All for Joomla All for Webmasters
Българи в чужбина: Какво вълнува сънародниците ни на о. Родос?
Никола Нанев, известен фотограф, председател на Българското дружество в Родос още за живота си в емиграция и за израстването си в личен и професионален план. 
 
Никола Нанев идва в Гърция преди 25 г. Годината е 1996 г, тогава той е едва 17-18 г. Работи  30 дни в Солун, и изкарва една гръцка заплата, която се равнява на 6 български.
 
Въпреки, че визи се вадят много трудно, той се връща обратно в родното Габрово, за да вземе със себе си едно момиче, което обича, и което малко по-късно ще стане негова съпруга. Отново идва в Гърция, пътят им за о.Родос преминава пак през Солун, после през Каламата.
 
Малко по-късно той си намира работа като печатар. Изучава този  занаят до край, и го работи в продължение на  4 години. С колегите от о.Родос поддържат връзки, и когато веднъж Никола ги запитва дали търсят техник, отговорът е: „Цял живот сме търсили, идвай веднага”.
 
Годината е 2000 г. В печатницата на острова работи още 2 години. Междувременно започва  да се занимава с фоторепортажи.  Опитва да развива ретрофотография, но някак тя остава чужда на жителите на Родос.
 
Започва да се занимава професионално с фотография, сътрудничи на с големи телевизионни и новинарски мрежи в Гърция като Star и Alpha, Атинска информационна агенция, Асошейтед прес и Ройтерс.
 
Днес е сватбен фотограф с голям опит и известност. Негова професионална слабост е фотография с дрон. През 2004 г. се ражда неговия син.
 
Сега, след 20 г. пълноценна реализация на о.Родос, Никола счита, че е стигнал максимума, който може да му даде живота тук. И с цялата фамилия поема след броени дни към Единбург, Шотландия. Да търси нови предизвикателства в живота. 
 
Отказва да вземе гръцко гражданство заради патриотични причини. „Не може да си председател на Българското дружество в Родос и да си с гръцко гражданство”, аргументира се той.„Радвам се, че моят син е роден в Родос, израсна в Гърция, но и той също е българско гражданство”, казва известният фотограф. 
 
Г-н Нанев ,има ли българско училище в Родос?
-Няма. Имаше идея  да се направи, но днес има онлайн българско училище. Българите, които са на острова, не са интересуват от това да отвори врати българско училище.
 
Има и друга причина: през 2007 г. в Родос работеха  4500 българи, днес те са по-малко от 300 души. Причината е чисто икономическа: Родос вече не е атрактивен за българските емигранти.
 
Те се насочват към страни като Австрия, Германия, Скандинавските държави. През 2007 г средната работна заплата в Гърция бе 1200 евро, а сега не повече от 750-800 евро. 
 
Как живеят българите в Родос?
-На острова повечето от тях се познават помежду си, тъй като и преди в България са били в съседски, приятелски или роднински общности. Най-много са от Пловдивско, Бургаско, Видинско и др.
 
Повечето от тях работят в туризма и много от тях са в трудно финансово положение в момента заради последиците от коронапандемията. Повечето хотели не работят на острова. 
 
Много наши сънародници имат проблеми и с изваждането на нови лични карти или международни паспорти, тъй като срокът им на валидност е изтекъл. Аз и съпругата ми организирахме Консулски дни през юли 2020 г. Заявката за тях бе подадена преди коронакризата – през август 2019 г.
 
Ако нямаш познат политик, едва ли щяха да се случат нещата. За Консулските дни ни помогна габровският депутат Николай Сираков от ГЕРБ, който ни съдейства максимално. 
 
Ние успяхме да направим  два много интензивни Консулски дни в Родос. Помогнахме на 162 български граждани да си извадят нови документи като спестихме на всеки от тях средно по 400 евро разходи, без нито един евроцент облага за нас.
 
Доволни сме, че помогнахме. Освен това проведохме Консулските дни в сградата на община Родос, за да покажем на българските граждани, които работят и живеят на острова, че те са равноправни на другите европейски граждани на острова, и имат същите права както тях и могат да упражнят своя избирателен глас за кмет и общински Съвет, когато има избори. 
 
В момента този проблем с подновяването на изтекли документи на българи го имат и на о. Крит.
 
Как коронакризата промени живота в Родос?
- Масово хотелите не работят, очаква се да има втори lockdown, а разходите за живот  вървят. В българските семейства обикновено един от двамата родители не работи. Рядко в някои фамилии работят и двамата. 
 
Моите големи луди гръцки сватби 
Какво е да си сватбен фотограф?
-Сватбеният фотограф  в Гърция е много специален. Тук сватбената фотография се цени изключително.
 
Почти в всяка къща има маса, върху която в рамки стоят снимки от най-важните моменти от живота на цялата фамилия. С много от моите клиенти  оставаме приятели.
 
Знам, че хареса ли снимките младата двойка, си влезнал като фотограф за целия род. Най-малкото ще бъдеш поканен за 2-3 кръщенета, и още няколко сватби на рода или на приятели. И наистина с повечето хора се виждаме пак. 
 
Сватбената фотография ми даде известност, успях  да се запозная с много хора и да влезна в много домове. Столицата Родос е около 60-70 хил. души, а сватбените фотографи сме 70. 
 
Може ли със сватбени снимки да се спасяват бракове?
-Да. Мога да кажа, че за 15 г. откакто съм сватбен фотограф, само 5-6 двойки са се разделили. За мен и това е много, но при мои колеги числото на разделилите се е много по-голямо.
 
Мисля, че част от моята положителна енергия успявам да им предам и в живота на младоженците. От мои клиенти знам, че когато се карат у дома, или бракът преживява трудни времена, в този момент много от тях поглеждат към сватбените снимки и си припомнят заедно щастливите  мигове.
 
Гръцката сватба е пищна, тя продължава по 12 часа и повече, а сватбеният фотограф присъства на всяка една стъпка в този специален ден.
 
Снимал ли си българска сватба в Родос?
-Не, защото за тях е важен оркестърът, а не фотографът. Снимал съм българско кръщене.
 
А английска или друга сватба?
-Да, но емоцията е малко по-различна. 
 
Фоторепортажите ти на каква тематика са?
-Много са професионалните ми спомени. Първата ми голяма снимка за Ройтерс бе  от големите пожари през август 2008 г. на острова.
 
След пускането на тази снимка, целият свят разбра за размера на бедствието. Гасиха го 7 дни.На следващия ден след тиражирането на снимката, от 4 държави пристигна помощ за Родос. Не казвам, че е заради моята снимка, но със сигурност е повлияла.  
 
Друг момент е когато трябваше да снимам един гръцки президент  - Каролос Папуляс. Имам прекрасни впечатления от него като човек и политик. Успях да се запознах лично с него и дори да говорим малко.
 
Тогава Папуляс посети о. Сими, а аз трябваше да направя снимки за Гръцката информационна агенция (AПЕ). На официалната вечеря аз стоях встрани. Той забеляза това и нареди да ме поканят на неговата маса, като след това поиска да му разказа повече за себе си и за моя живот в Гърция.
 
След 3 г. съдбата  отново ме срещна с него. Папуляс бе дошъл на о.Карпатос, и по-късно посети Олимпос. Уличките тук са много тесни. Президентът върви, а аз като фоторепортер  снимам като вървя на заден ход. 
 
И изведнъж чувам президентът да казва на охраната си: „Хванете фотографа!” Толкова съм се улисал в снимките, че щях да падна в една пропаст, ако един бодигард не ме буквално прегърнал.
 
След като мина официалната част, отидох на това място и чак тогава се уплаших какво е можело да стане. Разбрах също, че в пропастта преди 8 г. е паднала жена и се е пребила.
 
Това бе един от моментите, когато заради снимки можех да загубя живота си. Имам и второ премеждие.
 
Беше през 2010 г. , пак имаше голям пожар в Родос. Отивам да правя репортаж. Виждаме ме един местен, че съм се натоварил с цялата фотографска техника, и екзалтирано ми обяснява, че ще ме заведе на мястото на пожара.
 
Тръгнахме с колата му. Той в желанието си да направим по-добри снимки не разбра, че ние сме влезли вътре в огъня, който докато се усетим, вече ни е заобиколил.
 
В суматохата, загубих самообладание, но все пак успях да  звъннах на тогавашния кмет на Родос, който също следеше развоя на огнения ад отблизо. Градоначалникът звъннал на шефа на Пожарната, който ръководеше операцията.
 
И оттам веднага пренасочиха един самолет за гасене на пожар над нас. Това ни спаси. 
 
Но имам и моите многобройни звездни мигове.
Последното от тях бе акредитацията ми за сватбата на принц Хари и Меган. Първата ми папарашка снимка пък бе на Том Ханкс  в Стария град на Родос. 
 
Имал си и свое фотографско студио, защо го затвори?
-През 2007 г. реших, че е време да си отворя мое, собствено фото. Не успях да получа еврофинансиране, въпреки, че кандидатствах за финансиране.
 
Но през 2010 г. затворихме фотото, защото моята съпруга се разболя тежко. Избрах да я подкрепя в битката с болестта, и да забавя работното темпо.
 
Към неблагоприятните обстоятелства се добави и Гръцката финансова криза, и фотографската работа също тръгна надолу.  Лошото икономическо положение накара част от гръцкото население да е по-резервирано към нас, и изобщо към чуждите работници в страната. 
Това, с което успях, е че, винаги съм държал на себе си, на доброто си име, работил съм много и съм имал самоочувствие, че мога и знам. Учил съм фотография при знакови имена в Гърция.
 
Репортажната фотография по-късно много ми помогна и за сватбената фотография. Продължавам да инвестирам много през последните 5 г. за дигитализация на фотографията. 
 
Лесно ли научи гръцкия език?
-Много. И самият език го нося в душата си. Нашето семейство като емигранти имаме следната философия, че няма да си купим вили, апартаменти, магазини в България, живеейки като скотове в чужбина, в случая в Гърция.
 
От 20 години сме тук и сме прекарали хубав живот тук, харчейки. И вземаме всичко хубаво от чуждата култура и страна. Сега, си тръгваме оттук с много обич и ...тъга.
 
Тук израснах много в личен и професионален план, тук се роди синът ми, и сега трябва да инвестираме повече в неговото образование. Снимах много звезди, политици, актьори. В Гърция професията на журналиста е уважавана. 
 
Рисуваш през свободното време.
-Рисувам абстрактни картини и те са ми хоби. В моите творби жълтото е жълто, а червено- червено, харесвам ярките, силните цветове.
 
Допадна ми творчеството на един творчески тандем Mike & Madeleine Bülow`s. Те  ме вдъхновяват . Моите картини са ми и вид арт терапия. Цената им е достъпна - по 300 евро.
 
Контакти на Никола Нанев: 
00306937191317,  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 
Едно интервю на Светлана Желева
.

 
Прочетено 1170 пъти Последна промяна от Петък, 17 Септември 2021 13:10
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…