създател на противозачатъчните хапчета, кортизона и редица антибиотици, е роден във Виена през 1923 г. в еврейско семейство.
Майка му и баща му са лекари, като майка му е виенчанка, а баща му - българин. Баща му Самуел Джераси - известен софийски дерматолог, а майката Алис Фрийдман – уважавана зъболекарка в австрийската столица.
След развода на родители си, 5-годишният Карл остава при майка си и се прибира във Виена. Там до 14-годишна възраст учи в гимназията, където е учил и Фройд, като прекарва летните ваканции в България при баща си.
След развода майката получава обратно австрийското си гражданство, докато на малкия Карл такова е отказано и той остава с българското си гражданство. По-късно Карл живее година при баща си и учи в Американския колеж в София.
През 1938 г. 15-годишният Джераси бяга в Съединените щати. Там завършва училище в Нюарк (Newark), а по-късно Университета Уисконсин. 21-годишен започва да се занимава с органична химия, след което се занимава с научна работа във фармацевтичната компания CIBA, а през 1949 постъпва в Syntex.
Работата му за Syntex е заедно с бостънския фармаколог Грегори Пинкъс (Gregory Pincus) и Джон Рок( John Rock) и е свързана със синтезирането на химическата субстанция progestin norethindrone, която да се използва за терапия на менструални смущения или рак. В крайна сметка тя се превръща в хапче за контрацепция, приемано през устата, и му носи световна известност.
Към 1960 г., американската Агенция за контрол на храните и лекарствата одобрява пускането на хапчето за контрацепция в продажба, като медикаментът става толкова популярен на Запад, че го наричат просто „Хапчето“.
В Syntex Карл Джераси успява да синтезира и хормона кортизон, и така да се постави началото на масовото му производство.
През 1952 г. Карл Джераси (Carl Djerassi) започва да преподава в университета в Уейн (Wayne) в Детройт, а през 1959 г. се премества в Станфордския университет в Калифорния, където се пенсионира през 2002 г. До края на живота му научните му интереси са в областта на зачеването, репродуктивната медицина и последиците й за семейството.
Малко хора знаят обаче, че Карл Джераси има и втора професия и тя е като писател. Стиховете и късите му разкази са последвани от театрални пиеси. Неговата първа автобиография, наречена "The Pill, Pygmy Chimps and Degas' Horse" (на немски "Die Mutter der Pille"), излиза през 1991 г. Последват я и различни варианти, като последната е „Колекционерът на сенки“ („Der Schattensammler“) вижда бял свят през 2013 г.
От средата на 60-те години на 20-и век Карл Джераси се превръща и в колекционер, който купува картина на Пол Клее (Paul Klee). 69 от творбите на швейцарския творец са дарени на австрийския музей Албертина през 2008 г. По-голямата част от колекцията му с творби на Пол Клее са притежание на Музея за съвременно изкуство в Сан Франциско.
През 50-те години Джераси отново посещава Виена, този път за участие в международен конгрес по биохимия. През последните години от живота си, той често гостува в австрийската столица и след смъртта на смъртта на съпругата си Даян Милърбрук, той има жилище тук.
Една от последните му публични изяви е в рамките на научни симпозиуми "Wiener Vorlesungen" през 2014 г.
През 2004 г. Джераси получава и австрийско гражданство към американското заради големия му принос към австрийската наука.
Той е носител на 30 почетни звания“Доктор хонорис кауза“ на различни университети и научни центрове.
През 2008 г. ученият е приет за член на Българската академия на науките и получава почетното звание „Доктор хонорис кауза“.
През 2009 г. е удостоен е с орден „Мадарски конник. През май 2013 г. получава званието „Доктор хонорис кауза" на Американския университет в Благоевград.
Знаменитият учен е обявен от „Лондон таймс“ за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие редом с Нютон, Дарвин, Айнщайн и Коперник.
Умира на 31 януари 2015 г. (91 г.) Сан Франциско, Калифорния, САЩ.
