sanusetsalvus.com

Четвъртък, Мар 23 2017

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

болногледач, ,българите в Австрия

Личната изповед на българката Антоанета Иванова от Виена, която представя своя гледна точка за професията.

Редакцията на Sanus et Salvus е готова да публикува още мнения по темата.

Как започнаха нещата? Като всяко начало с много емоции и смесени чувства. Имах нужда от работа и чрез системата: „Чула, питала оттук-оттам” тръгнах за Абзам (селище в Западна Австрия).

Знаех, че Инсбрук е олимпийска столица, но не очаквах да видя на една ръка разстояние олимпийския стадион и ски-шанцата, когато пристигнах. Нямах притеснения за работата, но не знаех как ще ме приемат и дали с „моя немски” ще се разберем. Фирмата-работодател имаше много хубав офис и спални помещения, за да посреща жените като мен, избрали да се грижат за възрастни хора.

Тирол навсякъде пленява с изключителна красота. Бог е рисувал с голяма любов планините, горите, къщите, хотелите, улиците и цветята. Онова, което ме плени веднага бяха поздравите по улиците на млади хора, съвършено непознати. Всъщност, чистота, точният организиран транспорт, богатите магазини постепенно ме очароваха.

В офиса организираха курс по немски и готварство за две седмици. Групата ни беше от двайсетина жени, като в почивните дни идваха и започналите вече работа колежки.

Един вечно жужащ кошер, който беше българският остров на нашето приключение.

Страсти, настроения, различни характери веднага се изявиха. Симпатии и антипатии оформиха групички. Имах опит от работата си в Италия и грижите покрай моите родители и семейство.

Бях работила и в България в болници и с инвалиди. Чувствах се спокойна и подготвена, и имах обещание да ми намерят пациент с италиански някъде в Южен Тирол, където има семейства, в които езикът се говори. Това стана причина да замина още първата седмица за …Линц. Поводът обаче разбрах по-късно.

Оказа се, че няколко жени са работили тук преди мен, но не са се задържали, защото дъщерята не търсила болногледачка, а сексуална партньорка за себе си.

При отказа ми да остана, тя изпадна в истерия и ми наговори много грозни неща за българките.

За първи път се сблъсках с такова крайно враждебно отношение и това създаде у мен усещания за предстоящи трудности. Не само езиковата бариера, но и различията в културата и светогледа ми предстоеше да преодолявам.

Когато се върнах във фирмата, разказах на всички за случая и предложих координаторките да попитат жените дали някоя желае да работи в този случай. Изглежда тази моя постъпка сложи началото на по-сложни отношения между мен и останалите.

Исках да ми намерят по-скоро болен, за да се отделя от създалата се атмосфера. Отношенията ни се напрегнаха и след като от работещите жени разбрахме, че има дрехи втора употреба, и такива се носеха в офиса. Разбира се, разпределянето им ставаше с „връзки”.

Желанието ми за работа нарасна и след една екскурзия до остров Маргарита, на която ми стана лошо, изостанах от групата. Когато пристигнах с 30 минути закъснение на хижата никой не ме чакаше. Прибрах се сама с набраните гъби като утешителна награда. По-късно разбрах, че е забранено да се берат, защото горите са частни и съм рискувала да ме глобят.

Накрая тръгнахме за новото ни място –Зьолден. Отдалечен на час и половина от Инсбрук ски курортът е известен с много ски състезания за световната купа или европейски първенства. Трябваше да замествам колежка в малък хотел.

Собственичката живееше със семейството на големия си син и дъщеря си в отделни апартаменти, а аз бях настанена в хотелска стая. Жената беше изкарала лек инсулт, но се налагаше да й се помага в обличането и придвижването. Дъщеря й страдаше от О-байн синдром, но беше възпитано дете. Интересуваше се от музика и ходеше на училище за готвачи.

Снахата беше англичанка с две малки деца, а синът участваше в организацията на ски състезанията. Оказа се, че това му е втори брак, а той си паднал по предишната колежка, настанена в семейството. Майка му, за да предотврати нови семейни недоразумения отказа завръщането й и аз останах за постоянно. Работата ми харесваше, мястото –също. Бабата, която гледах звънеше всеки ден във фирмата, за да благодари за мен.

Зьолден е перлата за ски спорта в Тирол и като такава остави миг в душата ми. Красотата на природата, инвестициите в туризма със шест звездни карати. Прехласнах се и не усетих как задълженията ми се увеличават: грижи за дъщерята, грижи за децата, работа с гостите на хотела от Русия, рехабилитация на пациентката и … лека пренебрежителност от страна на снахата.

В една от почивките ми бабата паднала в съня си от леглото и създаде паника. Извикахме линейка. Когато дойдоха, не можеха да решат как най-безопасно да я вдигнат и аз се обадих: предложих да използваме одеало.

Изобщо не очаквах, че за това ще получа забележка от снахата. „Ти, коя си да учиш доктора какво да прави?”, изфуча тя. Трябваше им 1 час, за да дойдат на моя акъл и да направим вдигането с одеало.

Но това отношение ме „блокира” и аз постепенно разбрах, че трябва да напусна. За това решение ускорител стана и майка ми, която бях оставила на грижите на децата ми. Тя прекара инсулт и беше парализирана. Налагаше се спешно да бъде оперирана. Сърцето й започна да отслабва.

Междувременно пътувайки за София, научих от колежки за фирма във Виена, където ритъмът на работа бе подходящ за мен. Работа 1 месец, почивка- 1 месец. „Пееш и работиш”, както казваме. Зарадвах се и кандидатствах. Изпратиха ме извън Виена в малко населено място при дядо.

Той се оказа също, че е изкарал лек инсулт, по народност бе чех и отдавна се бе преселил в Австрия. Весел, приятен и кротък пациент. Имаше кола с която пътувахме и пазарувахме. Близките му бяха много дружелюбни и гостоприемни.

В края на периода закупих за мама градинска люлка (пакетирана) и трябваше да ползваме с колежката колата. Разрешение имахме, но от фирмата ни обвиниха, че сме нарушили дисциплината и ни уволниха.

Нямах представа, че сама трябва да внасям осигуровки, че трябва да замразя фирмата, която дори не знаех, че имам.

Всичко това разбрах след 6 месеца, когато се бяха натрупали суми и негативи. Бях решила да замина за Германия, но това ме задържа обратно в Австрия. Намерих нова фирма в Тирол и получих най-хубавите и благодатни случаи.

Във Фюген срещнах изключителни хора. Талантливи, възпитани, интелигентни, спортуващи, добронамерени. Хора, които ме поставиха на пиедестал и ме накараха да се почувствам човек, както никой не беше го правил.

Фюген е очарователен ски курорт и макар да няма нищо общо, аз го сравнявам с нашата Трявна, и това е необяснимо мое вътрешно усещане.

Едно недоглеждане на колежката ми обаче, влоши състоянието на дядото и аз трябваше да го водя по болници и да го ползваме инвалидна количка. Тъй като улиците са под наклон, натоварването ми дойде повече.

Получих болки в рамената, а след прибирането ми се обездвижих за три месеца. Смятах, че никога няма да мога да работя пак. За капак състоянието на майка ми се влоши, а синът ми реши да замине за Германия.

Проблемите ми не само, че не се решаваха, а се увеличаваха и задълбочаваха. Когато възстанових ръцете си, заминах за Инсбрук на лек случай с баба. Бях на свободен режим и в отделна квартира, но идилията бързо рухна.

Мама почина, а след един месец се спомина и бабата, която гледах. Не можах да пазя траур. Трябваше да оцелявам и да се грижа за децата си и дома си, вече по друг начин.

Кошмарите не спряха. Смяната на работното място ми донесе нов стрес. Дъщерята на дядото при когото започнах ме обвини, че съм запалила училището, в което тя работеше като учителка. Едно обвинение от нищото. Била съм единствената чужденка в тяхното градче.

Наговори подобни обвинения във фирмата и тъй като беше изненадващо за всички, нямахме ответна реакция.Останах без работа. Фирмата нямаше готовност за нова позиция, а аз имах нужда от пари и тръгнах с друга фирма.

Всичко отново се обърна по невероятен начин. Попаднах в страната на приказките. Ловджийската хижа, превърната в луксозен дом, а за съседка – дъщерята на Сваровски. И така, „подпалвачката” стана привилегирована персона без особени ангажименти.

Чувствах се като на гости и се чудех какво става. Нищо не ставаше. Семейството реши, че е безполезно да остана след един месец и ме освободи, но изплуваха невероятни истини за моите осигуровки. Някаква неясна ситуация за внесените и голяма част невнесените суми.

Пълна мъгла и нови проблеми. Толкова манипулации, нагласени и непредвидими ситуации изплуваха. Оказах се кукла на конци. Последва нова смяна на работата с нова фирма и краткотрайни ангажименти. Порочен кръг, който ме блокира, стресира и центрофугира съзнанието ми.

Бях като екскурзиантка, която обикаля най-хубавите места на Тирол, но си отработвах този шанс не от джоба си кеш, а като „Pflege”.

Откраднаха ми заплатата и това ме”отказа” от тази фирма. Бях обвинена, че съм я скрила и лъжа.

След над 20 гледания на болни хора с променлив успех се запитах: „ А сега накъде?”.

И отново завръщане в омагьосания кръг. Търсене на фирма. Познатата схема на моя живот в кафез. Виена. Обикновено семейство.

Преживявания, сякаш всичко, което съм изживяла отново започва да се повтаря. Нямам време обаче и не искам да се повтаря. Познатият сценарии, разнообразен от миговете: „Да видя свят!...”

P.S.

Във Фоген трябваше да дойде първата ми смяна, колежка от Бургас, работила на същата позиция в Гърция. Бях шокирана, когато тя пристигна

и дори без да се представи, удари по масата и ме попита: „Дядото потентен ли е и апартаментът негов ли е?”

След почивката ми изненадите не спряха. Беше дошъл сина й и заедно с него се опитаха да ме отстранят от болния, когото гледах. Затова преди да тръгна за Австрия се обадих на семейството и ги попитах дали желаят да се върна при тях и те бяха изненадани от въпроса ми.

Когато застъпих на смяна, се оказа, че за времето, когато е гледала болния, който е диабетик, колежката бе допуснала голяма грешка. Не бе съобщила за некротична рана върху стъпалото му. Този нейн пропуск стана повод да я отстранят.

И още един случай: Помогнах на българка да дойде и да ме смени, но тя се оказа психично болна и не я искаха. Помолих поне да си изкара смяната, а междувременно тя се бе опитала да ме злепостави, оклевети и дори да ме махне от работа. Ей такива неща се случват …

P.S. Редакцията на Ssnus et Salvus е готова да публикува и други мнения по повдигнатата дискусия.