Що се отнася до виенския диалект се смята, че основата е един древен баварски, и той не се пише с Y , а с I, както и самото бивше баварско кралство се пишеше с I, това е на старо баварски (altbairisch). 

Казва се, че през 13-и век франките донасят едно произношение, което е много специфично, и за него лингвистите намериха едно обяснение и го нарекоха Wiener Monophthongierung. И това е отличителното произношение.

Но това е систематиката на учените, които нас, които си сядаме в кафенетата и си поръчваме земели и понички, не ни интересува много. Но Sеmmeln и Krapfen са много по-стари думи.

Krapfen, уж е кръстено на пекарката Krapf, но се явява през ранното Средновековието, както и думата Sеmmeln. Те се срещат още през 9-и век по австрийските земи, а също и във Виена.

Легендата разказва, че през 17- век Цeцилия Крапф (Cäcilia Krapf) по време на една семейна свада, замерила своя съпруг със шепа тесто, то паднало в тигана с горящото олио, и така се появила… поничката (Krapfen). Казват, че Цецилия ги продавала под името циликугелн (Cillykugeln), т.е кръстила ги е на себе си. 

Една типична виенска дума е urrassen, т.е човек, който си прахосва парите, дори се среща в първия превод на Библията на езика на древните готи. 

Това, което отличава виенският диалект е, че виенчани добавят на много немски думи по-различно произношение. Така напр. Sack се произнася Зок, за рекичката Bach става Бох, но когато виенчани ползват умалителните имена, то той закачва –erl, и тогава става Sackerl, Bacherl, а не Зокерл, Бохерл, сиреч много е трудно да се намери логиката по която така се променят тези думи. 

Беше време, когато в австрийската столица можеше да се чуят различни диалекти от 23-те райони. Днес остана прочутото L от квартала Майдлинг. Майдлингското L вероятно е дар от славянските емигранти. Е

дин бивш канцлер на Австрия (от социалдемократите), който стигна най-високите социални етажи, щом ползваше дума с L, с произношението си издаваше своя …работнически произход. Той стигна дотам, че нае учител, който да промени произношението му. 

Във развитието на виенския диалект трябва да отбележим, че той имаше италианско влияние - напр. думата Tschick, която се използваше за цигара, от Франция - дали е тротоар, или думата за арестуване - arretieren. Но в думата Tschickarretierer се съединяват тези 2 понятия и означава човек, който събира фасовете на улицата. 

Има и славянски елемент, така напр.pomali е дума за по-бавно, или от унгарски - Tschako (в превод- шапка).

Много силно бе влиянието и на иврит- напр. Haberer/hawara идва от иврит Chaverim, което означава приятел, думата за полицай – „kibara, „Kiberer.”според едно старо тълкуване се отнася за човек, който говори на висок глас. 

Затварянето на границите по време на Студената война лиши виенският от естествените влияния на Източния блок, а преди това нацизмът се опита да изчисти влиянието на иврит. 

През 70-те години на 20-и век нарасна влиянието на Долна Австрия върху виенския диалект, защото това бе един от потоците на вътрешната миграция. 

Виенският диалект все още е много жив, но както другите диалекти на немския език, дори и този, който се говори в Швейцария, се измества постепенно от един език, който се излъчва от телевизията и от предавания, които предимно се произвеждат в Германия.