който приковава вниманието на лекари и лаици, който е една от най-оспорваните личности на своето време, всъщност има живот без приливи и отливи с изключение на бягството от нацистите-живот, съставен от трезви, с установен порядък монотонни дни.

Преживява 70 години в един и същи град-Виена, на една и съща улица- Берггасе №19, в една и съща къща, едновременно лекарски кабинет, аудитория убежище и домашно огнище.С желязно здраве, придирчив, упорит,той нарушава спартанското постоянно на своите навици само при кратките и редки контакти с чуждестранните научни среди.

Така е през 1909 година, когато го поканват в САЩ за серия от лекции в "Кларк юнивърсити", при които му помагат освен редица други, психологът Стенли Хор и неврологът Джеймс Пътнам. През тези десетилетия дните си приличат: часове за консултации, за психоанализа, за четене, писане на собствени книги, винаги в една и съща стая, на един и същи фотьойл.

Фройд е чужд на славата, на известността, които непрекъснато го преследват, чужд на врявата на тези, които го ласкаят или клеветят. Една сурова битка, но при затворена врата. Тиха борба в която талантът, геният се проявяват непрекъснато и действат невъзмутимо естествено, борба без неуместни епизоди, без горчиви разочарования, без бурни удоволствия. И собствената му среда, където се изявява, по-скоро враждебна,отколкото ласкава, никога не е шумна.

Иначе казано, той не допуска да прекрачи прага му общественото негодувание, което сам предизвиква и възбужда с проучванията си в забранените зони на човешката личност. Къщата на улица Берггасе №19 е крепост за един специалист на работната маса, смутителите за добро или за лошо, остават навън.

Но Виена не му прощава това презрително усамотяване. Това отбелязва и Зигмунд Фройд: "Виена направи всичко възможно, за да отрече участието си в зараждането на психоанализата. Никъде не бе така очевидно враждебното безразличие на учените и на образованите среди спрямо моята работа. Може би аз бях отчасти виновен за тази студенина, последица от поведението ми са избягвам всякаква известност."

В бележника му с неотменни задачи има също определени почивки: беседи всяка сряда вечер, игра на карти в събота, заобиколен от многобройното и все по-увеличаващо се семейство, от което по-късно ке се изяви дъщеря му Ана като детски психоаналитик.

За Фройд трудът е дейност, необходима на индивида, както сърцето се нуждае от неспирен прилив на кръв, за да поема и разпределя жизнената сила.

Тази непрестанна и изтошителна работа ("През нощта се чувствах така, сякаш съм изкоренявал дървета"-доверява на свой приятел)той отразява в богата документация, в която описва и катологизира старателно всички факти, идеи, случаи. Така, че медицината, литературата, историята, социологията, когато се решават да го придружават в неговото слизане в ада на психичното, одобрявайки практическите му уроци в неспокойното, но необходимо дирене, могат да го сторят със сигурност. Това е подвиг на изключителен човек.

(Фройд, карикатура от Жан Кокто)
Всеки ден трябва да прониква в потайните места на човешката личност, ревниво пазещи неприкосновеността си, трябва да ги осветли и изтълкува. Потайни места, все различни, презрени, противоречиви и в повечето случаи агресивни. И с тях трябва да слее това, което в него съшо е потайно и смътно, при изтощителни усилия и напрежение, с пламнали нерви, които не може да усмири,тъй като след всеки неспокоен болен идват хиляди и хиляди други през тези години на сближение с измъчени души.

И когато в края на деня вратата на кабинета се затваря зад последния пациент, го чака друга работа: систематизиране, анализ и преценка на изследваните данни. В този така наречен повтарящ се еднообразен живот, невъзмутим нито от унижения, нито от слава, въреки всичко съществуват неизчерпаеми съзидателни сили и обновителен порив. Похабяването от годините, травматизиращите вълнения се отразяват върху мрачното му и съсредоточено лице, времето го изчерпва, като го огъва душевно с най-жестока горчивина.

Действително маската му е строга, но доброволна. Нищо не е в състояние да я промени, понеже в нея са врязани скритите и подтискани драми на огорчената личност. Фройд изследва всички тези драми.Изследва ги решително и безмилостно, което на мнозина се струва грубо. Той се сблъскав с омразата, която разкритието предизвиква.

"Всеки гений има маска"- казва Ницше. Под маската на еднообразието Фройд прикрива невероятна трудоспособност, така разнообразна, че със своята сдържаност непрекъснато предизвиква гняв и буря. Но това притворство е дълбоко свързано с тема, която му противоречи: откриването на истината. (Откъс от книгата "Богове и демони на медицината", т.2, Фернанду Намора).

)