"Хемус", изданието на българската общност в Унгария, отбеляза своята 30-годишнина.

Събитието бе отбелязано и в унгарския културен институт "Лист" в София и беше част от съпътстващата програма на 16-ата световна среща на българските медии зад граница, организирана от БТА в Рилския манастир и Кюстендил. Основано в Будапеща през 1991 г. , списанието и до днес представя българската култура в нейните различни проявления.

През 2013 г. списанието получава учредената същата година награда на фонд "13 века България" за българска медия по света. И въпреки, че е издание на българската общност в Унгария , не е затворено в нея. Негов главен редактор е Светла Кьосева. 

Г-жо Кьосева, списанието за обществен живот и култура „Хемус” отбеляза своята 30-годишнина. Помните ли началото?- Да, много добре помня първата сбирка, на която тогавашния директор на Културния дом на българите в Будапеща Тошо Дончев събра почти всички хора от български произход в областта на културата - българисти, режисьори, художници, учени на разговор. Това бе и раждането на списанието. 

В Унгария българите живеят един много активен обществен живот. Правят се мероприятия, срещи, празненства, в различни градове, в различните райони на Будапеща. И се оказа в един момент, че много обичат да се похвалят – вижте ние какво списание имаме. Споделете го, вземете го, можете да го прочетете. И те си го взимат и си го носят вкъщи. Българи, унгарци, няма значение. 

То е като „визитна картичка” на българската общност в Унгария и Ваша мисия?

- И така може да се каже, въпреки, че ние никак не искаме да се ограничаваме само в рамките на общността. В Унгария българите не сме много, около 5 хил. души са свързани по някакъв начин с България, така, че трябва да излезем и навън от нашата общност. 

 "Хемус" е двуезично списание за обществен живот и култура, основано в Будапеща през 1991 г. В продължение на 30 години представя българската култура в нейните различни проявления - литература, изобразително изкуство, театър, музика и танц, история и обществени науки, чрез авторски текстове, разговори, интервюта и кръгли маси. 

Повечето от авторите, сътрудниците, читателите на списанието творят и четат както на български, така и на унгарски език. Публикуват се илюстрации на български художници. Много преводачи са поели своя път от работилницата на "Хемус". 

А защо „Хемус”?

- Думата Балкани не звучи добре в Унгария. Като се каже Балкани, се има предвид най-често Западните Балкани. Избирайки „ Хемус” решихме да запазим наименованието на региона, на Стара планина, която е гръбнакът на България.

Името на списанието и до днес е повод да се започне разговор, тъй като и до ден днешен ни питат какво е това Хаемус, както го прочитат унгарците. 

Освен с всичко друго, г-жо Кьосева, се занимавате активно и с преводаческа дейност и сте посланик на българския език. Стана ли обаче тази мисия по-трудна, след като българското училище „Хр. Ботев” в Будапеща бе закрито? 

- Всички културни инициативи в Унгария стават безпредметни, ако не расте младо поколение, което да владее езика.

През 2011 г. бе закрито българското държавно училище „Хр. Ботев” в Будапеща, но това не означава, че там няма училище. То продължи под друга форма. Децата посещават унгарски училища и един път седмично идват да учат български език.

Понякога, шегувайки се, казвам, че то е един вид елитно училище, защото само тези, които много искат и много могат, издържат на това темпо, тъй като е доста натоварващо.

В момента училището работи със 120 деца и с много добри учители. Децата ходят с удоволствие в училището, мога да го кажа отговорно, не само като бивш директор на училището, а и като баба, която води двама внуци в българското училище всяка седмица. 

Малко известен факт е, че за Св. Иван Рилски - небесен покровител на българския народ, има негова следа и в Унгария. 

- През 1083 г. унгарският крал Бела ІІІ е на поход, минава през Средец , взема мощите на светеца и ги отнася в своята столица Естергом. И до ден днешен Естергом е църковният, религиозният център на Унгария.

Полагат мощите на Св. Иван Рилски в местната катедрала, но епископът й изразява неверие в чудатостта на светеца, казвайки,че кой го знае този светец. Св. Ив. Рилски наказва римокатолическият служител с онемяване.

След дни на искане на прошка, на молитви, св. Ив. Рилски връща говора на епископа. След няколко години унгарският крал Бела ІІІ решава да се отърве от тези мощи, обезпокоен от случващите се неща, и ги връща отново в Средец. 

Преди няколко години, по инициатива на българския представител в унгарския парламент, денят 19-и октомври бе обявен за Ден на българско-унгарското приятелство. Той се отбелязва всяка година като един път се чества в Унгария, един път- в България.

През 2021 г. официалните тържества бяха в Унгария. Не случайно и ние , редакцията, избрахме денят 19-и октомври за отбелязване на 30-годишния юбилей на сп. Хемус и 25-годишнината на българската театрална работилница в Будапеща „Малко театро”, основано от Габриела Хаджикостова. 

Едно интервю на Мартина Ганчева (БТА)