза в Америка през 2009 г. и бързо се превръща в сензация, а авторът й д-р Робърт Мелило добива национална популярност. Само четири години по-късно, през март 2015, излиза второто й издание. Тезата на автора – изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата, се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става водеща в работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица нарушения в развитието на детето: заболявания от аутистичния спектър, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.
Според д-р Мелило в основата им стоят нарушения в синхронното развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се отстранят, първо следва да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава изоставането, като понякога дисбалансът може да засяга и двете хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез които тези дисфункционалности могат да се коригират и проблемите да се преодолеят, така че детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях, в частност, са поредица от различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си. С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява редица нарушения на развитието, чиито наименования стряскат днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват диагностицирани с подобни проблеми. За съжаление, въпреки напредъка на медицината, що се отнася до терапията на тези нарушения, има още много какво да се желае.  Докато е така, лекарите ще продължават да обясняват на родителите, че децата им ще страдат от дисфункционалност до края на живота си.
Според автора на „Откъснати деца“ обаче това не е съвсем вярно. В основата на умствените увреждания и поведенческите разстройства е функционалното откъсване, а то може да бъде повлияно. Тази теза връща надеждата на безброй семейства по света. Новаторското схващане, че тези нарушения се дължат на прекъснатата връзка между лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към днешна дата Програмата, представена в книгата му „Откъснати деца“, е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи значителното подобряване в качеството на живот при значителен брой деца и техните родители. От 1998 година насам близо хиляда деца са завършили Програмата със забележителни успехи – поведенчески, емоционални, учебни и социални.
Написана в достъпен стил, „Откъснати деца“ показва на родителите как да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. Авторът предлага тестове, чрез които те сами да се опитат да установят в коя мозъчна половина е нарушението при тяхното дете, и предлага серия упражнения, чрез които децата да постигнат сериозни физически, сетивни и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението, информация за храни, които следва да се избягват, и последваща програма за постигане на трайни резултати.
„Откъснати деца“ днес е преведена на множество езици. Издадена е на китайски, корейски, иврит, френски, италиански..., а вече – и на български език, благодарение на издателство "Кибеа"

Днес в света има 21 милиона деца, при които са установени сериозни проблеми на вниманието, поведението и обучението. Всеки ден хиляди нови биват диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ ), разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.

Това е непознат на историята феномен и най-сериозният здравословен проблем на нашето време. Само преди едно поколение аутизмът се смяташе за рядко срещано нарушение, което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в СА Щ. Преди шест години, когато за първи път публикувах „Откъснати деца“, диагнозата аутизъм се поставяше на 1 от 150 деца.
Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68 деца, в това число 1 на всеки 42 момчета. Честотата на другите нарушения също достига космически размери. СДВХ се смята за най-разпространения здравословен проблем в детска възраст по целия свят, както и за най-разпространения ментален проблем при деца, а невръстни тригодишни деца получават рецепти за „Риталин“ и „Адерал“. Тези статистики са почти всеки ден в заглавията на новините, но никой не може да обясни защо. Защо се случва това? Как да го спрем? Какво може да се направи?
Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението, а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстройство е сложно и често засяга всички системи в организма.

Науката обаче не предприема цялостен подход към търсенето на решение, а се фокусира само върху основния наглед проблем. СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването. Никой не поглежда останалите проблеми на тези деца – проблеми, които биха могли да ни насочат към действителната причина. Аз обаче го направих и видях, че те обхващат всички системи в тялото, не само мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка (Brain Balance Program) .

Откъс от книгата
СЪСТОЯНИЯ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Установихме, че Програмата за баланс на мозъка може да помогне на повечето деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, СДВХ , дислексия и други обучителни трудности или нарушения в преработването на информация. Програмата може да коригира и проблеми, попадащи в категорията на первазивните разстройства на развитието – набор от комплексни симптоми, характеризиращи се с неспособност за нормално социализиране и общуване.
Според някои учени голяма част от по-сериозните неврологични нарушения, най-вече биполярното разстройство и шизофренията, също попадат под шапката на СФО и следователно, могат да бъдат подпомогнати от Програмата за баланс на мозъка. Макар засега да нямаме много опит при деца с биполярно разстройство и шизофрения, сме убедени, че всяко дете е уникално и може да извлече полза от Програмата. Ето и състоянията, при които постигаме успех:
Синдром на Аспергер. Разстройството е сходно с аутизма, но е съпроводено от отлични вербални умения. Често го наричат „синдром на малкия професор“ поради високата интелигентност на децата и фиксирането им върху определени теми на познание. Въпреки че според новия Диагностичен и статистически наръчник на психичните заболявания това вече не се счита за отделно разстройство, терминът, говорещ за специфичните симптоми, все още е в широко обращение.
Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Изключително обширна диагноза, покриваща симптоми от неспособност за концентрация до извънмерна хиперактивност и неспособност за овладяване на импулсите до степен, в която това разстройва семейния живот, приятелските отношения и работата в клас.
Аутизъм и разстройства от аутистичния спектър. Крайна неспособност за нормално общуване и създаване на социални взаимоотношения. Често е съпроводена от сложни поведенчески нарушения като продължително фиксиране върху даден предмет или група думи, както и от липса на говорни умения. Смята се за най-сложното и трудноразбираемо неврологично разстройство в детска възраст. Понякога се разглежда като первазивно разстройство на развитието.
Дислексия и други нарушения в обработването на информация. Неспособност за различаване на звуците на буквите, което силно затруднява писането, правописа и правоговора.
Опозиционно предизвикателно поведение (ОПП). Характеризира се с открито враждебно и предизвикателно поведение, обикновено към авторитети.
Нарушение на преработката на сетивната информация. Това състояние е налице, когато сигналите от сетивата не се интегрират, за да предизвикат правилната реакция. Различните типове сетивна информация се преработват чрез мултисетивна интеграция. Нарушението на преработката на сетивната информация се характеризира със значителни проблеми в организацията на данните, постъпващи от тялото и заобикалящата го среда и се проявява със затруднения във функционирането в една или повече основни области на живота – труд, забавления, игра, ежедневие.
Синдром на Турет. Характеризира се с неконтролируеми, внезапни, повтарящи се и лишени от цел мускулни или вербални тикове.
Прочетено 920 пъти Последна промяна от Вторник, 27 Февруари 2018 13:07
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…