Виенчанинът обича да разказва и понякога – да слуша. Въпреки това, когато нещо не му се вярва да е така, той казва: „Das is a G’schichtl!“ – „Това е разказче!“.Виенчанинът обича и да си похапва. Ама щом намира, че нещо е глупост, измишльотина, възкликва: „A Schmarren! (A Schmoan!)“.
Това, всъщност е палачинка, която се приготвя от накъсани парченца, дали от картофено или от палачинково тесто. В първия случай се получава „Erdäpfelschmarren“, а във вторият - палачинковото творение дори е коронясано и затова носи името „Kaiserschmarren“.
Това е един вкусен десерт, типичен за Австрия и особено за Виена. Ето тук виждаме как виенчанинът усеща света около себе си – с разума си, като „G‘schichtl“ , и със стомаха си, с чувството, това е „Schmarren“.
Той все още нарича картофите „Erdäpfeln“ и така показва свързаност с френския език, защото думата е превод от френското „pomme de terre“ – „земни ябълки“. Пак от френския са заемките за таван , който за виенчанина бе „Plafond“, малкото коритце - „Lavoir“ и тротоара, както и за българина е „Trottoir“.
Немското „Gehsteig“ измества постепенно „Trottoir“, така, че само още във виенския диалект се ползват и звънят като „Trottoah“ и „Lavoaa“.
Диалектът на виенчаните е противен на много хора, които пристигат в австрийската столица , а също и на тези, които учат немски. “Защо не могат да говорят истински немски– „Hochdeutsch?“, оплакват се чужденците . Ами, защото диалектът е истинският език и „Hochdeutsch“ бе създаден изкуствено. „Hochdeutsch“ бе създаден изкуствено за административни цели , той е така да се каже един вид есперанто за немскоговорещия свят.
Taka, както е създаден модерният италиански език от Данте Алигиери с „Божествена комедия“, така и Hochdeutsch беше конструиран от непознати чиновници. И Мартин Лутер, теолог и германски монах, започнал протестантската Реформация през 16-и век, играе важна роля и в създаването на модерния Hochdeutsch.Той е ползвал един от така наречените "Канцеларски езици" ("чиновнически езици").
Ама виенчаните и тук успяха да привнесат своя си нотка . Има го като „Schönbrunner Deutsch“, аристократичният вариант на „Burgtheaterdeutsch“- прекалено ясният език заради лошата акустика на Бургтеатъра. Taka виенчанинът се справя с несъвършенствата в живота, така, както когато се свършиха парите за Щефансдом, той си остана само с една кула.
Естествено, това не се признава и така във виенските легенди се намесва Дяволът. Дяволът, така виенчаните казват, има пръст и в една друга история „Stock im Eisen“ („Пръчката в желязото“), която може да се види и до ден днешен на ъгъла „Грабен“ и „Кертнерщрасе". Впрочем пръчка е стара, дума за дърво.
Ние събрахме тук за вас някои факти като обяснение за 1-2 легенди, и те могат да излезнат верни, но няма нищо лошо и да останат само „G’schichtln“ (разказчета).
