sanusetsalvus.com

Събота, Дек 19 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Мишел Сеймър българи в Австрия

Мишел Сеймър от Лондон за работата си като клиничен хипнотерапевт с деца

Мишел Сеймър е клиничен хипнотерапевт, има квалификация и по нервно-лингвистично програмиране.

Съдруник е в клиниката Ears4Fears. Има завършено обучение в световно известния Surrey Institute of Clinical Hypnotherapy (SICH)- Лондон.

Допълнително Мишел Сеймър е квалифицирана да работи и с деца, притежава диплома от The International Society of Paediatric Hypnotherapy (TISPH) -Лондон.

„Моята цел като хипнотерапевт е да помагам на хората да се освободят от различни проблеми. Работя във всички сфери на хипнотерапията”, посочва Мишел. Хипнотерапия и деца, мисията възможна ли е?е темата на интервюто с нея.

Г-жо Сеймър, каква е разликата в работата на клиничния хипнотерапевт с деца и с възрастни?

-Децата са свикнали още да ползват фантазията си, така, че е по-леко за тях да се радват на игрално- сънувателните елементи на хипнотерапията.

Клиничният хипнотерапевт трябва да преценява и да решава по-бързо, когато работи с тях и да ползва един и същи език с детето, за да може то да го разбира.

При какви състояния може да се прилага?

-Има и много и различни проблеми при които хипнотерапията може да помогне. Децата могат да се научат да променят навиците си, да се отърват от дискомфорт, и дори от физически симптоми (напр. болки в стомаха при Синдром на раздразненото черво или симптомите, които съпътстват паник атаките.)

Хипнотерапията може да помогне при проблеми като безпокойство, напишкване насън в леглото, гризене на ноктите, фобии, хранителни разстройства (анорексия, булимия, орторексия и др.),нервност преди изпит или стрес заради проблеми в ученето, вредни навици, напрегнатост заради спортни постижения.

За деца от аутистичния спектър, или с хиперактивност методът подходящ ли е?

-Да, може да им се помогне да се концентрират и да се отпуснат.

Могат ли децата да бъдат мотивирани да учат?

-Хипнотерапията им помагат да разчитат на себе си и да ползват уменията си за учене и запомняне.

Как протича един сеанс с дете?

- Детските сеанси са много по-неформални, отколкото при възрастните. Ние си говорим, аз се запознавам с нещата, които те обичат да правят, както и с тези, които не харесват, разказват ми кои са техните приятели, как е в училището, какво правят през свободното време. Това ме ориентира и ползвам тази информация при провеждане на сеансите.

По време на сеанс играем игри, където те си представят нещо. Аз съчинявам „ разказчета”, които са като метафори. Така се опитвам на база на информацията, която имам за тях да ги накарам да променят негативни мисли и чувства, и да станат позитивни.

Децата се учат да ползват методи за релаксация и „сънуване през деня”. Сеансът за едно малко дете обикновено е по-кратък, отколкото при един тийнеджър или за възрастен човек, защото то може да се концентрира за много кратко време.

Аз също ползвам от палитрата на нервно-лингвистичното програмиране, но това не е хипноза.

Онлайн сеансът добра възможност ли е за провеждане на терапия от разстояние?

-Да, абсолютно. По време на ковид пандемията работя предимно онлайн.

Понякога хората предпочитат онлайн сеанса, защото си остават у дома и не трябва да пътуват до кабинета ми. Това е много добре за неспокойни пациенти.

Думата хипнотерапия не плаши ли малко както родители, така и тийнеджъри, с какво я заменяте в общуването?

-Обяснявам, че хипнотерапията е като една водена медитация или водена визуализация, ако думата ги плаши.

Обикновено е така, че щом хората знаят какво е в действителност, и че аз не контролират техния разум или да ги карам да правят странни неща (напр. да лаят като куче ), то след сеансът у тях остава едно много приятно

Разкажете ни някои случаи с деца от вашата практика, за да опознаем методът по-добре.

- Едно 5-годишно момиченце имаше фобия от кучета. То бе стигнало дотам, че вече не излизаше до близките магазини или до парка с родителите си.

Едно ходене на гости до баба и дядо й действаше травматизиращо, защото те имаха малко кученце. Момиченцето започваше да плаче, да крещи и да бие родителите си, щом те я закарваха там.

Първо проведох разговор с майката на момиченцето, за да си изясня какъв е проблемът, кога се е случил и дали е имало момент, който да е причинил фобията: напр. да е било ухапано от куче.

Направих 2 сеанса онлайн, първият да се запознаем с момиченцето и да го опозная отблизо: какво обича и какво не иска да прави и др. Майка й бе казала, че съм учителка, която ще разказва приказки, които ще я накарат да се почувства по-добре.

Момиченцето се гушна в майка си, докато аз говорих с нея за кученцата, от които тя се страхуваше. Попитах я дали може да си представи едно куче и че то стои надалеч от него, тогава какво чувства?

И какво ще стане, ако кучето се приближи? Ами, ще се страхува малко...Добре, отвърнах аз, ама аз мога да видя нещо на главата му.

Можеш ли да видиш й ти, попитах момиченцето?Това е една голяма шапчица, продължих аз. Какъв е цветът на шапчицата?, добавих аз. И момиченцето ми каза един цвят.

Аз продължих: Кученцето изглежда смешно! И какви са тези неща по крачетата му? Гумени ботушки, червени гумени ботушки... То носи една розова туту поличка, каквато има балерините. Това е смешно.

И сега, момиченцето започва да се смее.И аз й казвам, че когато види едно куче да си представи, че е с розова туту поличка и целият наш смешен разговор, и тогава няма да се страхува повече.

Преди сеанс 2 тя вече бе излизала по магазините без страх, но там нямаше кучета, и не узнахме дали фобията бе изчезнала.

Попитах я дали изпитва страх или неспокойствие, и тя посочи към главата си. Казах, че имам един хартиен плик и ако държиш плика по определен начин и щракаш с пръстите, може да чуе, че като че ли нещо пада в плика...

Аз я помолих да вземе страха от главата си и да ми го даде, аз хвърлих страха във въздуха, отворих плика, той падна вътре, после затворих плика, който стана мой и казах на момиченцето, че ще го хвърля.

Ние също направихме един разказ (метафора) за приятели, които идват на нейното тържество и водят със себе си своите кучета. И тези кучета й носят подаръци, и че те са много мили. Тя обичаше този разказ и той й помогна да осъзнае, че от този страх няма смисъл.

Момиченцето сега е щастливо и уверено в присъствието на кучета, освен това посещава баба и дядо без страх от кученцето.

За контакти с Мишел Сеймър ТУК

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков