Виена като център на българската публицистика и печатно дело до 1878 г.
През 19. век Виена, като център на бългаската публицистика и печатарство, имала особено съществено значение за развитието на просветата и науката в българските земи.
Българският търговец Марко Теодорович Везьов (1760-1840), който изнасял памук, сахтиян (обработена козя кожа), сусам и афион за Виена и притежавал кантора там, е един от пионерите на просветното дело в българските земи.
Още през 1792, над 30 години преди Рибния буквар на Петър Берон от 1824 г., той издава първият български буквар, в печатницата на сърбина Стефан Новакович в Хабсбургската столица. Букварът бил преработка на сръбския учебник на Захари Офелин, пригодена към българския език.
Неговото заглавие е: „Первое учение, хотящим учится книг писмени словенскими,називаемое Буквар“. (Изд. на Марко Теодорович, българин от Разлог, Виена, 1792 г. Този буквар е ценно свидетелство за говоримия български език през 18. век, и е първият напечатан учебник на български език, в който редом с християнската тематика са публикувани и светски текстове.
Букварът е от цели 130 страници и съдържа „Предувледомление“ и 9 раздела – „О писменах“, където е включена гражданска кирилска азбука, „О слогах“, „О речениях“, „О речах“, „О слогах под титлями“, „О богопознания“, „О молитве“, „О числах“, „О гражданских вещах“.
Последният има три подразделения – „О времени“ (с понятията век, година, месец, седмица, годишни времена и елементите огън, въздух, земя), „О географии“, където са включени частите на света – Европа, Азия, Африка, Америка, и „О истории“, разделена на духовна и светска. Следва „Придаток“, в който са отбелязани задължителни според автора научни исторически събития като например „1373 изобретение хартии било“ и др.
Марко Теодорович не само плаща за издаването, но и за разпространението на учебника в българските земи. Той дава средства и за построяването на първото училище в родният си град Банско, както и на църквата „Света Троица“.
През 1852 г. във Виена е написана на немски език и издадена и първата модерна българска граматика, „Grammatik der bulgarischen Sprache“. Авторите ѝ са братята Антон и Драган Цанкови. Тя съдържа и кратък речник, както и разговорник, които дават важна информация за актуалното развитие на модерния български език. Граматиката била посрещната с голям интерес от страна на европейската славистика и била широко дискутирана.
Братята Цанкови, синове на заможния търговец Киряк Цанков, който още през 1839 г. се установил във Виена, получават отлично образование в Киев и Атина. Не случайно те се наемат със задачата да опишат и класифицират особеностите на българския език. Тяхната граматика е високо ценена, според множество филолози отлично съставена и остава за десетилетия най-използваното помагало по български език в световната славистика.
През 1856 г. Драган Цанков инициира създаването на „Община на българската книжнина“, предшественик на образуваното през 1869 в Браила „Българско книжовно дружество“,чийто днешен наследник е БАН. На 1.01.1858 г. това дружество започва да издава списание „Български книжици“, изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция.
Във Виена Драган Цанков изучил печатарството, и през 1852 г. купил печатарска машина, която транспортирал в Свищов с намерение да отвори там печатница. След като от страна на османските власти това не му било разрешено, той заминава за Цариград, където чрез посредничеството на френски дипломати си издейства такова разрешение и отваря българска печатница.След Освобождението братя Цанкови се прибират в България, където Драган Цанков става лидер на Либералната партия и е избиран два пъти за министър-председател, през 1880 г. и през 1884-5 г.
Факт е, че българските предприемачи в Цариград, Букурещ и Виена финансират между 1819–1878 г. издаването на редица български книги, учебници, брошури, списания и вестници, общо 403 заглавия. Те били транспортирани в България по вода, и изиграли основна роля за ограмотяването и за пробуждането на националното самосъзнание в българския народ.
Във Виена Христо Г. Данов и Янко Ковачев основават българската печатница, която през 1881 е преместена в Пловдив. Това е втората по големина българска печатница преди Освобождението, след тази на П.Р. Славейков в Цариград. По отношение на качество на печатните изделия и тяхното оформление и подредба тя обаче е най-добрата до 1878 г.
Българското студентство във Виена от около 1825 до 1918 г.
До основаването на Софийския университет през 1888 г. в България нямало висши учебни заведения. Усилията на много заможни българи да образоват младежта съвпадали с интереса на Австро-Унгария, да ограничи руското влияние в страната и да възпита антируски и прозападно настроени интелектуалци за бъдещата независима България.
Така на практика една голяма част от бългаския елит получава образованието си до 1878 г. в различни университети на Австро-Унгарската империя.Княжество България остава вярно на тази традиция, само от 1884 до 1890, 236 стипендии са раздадени на български младежи, за да учат в австрийски университети. Сключен е и двустранен договор между двете страни, улесняващ следването на български студенти в тях.
Студенти получавали стипендии и от дружеството „Напредък“ и други благотворителни организации. Например значимият изследовател на България Феликс Каниц убеждава ръководството на Ориенталишес музеум Виена, да създаде извънреден фонд към музея, от който за около 10 години, от 1874 до 1883 г. да се подпомогне учението на над 20 млади българи, най-вече учители, с цел да се създаде модерна просветна мрежа в България.
Така избраните български студенти завършват успешно педагогическата школа във Виена, реализирт се в България като преподаватели и директори на училища и пишат учебници.
Според непълните статистически данни между 1825 г. и 1918 г. най-малко 1000 българи получават образованието си в университетите във Виена (над 900), Грац, Инсбрук, Бърно, Прага и Будапеща.
Първият българин, защитил докторска дисертация по право във Виена е Иван Касабов от Лясковец.
След като през 1901 г. България допуска жени в университетите, още през 1907 г. първата българка, на име Невена Попова се записва да учи философия във Виенския университет.
Първата хабилитирана жена-учен в Бългрия, професора по физика д-р Елисавета Михайлова, също е възпитаник на Виенския университет.
Задълбочено историографско изследване по темата за българското студентство в Австро- Унгария след Освобождението е издадено през 2008 г. от проф. Румяна Прешленова, темата със сигурност предлага още възможности за изследване на архивите, и различните аспекти, свързани нея.
В тази статия са засегнати само определени страни на българското присъствие в Хабсбургската империя от 18. век до днес.
Огромната, само частично проучена тема за българските градинарски колонии в рамките на Австро - Унгария ще бъде обект на бъдещи историографски проучвания.
В музея на градинарството в гр. Лясковец са събрани многочислени архивни документи, които все още са в процес на класифициране. А това е най-многобройната бългaрска диаспора в рамките на Австро-Унгария до Втората Световна война, която се разселва в цялата страна през Долна Австрия в посока на запад към Виена, Грац, Залцбург, Инсбрук, Леобен и др.
През 1945 г. в Австрия има преброени 3520 български градинари, организирани в 544 групи (тайфи), като една част от тях остават след 1945 г. зад Желязната завеса. Архивът на тяхното дружество – „Дружество на българските земеделско-стопански предприятия“, което е създадено през 1938 г. и съществува до 1990 г., за съжаление е в неизвестност.
Докладът на Кристина Цанева-Парцер е изнесен на Литературен фестивал Русе 2018 г. и е публикуван в "Дъхът на Европа", изд. "Елиас Канети", 2021.
Кристина Цанева-Парцер доскоро бе асистент/ австрийски лектор с немски език към ВТУ"Св.св. Кирил и Методий", катедра Германистика и Нидерландистика (в кооперация с Австрийската служба за академичен обмен ÖAD).
Завършила е немска фолология и славистика в универститета в Залцбург. Има многобройни квалификации във Виенския университет. Живяла е 23 години в Австрия, където е дългогодишен преподавател по немски език, а през 2016 г. се завръща в България.
