All for Joomla All for Webmasters
Соня Станкова: Актовата фотография е сложно преживяване за снимащия, голото тяло е за тези, които обичат изкуството и живота

Предразсъдъците ги оставям за другите и те не ме интересуват. Какво по естествено нещо от голото тяло в изкуството, казва известната българска фотографка.

 

Продължаваме да ви запознаваме с български фотографки, които се занимават с актова фотография, жанр, който не бе популярeн в България. Актовата фотография се нуждае от женското светоусещане в един мъжки свят и „мъжкия поглед“( male gaze (männlicher Blick)), който твърде често е доминиращата гледна точка.

 

Вместо визитка:

Соня Станкова е фотограф-художник на свободна практика и преподавател по фотография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство — Пловдив.

 

Г-жо Станкова, откъде тази любов към фотографията? Как се зароди? Кои фотографи Ви повлияха?

- Преди фотографията беше три годишен курс по киноизкуство, експериментално обучение по време на гимназията. Преподавател ни беше изключителна личност Костадин Костов, който ни научи да виждаме, а в един период беше директор на филмотечно кино в Пловдив и много често изучавайки автори, периоди в световното киното можехме да гледаме филмите от първият ред на балкона.

 

Мисля, че това беше най-доброто обучение. Снимахме филми с16 mm. камери, беше забавно, творческо, готино. После започнах да уча фотография и беше сложно да реша, че стоп кадъра е кадърът, а сега смятам, че това като път на обучение по фотография е бил най-добрият, който е можел да ми се случи. 

 

Кои са любимите Ви теми и защо? Кои са силните страни на черно-бялата фотография?

- Темите през, които минавам са различни, понякога предизвикани от един жест или миг или моментно състояние на светът около мен така, както аз съм усетила, други са мислени дълго, търсени ситуации, наслагване на образи и последователно изграждане на кадъра. Винаги трябва да ми е интересно и да ме предизвиква да продължавам. 

 

И при цветната и черно-бялата фотография силните страни са да има фотография, всичко друго е имитация на едното или другото. Изкуственият интелект в изкуството го приемам като оръжие срещу автора.

Как дигиталната фотография промени качеството на класическите жанрове: акт, портрет и др. Това развитие на фотография в наши дни харесва ли Ви: фотошоп, а сега идва и изкуствения интелект…твърде много техника, техническо изпълнение за сметка на идейността, на творческото хрумване.

- Фотографското изкуство, е на по-малко от 200 години и през този къс период е преминало през много бързо променящи се техники, дигиталната фотография вече е навлязла и променила фотографският обра, но не техниката е водещото, а авторовото виждане и идеята, която изграждаме и представяме. 

 

Харесвам фотографията, заснета на филм, камерите с които съм работила са били инструмент, а не водещи, но обичам да обичам камерата, с която работя.

 

Портретът присъства в моята работа във почти всичките ми проекти.

 

Актът е предизвикателство, което се е развивало и голото тяло снимано от мен е претърпяло и метаморфозите на моето отношение към голотата, която смятам за естествена част от живота ни, нашето най-съкровено сливане с природата.

 

Интересът към актовата фотография как се появи? Коя актова фотография Ви е по-интересна: на мъже или на жени? С какви предразсъдъци при актовата фотография се сблъскахте и трябваше да преодолявате?

- Актовата фотография при мен не е фотография, която следва формите и изразява чрез тях емоции, а чрез тялото изграждам идея, смятам, че човешкото тяло е най-големият носител на информация за вселената, за нас, за днес и за утре. 

 

Чрез наслагване на образи ползвам тялото като екран на своите мисли, идеи, емоции и виждания. Актът е сложно преживяване за фотографа, и дали снимам мъжко или женско тяло зависи от идеята ми и посланията, които се опитвам да изпратя към зрителя и към мен самата. Предразсъдъците ги оставям за другите и те не ме интересуват. Какво по естествено нещо от голото тяло в изкуството?

 

Фотографията е техническа картина създадена от светлината, която излъчва светът около нас и улавяйки тези вибрации с техниката, я превръщаме в картина на този свят, която носи нашето отношение към него. 

 

Актовата фотография днес интересна ли Ви е , следите ли тя как се развива? Новата конфронтация- консерватизъм от една страна, а от друга – тези, които виждат актовата фотография като експлоатация на човешкото тяло- тяло срещу човек.

 

Не само актовата, всяка фотография ме интересува, понякога се вдъхновявам, друг път се чудя за какво става въпрос или защо изобщо е снимано и се надявам като погледне някой моя снимка тя да не създаде същите въпроси. Насилието над тялото е толкова много и особено в киното виждаме неща, за които се опитваме да не си спомним, че сме видели.

 

Когато говорим за артистична фотография, голотата не я приемам като насилие и пуританското отношение ми се вижда фалшиво. Много си мисля, за сексуалната експлоатация на жени, особено злоупотребата с деца, но този ужас нямаше да съществува, ако много фалшиви пуритани не го търсеха, така че изкуството на голото тяло във фотографията е за тези, които обичат изкуството и живота.

 

Върху какво работите в момента? Какво снимате, какво Ви вълнува…
Приключвам един по-дълъг проект и си мисля за нови неща, надявам се да усетя по-бързо моята нова или не нова посока, която за този момент от живота ми е вярната за мен. Подготвям изложба, книга, събрала всичко и не съвсем, друга изложба, друга книга и …

 

Фотографията и жените – тежка професия ли е за жена? Мнозина казват, какво толкова, изглежда направо лесно...
- В България има много жени фотографи. Професията е доста тежка и стресова и може би за това и толкова жени фотографи я работим.

 

Скоро разбрах ,че първите официални дипломи за професионален фотограф са на двете дъщери от фотографската фамилия Хитрови, завършили в Германия в годините на началото на фотографията по нашите земи.

 

Вие преподавате фотография, на какво учите Вашите студенти? Какви са интересите на Вашите студенти- кои теми ги вълнуват, естетика срещу техника. Дали очакват – страхотни снимки, както в миналото, обаче за по-кратки срокове и с минимален бюджет?
- Да, през последните години преподавам в АМТИИ „Асен Диамандиев“ –Пловдив и наистина, както всичко правя в моят живот и преподаването ми стана страст и много любов.

 

Шегувам се със себе си, че вече ме е завладяла тази работа, преди с усмивка съм слушала колеги да говорят колко са добри техните ученици сега, моите са най-добрите. Друго поколение са, консуматорско и независимо.

 

Информационният поток ги залива и по-трудно намират тяхната вълна, която да ги понесе и изведе в посока, която самите те искат. Като всички съвременни хора са подвластни на техниката, но имат интерес и в последните години се засилва към аналоговата фотография. Едни ще се занимават с изкуство, други с комерсиална фотография, важно е да са професионалисти и удовлетворени от нещата, които ще правят.

 

Какво е за Вас Пловдив, каква е атмосферата на Пловдив за хората, които се вълнуват от фотография и изкуство?
- Пловдив е история и бъдеше. Той е и много фотографски, не само, защото е интересен за снимане, а тук се провежда най-старият в България на световно ниво фотографски фестивал „Международни фотографски срещи“ ,тази година е 40-то му издание.

 

По много проекти съм работила, свързани с града ни, но този, който започнах с кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 „Лицата на Пловдив“ се увенча и с участие на моите 500 портрета да бъдат показани в програмата по време на откриването на огромни екрани върху трийсет метрова кула. Издадохме и албум с тези портрети и те ще останат като визуален документ за нас, как сме изглеждали, как сме били облечени.

 

Предизвикателствата в Пловдив за фотографите са навсякъде и най-интересни са хората в този град кръстопът на култури.

 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Прочетено 382 пъти Последна промяна от Събота, 24 Февруари 2024 13:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…