All for Joomla All for Webmasters
Магичната сила на козунака
Козунакът символизира тялото на Иисус Христос, както боядисаните в червено яйца са напомняне за кръвта му.
 
Петък е денят на козунаците
Помня как майка ми и баба ми ставаха по тъмно, за да замесят козунака. Закриваха лампата с вестник, да не ме събудят, но как да спя, като наблизо се върши тайнство?!
 
Ставах и се примъквах към обрашнената маса. После майка ми занасяше тавата с козунака да се опече в кварталната фурна. 
 
По онова време много хора живееха на „нормиран“ или „свободен“ наем (най-често в една стая, както бяхме ние) и имаха само свой котлон в съвместната кухня.
 
Но кварталните фурни бяха насреща - напълниш тавата с гювеч или мусака и хайде при бай Асен. Бай Асен дава бележка, лепва втора на самата тава и в определения час идваш да си вземеш опеченото. 
 
(Във фурната на бай Асен отдавна „живее“ туроператорски офис.)
 
Обредните великденски хлябове в България
Доста преди вездесъщият козунак да започне да пълни фурните на българките, в нощвите на техните предшественички са втасвали традиционните български обредни хлябове - колак, пармак, кравай... 
 
Обредният хляб се прави с млад квас и пресято бяло брашно от най-хубавата пшеница. Замесва се с мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста – тя не бива да продумва, докато отива и се връща, не бива да разлее и капка от водата.
 
Хлябът се прави най-често кръгъл, но може и да бъде елипсовиден, продълговат, на плитка или във вид на малка скулптура - конче, крава, кола, хамбар... Украсява се с тестени фигурки - слънце, кръст, житен клас, някъде му инкрустират бобови или царевични зърна, сушени сливи, стафиди. 
 
В средата се слага червено яйце (но не първото боядисано - то има специално предназначение). На някои места се меси и специален лазаровденски хляб - за кумицата на лазарките. 
 
За богове и хора
Легенди твърдят, че първият козунак бил направен в древния Египет - може би с мед и плънка от семена. Елините, превзели страната на фараоните, вземат и тестото с мая и със сигурност са яли козунаци с мед, стафиди и орехи.
 
От тях ги откраднали римляните, които добавили сушени плодове. Козуначетата "либум" обикновено били поднасяни на боговете. По-късно се появил по-сложният "плацента" със сирене, стафиди и фъстъци - обичайно мезе за подсладено вино. 
 
В средните векове пекарите в Европа правят козунаците обикновено със сушени плодове, защото така са по-трайни.
 
Първата рецепта за козунак във Великобритания се появява в готварска книга от 1718 г. Препоръката той да се пече в дълги и тесни форми остава в сила и до днес.
 
Французите, които през XIX век добавят третото ястие в обедното хранене - десерта, правят най-много печива, подобни на козунак, като например прословутите бриош (brioche), които уж Мария Антоанета препоръчвала на гладните, останали без хляб. 
 
На Балканите и наоколо  им
Козунакът символизира тялото на Иисус Христос, както боядисаните в червено яйца са напомняне за кръвта му. Според историята това печиво се пренася из цяла Европа от Франция в началото на XVII век.
 
Смята се, че в България е дошло малко след Първата световна война. 
 
Румънският "козонак" е взел от българския език не само името си (една трета от думите в румънския идват от български), но и рецептата.
 
На север от Дунава обаче се прави и за Коледа, Нова година, Петдесетница. Също като нас румънците слагат в тестото настъргана лимонова или портокалова кора, какао, локум, орехи, ароматизират с ванилова или ромова есенция и ръсят отгоре маково семе.
 
"Козонакът" представяше Румъния за Деня на Европа през 2006 г. в Café Europe - инициатива на австрийското председателство на ЕС. 
 
Гърците обикновено наричат козунака "цуреки" - заемка от турското "чорек" (поне така се твърди). Но празничният им сладкиш се нарича "лампропсомо", "великденски хляб" - от "лампри", "ярка светлина", гръцкото име на празника.
 
Пекат го или в кръгла форма, или сплетен и го украсяват с бланширани бадеми, срязани на две. На какво ухае ли? На есенция от диви череши или на смолата от средиземноморското дърво Pistacia lentiscus, но в по-ново време и на ванилия.
 
Някои предозират ароматите - освен трите изброени слагат и кардамом. А на някои места на Великден децата поднасят "цурекчета" на кръстниците си. 
 
Арменците влагат в своя "чорег" традиция, обикновено смятана за коледна - в едно от множеството "чорегчета", които пекат за Великден, пъхват монета за късмет. 
 
Бележка на редакцията: 
Козунаците в Австрия
Козунаците в Щирия, Южна Австрия, Словения и Хърватия се наричат Osterpinze. Тази традиция идва от Италия в алпийската република чак през 19-и век. Любопитното е, че коренът на думата е същият както за пита, така и за пица. 
 
В Щирия има обичай да се подготви т.нар Великденска кошница. В нея се слагат вурстове (прясно произведени), яйца, хрян, великденски хляб и козунак (Osterpinze).
 
Кошницата се покрива със специална кърпа, наречена Великденско покривало. И след Възкресение от нея фамилията хапва сладките козунаци със солените салами. 
 

 .

 
 
 

 

Прочетено 974 пъти Последна промяна от Събота, 01 Май 2021 21:30
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…