По данни на полицията е починал 14-годишен младеж, а още петима души са били ранени. Престъплението е извършено около 16 ч. в близост до централния площад. Вчерашният атентат е "ислямистка атака, свързана с "Ислямска държава", съобщи австрийският вътрешен министър Герхард Карнер.

По този повод препечатваме мнението на Лора Иванова, предприемач от Каринтия, специалист по комуникации, стажант в Австрийския червен кръст и майка на три момчета. Тя споделя как кървавият атентант оттекна в душите на хората, как се промени животът на хората и колко крехък е светът в който живеем.

Вчера се случи нещо ужасно. Не другаде, а съвсем близо до нас, в красивия, малък, понякога сякаш забравен от времето, град Филах. Не във Виена или Брюксел, където подобни истории са познати и донякъде вече (за съжаление) обичайни. А точно тук, в нашата спокойна Каринтия, във Филах, където сме почти всеки ден с децата.

Досега в историята на провинцията ни подобен вид престъпление никога не се е извършвало. Ежедневно човек чете и обсъжда събитията в съседна Германия, проблемите във Виена, хаоса в големите европейски градове, но тук, в Каринтия, животът е всъщност съществено друг. Хората са различни - честни, директни, трудолюбиви, много от тях фермери или малки производители, фокусът е предимно в туризъм и природа. Далеч от политиката, от лобизма, големите корпорации, елитарни интереси и модерното социално инженерство.

Тук хората се занимават с реалността. Повярвайте, аз добре познавам тази разлика, след години живот във Виена и Брюксел, където енергията е напълно противоположна. Затова сърцето ми мигновено обикна Каринтия, нейната автентичност, и този истински живот в 'реалната реалност', който открих тук. Каринтия носи усещането за свобода и различна съдба, за закрила и възможност да бъде друго, по-човешко и по-истинско.

Но вчера именно това усещане за човещина беше изтръгнато от обществото. Смятам, че колективната съдба на хората в Каринтия завинаги се промени. Защото тук вече не е тук и там не е там. Тук е вече като там.

PS: Вчера парамедиците от Филах са реанимирали 14- годишното момче почти час, но не са успяли да го спасят. Мисля, че един от учителите ми е бил на смяна, тъй като го срещнах вчера, едва няколко часа по-рано. Сърцето ме боли за семейството на момчето, за другите ранени, както и за колегите в Червения кръст Филах. Там, в Бърза помощ, всяка една история се помни, всяка една история остава, съществува в пространството и съзнанието на парамедиците завинаги.

Знам, че вчера една черна сянка застигна всички и обгърна организма на малкото ни общество тук. Моля се единствено този наш организъм да е достатъчно силен, за да се възстанови и да продължи напред.

Не с "новото нормално", а както беше досега.