Тя се разиграва в началото на 20-и век и отеква не само в цяла Австрия, но и Европа. През 1925 година една любовна трагедия разтърсва не само замъка в Раабс ан дер Тая, но цяла Австрия и отеква в Европа. Класически любовен триъгълник, руски любовник, опити за убийство на съпруга и... злополучен край. 

За да ви разкажем любовната история се доверихме на един колега журналист Ернст Хаускност, направил собствено разследване през 1951 година. Ето и неговия разказ.

В малкото и много приятно градче, там, където двата ръкава на река Тая се докосват, стои върху една висока скала средновековния замък Раабс. Той е обвит с много романтика и легенди, и досега властва над това място, властвал и ще властва, така е било, така е и така ще бъде.

Продължение…

Вторник, 2 юни 1926 година, 15.30 часа следобяд граф Орлов и негов приятел Emmerich Szomogyi наемат  такси пред хотел Захер във Виена и оттам тръгват за Раабс. Там пристигат към 7 часа. Автомобилът спира пред дъскорезницата на моста, където баронесата ги очаква в ловен костюм и с ловно куче.

Баронеса влиза с тях в таксито и отиват до една местност, наречена Bruckgraben до Колмитцдьорфл, където се намират ловните полета на съпруга й. Орлов влиза в ловните земи, а съпругата му се връща обратно в Раабс. По това време барон Клингер е сам на лов, след като придружителите му са отклонени от баронесата да бъдат на друго място по това време. Много скоро след като е в гората, Орлов среща барон Клингер и между двамата има силна препирня.

Изведнъж руснакът вади пистолета и стреля по барона, който ходи пред него. Куршумът влиза между лопатките и едно ребро, няколко милиметра по-вдясно и щяло да е фатално. Въпреки, че е ранен барон Клингер сваля от рамото си своята къса ловна пушка, обръща се и стреля по граф Орлов.Уцелва го в горната част на ръката. Така барон Клингер успява да се предпази от втори изстрел от страна Орлов, който е можел да го убие.

Граф Орлов с едно такси се връща веднага в Раабс, където отива веднага при Жандармерията. Тя го арестува веднага, за да го предпази от линч на местните.

Барон Клингер, потънал в кръв е върнат в Раабс с една конска каруца. На двамата ранени е оказана първа помощ от лекаря на Раабс и личен лекар на барона д-р Грасл, който след това ги откарва в болницата на Вайдхофен ан дер Тая. Там дежурният лекар изважда при операция куршума от тялото на барон Клингер.

Нараняването на Орлов се оказва много тежко, заради естеството на ловния куршум, който се "разширява" в тялото. Такива куршуми водят до тежко скъсване на тъкани и фрактури.

Барон Клингер, както вече споменахме, е изкусен стрелец, който рядко пропуска. За кървавата среща в гората той казва, че "никога в целия си живот не е стрелял толкова лошо". С което иска да каже, че съжалява, че не е убил граф Орлов.

Разследването показва, че убийството на барон Клингер е било планирано от дълго време. След доклада на Жандармерията, инспекторът Хайдер устно докладва на разследващия съдия за случилото се. Съдията предава да се повика баронеса Сибила Клингер, вместо да изпрати полицай да я арестува и да я доведе за разпит.

Инспектор Хайдер отива на 3 юни 1926 година в 10.30 часа в замъка Раабс, за да я разпита. Баронесата започва да си противоречи, с което у полицая се поражда съмнението, че тя също е замесена в плана за убийството на барон Клингер. Тогава инспекторът я помолва да се яви веднага на разпит при разследващия съдия. Сибиле Клингер обещава, но не отива.

В 11.30 ч. на същия ден пристига един слуга от замъка, който съобщава, че Сибила Клингер се е самоубила. Намерили баронесата в спалнята, до столчето за молитви, просната на пода след като се е простреляла в дясното слепоочие. След изстрела, тя е сложена на едно легло и превързана от лекар и половин час по-късно умира без да дойде в съзнание.

Убийството на барон Клингер е било дълго подготвяно. От писмата, намерени при граф Орлов, става ясно, че Сибила Клингер и руснакът не само отдавна са любовници, но че тя е действала заедно с него за убийството на мъжа си. Според доклада на Жандармерията, и без да е била поканена да се яви на разпит, Сибила Клингер е щяла да се самоубие.

Баронесата е погребана на 5 юли 1926 година следобяд временно на гробищата в Оберндорф. Съпругът й не е можел да присъства, тъй като здравословното му състояние не позволява. Още преди смъртта й той й е простил, и на любимото й място "Скалата на бухала" (Uhufelsen) й построява веднага един мавзолей. Голямо е било съчувствието и към децата на нещастната баронеса.

По думите на личния лекар на фамилията д-р Грасл, тя е била много интелигентна, но и с развинтена фантазия. Сибила Клингер се занимавала още с метафизика, живота след смъртта и други окултни феномени. Тя е имала вкус към авантюристичното, нещо, което не е можела да потисне в себе си. Като баронеса Клингер тя е можела да има чудесен семеен живот, но тя не е била доволна от своето състояние и мечтаела да преживее необикновени неща, да изживее нещо изключително. Това наистина се е случило, както се вижда от нейната фатална история.

При претърсването на пансиона във Виена, където е отседнал Орлов са намерени и подправени от него писма. Те били написани от уж някаква дама, която била любовница на барон Клингер. Целта им е била да се представи баронесата едва ли не като измамена съпруга и да поиска развод.

При много точните разпитвания на прислугата се разбира още, че граф Орлов при предишни идвания и пристигането му в нощта преди атентата, е влезнал тайно в замъка, без барон Клингер да знае. Баронесата го превела през дълъг коридор и го вкарва в една стая, т.нар Zinnkammer (Калаената стая), където те можели да говорят без някой да им пречи.

Финални акорди

13 дни след опита за убийство на барон Клингер, княз Орлов умира от инфектирането на раната в болницата на Вайдхофен ан дер Тая. Със своята смърт той отнася много тайни за драмата в Раабс в гроба. 

След случилото се замъкът Раабс и неговите имения слизат икономически все по-надолу и надолу. Благодарение на лекия живот на баронесата и лошото му управление се стига до публична разпродажба. 40 вагона с много скъпо обзавеждане са закарани във Виена в двореца Erdody, където за тях има публично наддаване. Това се случва през декември 1932 година. Две години по-късно, това, което е останало от Раабс е купено за 368 хиляди шилинги от едно сдружение.

Барон Клингер се жени още веднъж през 1934 година и умира от рак през 1941 година в неговото имение в Лицер. Той е погребан до Сибила фон Шпигелфелд в мавзолея в Колмитцдьорфл.

По идея на д-р Огнян Манев

Превод: Десислав Паяков