Виенчанинът обича да използва Leiwand, което идва от думата за ленен плат. Тя се използва и когато човек иска да каже „великолепно“, „вълшебно“, „чудесно“. Казва се, че навремето се прочули ленените палатки, където се леело щедро бира (Leiwand Bier), т.е бирата от ленената палатка, и благодарение на високото й качество, в разговорния език от Leinwand се превърнала в Leiwand, а още по-разговорно може да се чуе и като Leiwaund.
А сега да преминем към един израз: Когато не искате да обидите някого, не се казва „Това не е вярно“ или „Това е лъжа“, а се използва елегнатното „Das is a G’schichtl!“, т.е това е историйка, малко разказче за нещо, което може да се случило, но може и да не е…
А когато някой редовно лъже, или казва неща, които не се осъществяват, тези хора се наричат G’schichtldrucker. Това е човек, който може да ти обещава нещо, което няма да стане, обаче човекът, който послъгва не е опасен.
Една дума, с която може да се заповяда на някой да си тръгне е Geh!Тя се използва и когато не приемаме някой насериозно и дори не му казваме „Das is a G’schichtl!“ или G’schichtldrucker, а просто правим възклицанието Geh!. На български тя може да се сравни с „Аха“, „Друг път“. А когато се повтори няколко пъти Geh, Geh, Geh! се изразява недоверие към случващото се.
Когато сме нарекли някого G’schichtldrucker, а не искаме да се обиди, му казваме Geh komm! Така виенчанинът все едно казва : „Не се сърди!“, „Не бъди дребнав!“, това е пак елегантен начин да се заличат някои обиди, казани с думи.
Изрази като Hearst! Geh hearst! смущават понякога чужденците, които като не могат да ги разберат, мислят, че австрийците казват нещо подобно на американското Fuck off. Всъщност изразите означават нещо като Я, стига! С кого се занасяш?...Те се използват и от виенчанините, които говорят Hochdeutsch.
Германците обичат да казват на австрийците:„Вие и вашия диалект…“, забравяйки, че тук не става дума толкова за диалект, колкото за друг акцент, който на моменти напомня на старонемски акцент. Случва се да се чуят и някои вулгарни възклицания: Schleich dii, което в буквален превод означава: „Изпълзи!“, „Изчезвай!“Може да се каже и така: Schleichen wir uns besser!, което в буквален превод означава „Да изчезнем преди да ни усетят!“.
Не може да не се спомене и любимото питие на виенчанина. Kaffee, казано с подходящия акцент, с което той подчертава, че харесва френското произношение на думата кафе, а не северногерманското, което звучи недотам изискано. Виенчанинът изразява любовта си към кафето, употребявайки Kaffeetschi. Думата за какао, много често се превръща в Gagau. Може да се чуе и Gagautschi, както едно дете би се изразило.
А как се наричат северногерманците, които говорят с едно типично ударение:Piefke. Според някои това идва от героите Piefke und Puffke, които са подобни на Макс и Мориц.
Една интересна фраза, когато по-старите виенчани използват, когато нещо не разберат: Des is bemisch, т.е Böhmisch, от Бохемия, докато германците казват: Des is spanisch или още по-театрално: Das sind für mich spanische Dörfer.
Виенчанинът казва на полицая – „kibara, „Kiberer”, което идва от иврит и според едно старо тълкуване се отнася за човек, който говори на висок глас. Пънкарите в Австрия ги наричаха Bullen, което идва от Северна Германия, и то е по-добро от американските Cops и Pigs.
