Напоследък говорене с немски акцент и немската версия на Hochdeutsch излиза на преден план в Австрия, най-вече сред младите хора.
Ако вземем генерацията, родена от 1967 до 1972 година в алпийската страна, може да се каже, че тя е пораснала с два телевизионни канала - ORF 1 и ORF 2. Който живееше във Виена можеше да хване и телевизионния канал на Братислава, само, че без звук. Детските програми, които гледахме бяхме на австрийски немски.
След навлизане на кабелната и сателитната телевизия, нещата коренно се промениха. Все повече младата генерация гледаше детски предавания от Германия и неусетно тя усвои повече акцента от Германия, и не само това.
Първите разлики, които могат да се посочат, когато се говори за разлики при немския в Германия и в Австрия, са свързани с Tomate и Kartoffel. И ако кажете Kartoffel все ще се намери някой, който да ви поправи Erdäpfel, и ако се произнесе на диалект минава към Erdäpfeln.
Други разлики са Tschüss и lecker. И в края на 60-те години, и през 70-те на 20-и век, казвахме още Tschüss, но после отвикнахме. За виенчаните това северногерманско Tschüss беше детинщина. Когато искахме да бъдем по-културни казвахме Servus. То идва от латинското „der Sklave“ и от едно по-дълго изречение „Ich bin Dein Diener". Когато виенчани искат да са по-оригинални, те казват Servus и за добър ден, и за довиждане.
Много типично за виенчаните е Baba!, което се използва за довиждане (разговорно) и ако не искаш някой да го виждаш се казва цялото изречение: Baba und foi ned!, буквално : "Довиждане и не се спъвай!", т.е Изчезвай!
Да се върнем и на думата lecker, която навлезе в Австрия от много телевизионни реклами. Мнозина съзнателно не използваха тази дума, защото не искаха да ги вземат за хора, които изграждат своя речник от рекламните тв клипове.
Трябва да се знае, че в Австрия дори рекламите бяха дублирани от австрийски актьори, и те звучаха с правилния акцент - напр. Колгейт, докато германците нямаха проблем да казват на пастата за зъби- Колгате.
Друг пример е името на марка прочути френски автомобилни гуми. В Австрия им казваха Мишлен, докато германците казваха Михелин. В Австрия се наблюдава все още една привързаност към френския език, който добавя много думи към австрийския немски.
В заключение може да се каже, че младото поколение, родено от 2000 година насам, гледа много немска телевизия, особено детските предавания и това води дотам, че то отвиква вече от австрийското ударение. Не става дума толкова за диалекта, а за това, че австрийския Hochdeutsch се измества от германския Hochdeutsch.
