Ренета, как станахте художничка, кой забеляза този ваш талант. Имаше ли и такива, които казваха, че нямате талант…
- Няма случайни неща в живота, няма и случайни подаръци. Семейството стои в основата на всеки човек.
Родих се и пораснах в семейство, изпълнено с любов и доброта. Родителите ми ме научиха да виждам красотата на природата, цветята, на всичко, което ме заобикаля. В началното училище ме забеляза учителката по рисуване, която сподели на моите родители, че се справям доста добре с четката. Те не бяха изненадани. Така взехме решение да започна подготовка да кандидатствам в художествената гимназия в Троян, недалеч от родния Ловеч.
Гимназията за приложни изкуства тъкмо бе новооткрита. На приемния изпит се справих много добре, но в последния момент разлях чашата с вода, която използвах за боичките, върху рисунката. Беше ми позволено да започна отначало, но това ми струваше голямо притеснение и тревога. За щастие успях и се класирах много напред.
В художествената гимназия срещнах големите учители от които се учех. С тяхна помощ влезнах в света на изкуството, а също и с моя усърден труд.
След гимназия се опитах да кандидатствам в Художествената академия в София, но не ме приеха. Не бях разочарована и продължих да рисувам.
Как се оказахте във Франкфурт ?
- Доста по-късно завърших Габровския колеж, специалност дизайнер на облекло. С тази професия никога не съм се занимавала. Отдадена към изцяло на това, което обичам, т.е на рисуването. Междувременно се омъжих се и имаме 2 прекрасни деца.
След това решихме да посетим роднини на съпруга ми, които живеят в Германия. Хареса ни и решихме и ние да заживеем тук. Това бе един от най-трудните моменти в живота, тъй като не знаех немски, не бяхме живели в чужбина.
Началото бе трудно: започнах като миячка на чинии, но междувременно споделих, че съм художничка и мога да правя портрети и други картини. На собствениците на заведението им допадна идеята и ми предложиха да нарисувам техни близки и познати. Така започна моят престой в Германия.
Рисувах и продавах на символични цени моите картини. Започнах да продавам мои картини и в други заведения, предимно италиански. Продължи доста дълго, докато финансовото ни положение се подобри, а моите продажби на портрети бе ежедневие.
Как успяхте да се наложите като име в Германия?
- Макар и малко късно, научих, че съществуват и сайтове за продажби на картини и кандидатствах.
Бях приета веднага в един, втори, трети и така моите картини започнаха да се продават по различни краища на планетата. С много усилия успях да докосна много хора по света.
Рисувах пейзажи с български мотиви. Така красотата на България всеки я познава.
Какво бихте посъветвали днес един млад художник, който иска да замине за Германия?
- Не е необходимо да си далеч от родината, за да успееш. Просто това бе моят път. Трудът, усърдието, добрите намерения винаги се възнаграждават, независимо от това къде се намира човек. Любовта трябва да ни води във всичко!
За тези, които искат да закупят картини от Ренета Исин: чрез сайта Singulart
както и направо от художничката - чрез нейната Фейсбук страница - https://www.facebook.com/reneta.isin.1961
