Във филмите от 50-те години на 20-и век, много често се показва един млад войник, който попада в проблеми и една млада виенска перачка търси милост от императора, и я получава.В края на филма се чува „Радецки“ марш и нашият герой участва в парада пред императора.

В един Tweet пост политичката Ева Блимлингер протестира срещу изпълняването на „Радецки“ марш в Новогодишния концерт с аргумента, че с него се отбелязва една военна победа над италианското кралство Пиемонт.

(„Радецки марш" е композиран от Йохан Щраус-баща, изпълнен е през 1848 г. във Виена за първи път и става много популярен сред маршируващите войници). Този марш не бе написан от едно хубаво, миролюбиво настроение, а е символ на потушаване на революционни настроения от страна на италианците. 

Благодарение на фелдмаршал Йозеф Радецки (на когото впрочем е наречен и корабът, на който се качват Христо Ботев и неговите четници), младият император Франц Йозеф се опитва да тушира революционните идеи и да управлява по принципите на абсолютизма.

Но императорът загуби поредица от войни, това не се случва и започва един период, известен като „доброто старо време“. Заради загубената битка при Солферино, Австрия получава един друг „Радецки марш“: това е романът на Йозеф Рот, написан през 1932 година. В него един офицер спасява живота на младия император Франц Йозеф. Маршът е за Йозеф Рот като саундтрак на потъналата Дунавска монархия, която продължава да живее за носталгици и туристи.

Не само заради това Новогодишният концерт на Виенската филхармония завършва с „Радецки марш“. Колкото и в Музикферайна да стои публика, стегната от вратовръзки и празнични тоалети, то дойде ли “Радецки марш“ публиката се раздвижва и започва да пляска в такт. И ръкопляскането пречи на Ева Блимлингер именно заради историческите препратки. 

Според „Kleinen Zeitung“ диригенти като Карлос Клайбер (1930-2004) и Франц Велзер-Мьост не са били много възхитени от участието на публиката в концерта (Walter Hämmerle„Kleine Zeitung“, 01.01.2024).

Опасна ли е маршовата музика?
Тя превръща ли хората в безволеви маршируващи роботи? По повод на маршовата музика Алберт Анщайн е написал: „Ако човек може с удоволствие да марширува в редици под звуците й, то тогава той от грешка е измъкнал големия си мозък, тъй като гръбначният му мозък би бил напълно достатъчен.“ (https://gutezitate.com/zitat/204517.) 

В битките, мозъкът на разумните хора казва:„Хайде, бягай!“. Гръбначният мозък е достатъчен за маршируване и за да се случи с правилно темпо и то в посока към врага, това се постига под звуците на ритмичната маршова музика.

Казва се също, че тя произхожда от музиката на еничарите с която е било поставено началото на военната музика в Европа. Преди началото на двубоя турските футболни фенове все още пускат т.нар. Janitscharenmusik“(еничарска музика). Феновете искат да са в настроение, когато придружават любимия си отбор. 

Много преди тях, по бойните полета големи групи хора са се движели в ритмични движения под звуците на марша едни към други.Тоталитарните системи също се възползваха от него: от един не много познат марш от Австро-Унгария бе добавен дилетантски текст, и така нацистите получиха прословутата си песен „Horst Wessel“. 

Когато в Star Wars „Империята отвръща на удара“ Злото трябваше да звучи много убедително, композиторът Джон Уилямс реши да използва маршова музика, т.нар Марш на империята, познат още като Темата на Дарт Вейдър. 

Трябва да се отбележи още, че на маршовата музика след Втората световна война и в Австрия, и в Германия се гледаше много подозрително и дори имаше маршове, чието изпълнението беше забранено. 

За „Радецки марш“ хората забравиха неговите войнствени корени. Неговият манипулативен ефект се ограничава в пляскането в такт от публиката. И ако си спомним пак, че някои строги диригенти не обичат пляскането на публиката, то може да се разглежда като един анархичен, дори въстанически жест. 

Пак във въпросното издание Kleine Zeitung“, 01.01.2024, историкът Хелмут Конрад казва, че „Радецки марш“ се е превърнал в културна собственост и хората не го свързват с Италия. „Все пак се чудя, когато италианци и италианки ръкопляскат по време на Новогодишния концерт, но този марш е както туристическата  австрийска снежна топка и един път през годината трябва малко да се разтърси.

Новогодишният концерт на Виенските филхармоници повдигна в публичното пространство и въпроса за включването на композиторки и диригентки в бъдеще.

Какво мислите вие по този въпрос? Какво е посланието на „Радецки марш“?