Г-жо Михова, да започнем разговора ни с недалечното време, когато коментирахте на живо повече от 20 години излъчвания по БНТ Новогодишен концерт на Виенската филхармония. Как Ви избраха?

Как се подготвяхте за това събитие? Може ли са каже, че не можехте да купонясвате в Новогодишната нощ, тъй като сутринта сте на работа?
- Радиото беше люпилнята за гласове, от които БНТ подбираше подходящи за различви прадавания. Преди моето участие, дълги години концертът озвучаваше Богомил Алексиев - топъл човек с невероятно въздействащ глас! В един момент той реши, че остарява и се уморява - отказа се. Екипът, който подговяше концерта - професионалисти до мозъка на костите - преценил, че аз съм подходяща. Всяка дума и израз бледнеят пред чувствената буря, която изживявах над 20 години. Това беше моята Нова година, предпочитах през празничната нощ да съм сама и да чакам първи януари и 12.15 часа.

Какви рискове крие живото предаване, коментарите в ефир по време на това забележително музикално събитие?
Разкажете ни някои любопитни моменти. Имаше ли критики (напр. от страна на строгите музикални критици) и как се отнасяхте към тях?

- Правехме репетиции преди живия ефир, но винаги имаше "клопки", промени в последния момент - диригентите често не спазваха паузите, указани в предварителния сценарий. А все още, аз представям произведението и кратка историческа справка за създаването му и редактирам в движение текста, за да спазя логиката и финала му. И успявах, преди началото на пиесата, казваха, че съм факир. Без екипа бях загубена, станахме един организъм, дишахме заедно и май нямахме гафове. Този живец, този летеж ме вдига и сега, когато пиша за чудото на Виенския концерт.

Какво е значението на излъчването на Новогодишния концерт на Виенската филхармония по Българската национална телевизия? А защо не Ви чуваме вече зад кадър?

- Преди две години, буквално изхвърлиха хората, които работеха сърцато и имаха енергията да продължат. "Новите" ме поканиха, факт, но категорично отказах - те участваха в предавания за народна музика (нищо лошо няма в това), неумението им си пролича и тази година. И най-важното - никога не бих заменила невероятните си колеги!

Българската телевизионна публика жадува за концерта на симфониците, мненията са в превъзходна степен, определението, което дават е "събитие, чакано събитие"! А критиките не идват от музикалните критици, а от необразовани и мрачни хора, дори подставени, които не могат да навредят на този новогодишен празник. Моят фаворит сред диригентите е Клаудио Абадо и не го деля с никого.

А Виена, ах Виена! В младите си години я посетих два пъти, не бих отказала да я видя и сега! Дори нищо да не знаеш за тази перла на Европа, поемайки въздуха ѝ, чуваш акордите, уханието на историята те замайва и после, обогатен, прекрачваш в съвремието ѝ!

Разкажете ни и за радиото, Вашата най-голяма любов - в програма "Христо Ботев" работите 41 години!

- Завърших право в Софийския университет със задължителния едногодишен стаж и правото да работя като юрист. Следих работата на патрона си - адвокат и цялото ми същество се бунтуваше от раболепието и заобикалянето на нормите в угода на клиента. Убедих се, че нямам съвест за продаване и никога не съжалих за решението си. Тогава дъщеричката ми беше на две годинки, което ме освободи от т.н. разпределение - трябваше да замина в Рудозем, като юрисконсулт на минния комплекс. Беше обедно време, хранех моята принцеса, когато чух края на радиосъобщението: "Кандидатите за говорители да не са по-възрастни от 30 години." Бях на 24 и единайсет от тях посветих на Детския радиохор - незаменина школа, университет за песенна култура, възпитание и дисциплина!

Пея в хора от създаването му, стар "радиоработник " съм. Маестро Недялков ме избра за първо конферансие, имаше амбицията във всяка държава, която посещавахме, да представям програмата на съответния език. Взривявахме публиката - пеехме като ангели, умиляваха се от това, че разбираха съдържанието на песните ни. Микрофонът беше мой приятел и това ме подтикна да се ява на конкурса. Избраха ме сред почти 1000 кандидати и безмилостни четири кръга, а не бях ничие протеже или роднина. Чуствах се прекрасно, щастливо, знаех, че това е моето! Прекрачвах портала на радиото и се обръщах да видя, дали хората забелязват в каква институция влизам.

След години, заличиха говорителите и в радиото, и в телевизията. Оставах без работа, но изненадващо ми предложиха място за редактор и водещ на "Утро"-то на програма "Христо Ботев" - програма, без аналог, без политика, само култура, изкуство и социални събития. Човешкото лице на една обществена медия! Но бяхме широко информирани за случващото се в страната и чужбина, което следвам и до днес. 

От единствената, по онова време, телевизия дойде втория, неочакван и прекрасен "удар" - поканиха ме да озвучавам програма "Здраве", последваха и други предавания и така, до първите дублажи на чуждестранни филми. Изборът ставаше по всички правила на прозрачността, с кастинги за съответната роля. Принципът се спазваше и при избора на глас за първите реклами на големи компании. Явявах се, без страх, знаех, че всеки рекламодател има идея, как да звучи неговия продукт. Не може да успяваш навсякъде!

Но от Кока кола (да, това си е директна реклама) ми предложиха договор за две години - единствения в тяхната практика. Парите не ме интересуваха, престижът галеше егото ми. Но не се главозамаях, честно! Да да, радиото и дублажът ще са в живота ми до последно, не заменям и секунда от него. Сега работя спорадично, младите са на ход, но имам дикция, темпо и владея гласа си наравно с тях, няма да се отказвам, все още!

Дублажите, гласът за кадър- какво е най-важното в работата? Кое Ви превърна в любимец на слушателите?.

- Като новинар е необходимо да имаш фоничен глас, отлична говорна култура и без дефекти в изговора. Но новината не е сухарски текст, който да хвърлиш в ефира равно и без отношение. Всяка вест, всяко изречение има своята логика, трябва да се наблегне на важното, което гласово да откроиш. В стаята ни имаше всяко ново издание на провоговорния речник, през щест месеца ни посещаваха преподаватели от ВИТИЗ точно заради нюансирането и изразителността.

Ние сме зад кадър и сме длъжни да "прескочим рампата", за да задържим вниманието на слушателя. Като водещ, имаш възможността да представиш своя сценарий, своите теми и събеседници. Тук е висшият пилотаж - да напипаш интереса на слушателите, да ги слушаш много, много внимателно, за да не повтаряш предварително подготвен въпрос. Това е обидно за тях и означава, че искаш ти да изпъкнеш, че предимството е твое. Доста колеги не се съобразяваха и това им изигра лоша шега. А мириса на дърво в студиото, усмихнатите тонрежисьор и музикален редактор отсреща и тези три часа приемах като приказка, по-красива от детските.

Не дишах преди червения сигнал на лампата и първото: "Добро утро, драги слушатели"! Безценно! С дублажа се приближих до младежкото си въжделение - да бъда актриса. Мама не позволи и за да не скърша хатъра ѝ, кандидатствах право. Но животът обърна добрата си страна към мен. Потъвах в ролите си, получавах похвали и усетих, че то си е у мен. Ако не го умеех, никой нямаше да ме търпи сред тези утвърдени гласове в дублажа. Действаше ми и като лек - случвало се е да не ми е добре, да имам силни болки.. Боже мой, минаваше ми, нищо не усещах! 40 години в радиото, 40 в дублажа. Разкъсвана ли съм?! Толкова съм цяла, колкото малцина са се чувствали!

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков