Кремена Николова над 10 години работи като телевизионен журналист с особен интерес към културата. Има множество публикации за културни списания и ухо за истории, които си струва да бъдат разказани. Обича всички изкуства и обожава да пътува – особено до Виена и Париж, където културата сякаш витае във въздуха.

Без музикално образование, но с познания за класиката почти като професор в консерватория, Кремена съчетава страстта си към изкуството с мисията да накара хората да се открият в музиката. Като PR на Софийската филхармония умее да превръща класическата музика в достъпна, жива и понякога забавна история, която привлича нова публика и кара хората да се влюбят в оркестъра… още преди първото „ла“.

(продължение на интервюто)

Г-жо Николова, какво искате да постигне още Софийската филхармония, какъв е следващият етап от развитието на българската филхармония и на кои сцени да гастролира и да се говори още повече за нея?

- Следващият етап за Софийската филхармония не е просто „още концерти“, а по-дълбоко присъствие – художествено, международно и смислово.
Целта е оркестърът да затвърди образа си на културен посланик на България: ансамбъл със собствен звук, ясна естетика и смел репертоар, който разговаря еднакво уверено с класиката и с настоящето. Да бъде място, където традицията не се пази под похлупак, а се развива.

Следващата стъпка в развитието е стратегическа видимост: целенасочени участия на сцени, които формират международния разговор – зали като Musikverein и Konzerthaus във Виена, Elbphilharmonie в Хамбург, Philharmonie de Paris, Concertgebouw в Амстердам, Barbican и Royal Albert Hall в Лондон. Не като екзотичен гост, а като равностоен партньор.
И, разбира се, още по-силна връзка с българската публика – чрез ясна идея зад всеки сезон, чрез образование, чрез разказване на смисъла зад музиката. Защото когато оркестърът знае защо съществува, светът започва да слуша по-внимателно.

Виенската филхармония се слави като съхранител на традициите, как виждате Софийската филхармония?

- Ако Виенската филхармония е пазител на традицията – неин жив архив, Софийската филхармония я виждам като пространство за движение. Не като музей, а като работилница.
Тя стъпва върху класическия канон, но не за да го повтаря по навик, а за да го пречупва през днешния слух, днешната чувствителност, днешните въпроси. Това е оркестър, който не „съхранява“ традицията, а я активира. Който си позволява риск, кани силни индивидуалности, поръчва нови произведения и изгражда съвременен прочит, без да губи респект към класиката.

Какво е за Вас музиката, какви са Вашите музикални вкусове?

- Музиката е начин на живот за мен. Сутрин тренирам и в слушалките ми звучат old school рап или прогресив рок. На работа класиката ме събира и подрежда, а у дома оставям пространството отворено – между класически записи, поп и джаз. Съпругът ми и синът ми са моите откриватели. Те непрекъснато ме срещат с неочаквани, понякога напълно непознати изпълнители, и така музикалният ми свят расте – от дръм енд бейс и дъбстеп до експериментални проекти, които ме карат да слушам без предразсъдъци.

Какво е за Вас Виена, кой период от виенската музика Ви допада най-много?

- За мен Виена не е точка на картата, а вътрешен ритъм. Град, в който времето не върви линейно, а на пластове – всеки нов звук носи паметта на предишния.
Най-близък ми е периодът на късния класицизъм и ранния романтизъм – мястото, където формата е все още ясна, но вече започва да диша по-дълбоко. Хайдн и Моцарт като архитектура и светлина, Бетовен като момент на разлом – когато музиката спира да бъде само изящна и започва да бъде съдбовна.
И може би именно това ме привлича във Виена: способността ѝ да събира ред и риск в едно. Дисциплина, която не задушава, и свобода, която не се разпада. Музика, която не украсява времето, а го оформя.

Какви са хобитата Ви, как сваляте стреса?

- Всяка сутрин час и половина фитнес, всеки уикенд – музей или галерия, всяко лято – пътуване до непознато място в Европа. Чета, уча френски, но има едно пространство, в което наистина се връщам към себе си. Когато след тежък ден вляза в зала „България“, нещо вътре се отпуска. Влизала съм с главоболие и само след десет минути музика го няма. Остават удоволствието и усещането, че съм точно там, където трябва.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Кремена Николова над 10 години работи като телевизионен журналист с особен интерес към културата. Има множество публикации за културни списания и ухо за истории, които си струва да бъдат разказани. Обича всички изкуства и обожава да пътува – особено до Виена и Париж, където културата сякаш витае във въздуха.

Без музикално образование, но с познания за класиката почти като професор в консерватория, Кремена съчетава страстта си към изкуството с мисията да накара хората да се открият в музиката. Като PR на Софийската филхармония умее да превръща класическата музика в достъпна, жива и понякога забавна история, която привлича нова публика и кара хората да се влюбят в оркестъра… още преди първото „ла“.

Г-жо Николова, какво е да сте пи-ар на Софийската филхармония? Впрочем как решихте навремето да се кандидатирате за позицията?
- Ако някой преди 10 години ми беше казал, че ще работя като PR на симфоничен оркестър, вероятно много щях да се смея. Истината е, че познавах Найден Тодоров от работата му в Русенската опера, бях много впечатлена от размаха и таланта му и много исках да работя с него, за да „разгадая мозъка му“.

И когато той дойде в София и стана директор на Софийската филхармония, аз му се обадих и му казах: „Много искам да работя с теб, хайде вземи ме в екипа ти, а ако не се получат нещата, няма да се сърдя, ако ме уволниш“. И така вече 8 години. Трябва да призная, че няма ден, в който да съм съжалявала за този си избор. И не, все още не съм му разгадала мозъка.

Знаете, виенските филхармоници много тежко приемат жена пи-ар, как е с нашите филхармоници?
- В България професията е много феминизирана и никога не съм имала проблеми заради факта, че съм жена. Разбира се, имахме период на спечелване на доверие на музикантите, което е напълно нормално. Към днешна дата, струва ми се, филхармониците разбират, каква важна част от работата на оркестъра е отделът за реклама и връзки с публиката.

Да си шеф връзки с обществеността, обикновено се счита "сладко" място, но за музиката определено не е така, какво бихте казала Вие.

- Често обичам да се шегувам, че имам най-сладката работа: слушам прекрасна музика безплатно, запознавам се с легенди на класиката и за всичко това получавам заплата.
Но истината е, че работата на нашия отдел е изключително натоварена. ПР-ите нямат работно време и нямат почивен ден. През сезона сме длъжни да обезпечим всички концерти – с книжките-програми за вечерта, интервюта, реклами и т.н. А когато сезонът свърши и музикантите излязат в заслужена лятна почивка, ние вече работим по следващия сезон. Неведнъж ми се е случвало да проверявам сезонните книжки на плажа или да водя дълги служебни телефонни разговори пред музея, докато семейството ми го разглежда спокойно.

Кое е по-важно: да сте на ти с музиката или да се търси друг поглед върху представянето, изявата на филхармониците?

- Аз не съм музикант, но обожавам музиката и за мен класиката трябва да се разказва просто и достъпно. Важно за мен е да накарам хората да се заинтересуват, да им се прииска да дойдат и да чуят оркестъра – да усетят магията сами. Никога не съм вярвала в това да говорим елитарно за изкуството – точно обратното, това лесно може да уплаши хората, които още не са се докоснали до музиката. И честно казано, малко закачки и усмивки между редовете никога не биха навредили – понякога те са това, което кара хората да се влюбят в класиката.

Какво от афиша на Софийската филхармония бихте споделели за 2026 г?

- Националният оркестър започна годината с концерт в Театър Шанз-Елизе в Париж с маестро Тодоров и чудесното сопрано Соня Йончева.
И през 2026 година Филхармонията уверено отстоява репутацията си на най-яркия български оркестър — пазител на традицията и едновременно смел пътешественик в света на музиката. Пролетната програма на оркестъра разгръща панорама от шедьоври, изпълнени от артисти, чиито имена озаряват сцените на водещите музикални столици.

Главният диригент на Берлинската филхармония Кирил Петренко ще гостува на националния оркестър през юни – дългоочаквано събитие, което обещава да се превърне в празник. Диригентът, който рядко поема ангажименти с други оркестри, пристига в България по покана на маестро Найден Тодоров, с когото го свързва близко приятелство още от студентските години.

В диригентската плеяда блестят още световнопризнатите Кристоф Ешенбах, Нееме Ярви, Мишел Табачник и българските им колеги Емил Табаков, Георги Димитров, Росен Миланов, Вилиана Вълчева, Григор Паликаров.
И този сезон събира изключителен списък от солисти: Победителката на конкурса Опералия Екатерине Буачидзе се завръща за рецитал под палката на маестро Найден Тодоров през март.

В същия месец със Софийската филхармонияще свирят и перкусионистката Виви Василева и пианистът Михаил Плетньов. Юлиан Рахлин се завръща в София в началото на април, а седмица след това, един от най-коментираните и обичани виолончелисти на нашето време, Николас Алщед. През май Филхармонията ще бъде домакин на пътуващия фестивал на Сергей Накаряков и Мария Меерович „Фреквенца“.

Ще отбележим 24 май, като открием Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ с концерт на изявените артисти от майсторските класове на Райна Кабаиванска и НБУ Витория Йео, Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Арсен Согомонян и Джузепе Инфантино.
Предстоят и нови срещи с Вадим Репин, Гидон Кремер, Иво Погорелич и Людмил Ангелов. Тромпетистката Тине Тинг Хелсет ще направи своя дългоочакван дебют пред българската публика. А финалът на сезона ще принадлежи на глас, който не се забравя — световноизвестния бас Рене Папе.

Програмите ни празнуват гения на Бетовен, Берг, Елгар, Елфман, Глазунов, Онегер, Канчели, Мусоргски, Рот, Шьонберг, Шостакович, Щраус, Стравински, Владигеров, Вагнер, Уилямс и цяла плеяда велики композитори.
Националният оркестър ще представи България и извън страната — след Париж, ще свирим и в Берлин — в самото сърце на Берлинската филхармония, както и в Русе и Варна.

(следва продължение)

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Изключителният Найден Тодоров - тромпетист, пианист, композитор и диригент, 2 пъти министър на културата на България пред Sanusetsalvus.com.