All for Joomla All for Webmasters
Томата щеше да рисува пак своите момичета, натюрморти, голи тела и композиции с църкви

Съпругата на Томата – журналистката Светлана Трифоновска разкрива непознати моменти от живота на уникалния български творец.

 

(Следва интервю част 2)

Какво „върви“ повече в чужбина?
ß Халтурата навсякъде е халтура, а високото изкуство си е високо изкуство. Както вече казах, България е поддържала развитието на елитно изкуство, защото държавата е печелила от него купища пари. И затова бих казала, че тези, които отричат съществуването на голямо изкуство по време на соца, правят услуга именно на тези, които окрадоха и галерии, и музеи, и самите творци.

 

В чужбина върви това, което и тук. Зависи от клиентите, тези, които харесват турски сериали, трудно ще седнат да гледат Амадеус, например. Има си пазар за кич, за комерсиално изкуство, но и за високо изкуство, както и специален сегмент за мъртви художници, класици.

 

Сещам се за един случай с наша колежка журналистка, която заминаваше за САЩ, имала познат, търговец на картини и искаше да му занесе няколко платна на Томата. Говорим за времето след 1989 г. Човекът ги видял и възкликнал, но това е художник за чекмедже, струва много, аз се интересувам от картини на килограм, защото работя на такъв пазар.

 

Преведено на разбираем език, това означава, че художник като Томата се продава в галерии, на аукциони, където правилата са други и цените са други. От него не можеш да искаш да произвежда уникати на килограм, което е абсурдно само по себе си.

 

Разликата между въпросния американец и много от нашите търговци е, че е бил честен, дори и през ум не му е минало да ограби художника. Не казвам, че американските търговци са света вода ненапита, но че все пак имат някакъв морал. 

 

Какви бяха отношенията художник-колекционер от опита на Томата?
- Колкото колекционери, толкова вида и отношения. В България има няколко известни имена на колекционери, но истината , е че са много повече, просто повечето не желаят да се афишират.

 

Имаше много страстни колекционери на изкуство. Те обичаха да си приказват с Томата за различни художници и течения в изкуството. Много често го питаха за мнението му за творбите на негови колеги какво мисли, защото му вярваха, понеже той беше човек, който никога не говореше лошо за колегите си.

 

Ако не харесваше някой, елегантно се измъкваше и променяше темата. В това отношение Томата беше цар. Виртуозен и артистичен събеседник, а хората просто го зяпаха очаровани. Томата умееше да печели души, може би защото даваше най-искрено и своето сърце на тези, които допускаше истински до себе си.

 

Тези, които харесваха картините му, бяха влюбени в него като човек и присъствие. Говореха дълги часове, той им правеше кафе в изящните чашки, след това ги изплакваше и минаваха направо на уиски или водка и можеха да изкарат до зори.

 

Спомням си когато почина Томата, Димитър Инджов от Пловдив, плака като дете. Може би месец след като Томата си отиде, Боян Радев направи страхотна изложба в негова чест. Преди това се видяхме и ходихме у тях, за да ми покаже новата картина, която си е купил от Томата. От няколко години не бяхме ходили в дома му, последно го помнех с много картини, но този път гледката надмина всичките ми представи.

 

Огромното жилище беше превърнато буквално в склад. До едната стена имаше тясно легло, като нар и малка пътечка между струпаните на пода платна, облегнати едно до друго за равновесие, която стигаше до този направо войнишки нар. Погледнах го удивена. Той простичко каза.

 

Нямам нужда вече от нищо, освен да живея сред своите приятели художници, много от които вече не са този свят.Говоря си с тях чрез картините им. Не зная какво е станало с това огромно богатство, което Боян Радев е събрал, искаше да му дадат сграда за музей, в който да ги изложи. Тези дни разбрах, че Боян е в хоспис. Стана ми много, много тъжно.

 

Явяваха ли се и хора-меценати?
- Такъв в живота на Томата е бил Богомил Райнов, който буквално го е измъкнал от мизерията, в първите му години като художник. Това е било във времето, когато Трифоновски се връща в Плевен, след като завършва Художествената академия и започва да експериментира в живописта с форма, цвят и пластина позиция.

 

Дотолкова, че четири години не са му приемали картините в общите художествени изложби, когато триумфиращи са били партизани и подобни сюжети. Положението е било толкова страшно, мизерно и безнадеждно, че Спиро Спиров, по онова време директор на Кукления театър в Плевен, го е назначил като огняр в театъра, за да получава някаква заплата.

 

Горе - долу това е и времето, когато по цели нощи са изкарвали в ателието в Плевен на Светлин Русев, който тогава е бил мразен от властта. Така или иначе Светлин Русев го запознава с Богомил Райнов, който вижда работите му и започва да купува от него в продължение на четири години. Първите му платна, тези в които присъствието на българската иконопис е най-силно. 

 

Сега се сещам и за Йордан Лечков, който организираше страхотни пленери за художници. И знаете ли кое е най-любопитното. Голямата страст към живописта и изкуство всъщност притежава неговата съпруга Светлана. Имах дълбоки подозрения, че тя стои в основата на тези пленери.

 

В крайна сметка преди пет години на път за морето се отбихме с моята дъщеря Невена до хотела на Лечкови в Сливен, за да им занесем книгата Томата, в която Светлана има материал. Попитахме на рецепцията къде е и те смутено казаха, ами там в дъното, има много работа.

 

Събитие ли ще имате някакво, попитах. „О, не, идете и ще видите“. Когато стигнахме до дъното, бяхме втрещени и очаровани. Пространството беше превърнато в ателие, в което Светлана с мащабен замах и страст правеше декупажи. 

 

По-късно си дадох сметка, че на много от колекционерите именно съпругите са тези, които усещат и имат нужда да се заобиколят с изкуство. Да не говорим пък за жените на повечето артисти, които в крайна сметка в един момент започват да рисуват. Жаждата за красота е движеща сила в този свят и винаги ще е по-силна от разрухата и грозотата. Убедена съм. 

 

Изложбите в чужбина носеха ли удоволетворение на Томата?
На Томата му носеха удовлетворение всички изложби. Със сигурност мога да кажа, че от изложбите в Кипър винаги се е чувствал повече от щастлив. На острова има много почитатели и приятели, и може би над сто платна, притежание на ценители.

 

Там България има страхотно лоби в лицето на фамилията Кафкаридис. Мъжът Костас е завършил сценография в България, а съпругата му Тота археология. Това е уникално семейство, което направи първият частен театър в Кипър, а в старата фамилна къща на Тота галерия, в която се правят изложби от много елитно изкуство от цяла Европа, но българските художници са на особена почит.

 

Но всъщност първата изложба, която Томата прави в Кипър е в Българския културен център, чийто шеф на времето е бил един много голям българин пак от Егейска Македония, откъдето е и Томата. Мъжът се казва Джими Сидеров, чието семейство дълги години след Кипър е живяло в Австралия.Може да се каже, че този човек човек е направил много, за да популяризира българската култура в Кипър и по света. За жалост вече не е между живите. 

 

Каква картина/ какви картини би нарисувал днес Трифоноски, ако беше жив?
- Без да се замислям и за секунда ще кажа, че щеше да рисува пак своите момичета, натюрморти, голи тела и композиции с църкви. Томата беше художник, който създаваше своя мода, не се влияеше от това, което се харесва. 

 

Как гледаше Томата на някои тенденции в изкуството, които бяха тенденции, а други -просто мода. Коя жанр в изкуството вдъхновяваше най-много Томата?

- Той беше много широко скроен във възгледите си и отворен към света. Непрекъснато сверяваше часовника си и следеше много внимателно какво се случва в изкуството, литературата, киното. Четеше, гледаше изложби, за да е наясно накъде върви светът.

 

Беше много толерантен към всичко, което е искрено, дори и най-екстравагантната идея и творчески порив. Не можеше да си позволи антените му да ръждясат, така се изразяваше. Можеше да се възхити и на Кристо, но и на самородните таланти, примитиви, много от които наричаше ручейчета.

 

Тази му осведоменост поставяше много точно, категорично всеки на мястото му, и той отделяше прецизно мимолетното от вечното, талантливото от гениалното, пошлото и имитацията от бъдещия творец, който е готов да се бори за собствения си почерк.

 

Личните му пристрастия бяха към египетското изкуство, старото гръцко изкуство, и особено православната иконопис и стенопис. Възхищаваше се на Модилиани, но и на Дюрер, дивеше се пред майсторството на Вермер, натюрмортите на Шарден. 

 

Томата харесваше ли Климт, Сецесиона…Какво го вдъхновяваше от Виена?
- Томата е в някаква степен продукт на Австроунгария, самият той не приличаше на източноевропеец, манталитетът му беше на свободен западен човек.

 

И ако детските му години са минали в онова приказно Драничево, сред бели биволчета, магическата река Белица и мистериозното Костурско езеро в Северна Гърция, то животът буквално го изтръгва по време на Гражданската война в Гърция и го запраща в най-ранното му юношество в центъра на Европа в Чехия и после в Унгария.

 

Удивителна съдба, защото въпреки че дълги години е откъснат принудително от семейството си, той попива със всичките си сетива тази невероятна цивилизованост на бившата Австроунгария.

 

И докато повечето от нас са въздишали по приказните замъци от филмите, той е прекарал дълги години живота си точно в такива замъци в Чехия, с всичките аксесоари на приказния живот, които включват изящните прибори и съдове за хранене, до цивилизованите обноски на средния европеец. Което дава съвършено различно самочувствие и достойнство на всяко човешко същество. 

 

И странно е, как Фройд наистина излиза прав, за това колко е важно детството. В творчеството на Тома Трифоновски има две сюжетни линии, ако мога така да се изразя. Едната е с тъжните момичета със забрадки и лица като съвършени яйца, изписани като икони.

 

Другата е кокетната градска госпожица, седяща на виенски столове и масички, с грациозни движения, изправен гръб и красиви одежди. 

 

Томата обожаваше да се обгражда с красиви вещи. В неговото ателие съвсем естествено съжителстваха шарени стомни, керамични съдове, с кокетни чашки за кафе с пищната украса на сецесиона, изровени от някой таван.

Той беше готов да даде последната си стотинка, ако някой му донесеше антика от стара къща, закачалка или дори гардероб от края на 19 или началото на 20 век, когато заможните българи са мебелирали домовете си с виенска мебел.

 

Това му създаваше атмосферата, за да работи, но е имало случаи, в които тъжно се отказваше от покупката, просто защото вече нямаше място за нова придобивка. Неговата масичка с резбован един крак е знакова и в картините му.

 

Чашките със сецесионови розички са част от неговите натюрморти с кафе. Така че Томата може да не е правил изложба във Виена, но тя е увековечена в неговите натюрморти и композиции с момичета.

(На сн. Светлана Трифоновска и дъщеря й- Невена Трифоновска.)

Визитка:

Тома Трифоновски е роден през 1939 г. в костурското село Дреничево, в семейството на македонски българи. Ранното му детство е белязано от Гражданската война в Гърция – на 11-годишна възраст е изведен от страната в групата на децата бежанци. Чрез Червения кръст родителите му го откриват в Чехословакия. По-късно Трифоновски следва живопис в Унгария при проф. Ендре Домановски. В началото на 60-те години семейството се установява в България и Трифоновски завършва декоративно-монументална живопис в Художествената академия през 1966 г. Художникът живее и твори в Плевен, Враца и София. 

 

Трифоновски е известен като майстор на женския портрет, голото тяло и натюрморта. От 70-те г. на ХХ в. до края на своя жизнен и творчески път той е един от водещите у нас автори в областта на живописта. 

 

Негови творби са притежание на Музея за модерни изкуства „Пти Пале“ в Женева, Националната художествена галерия, всички музеи в страната, частни колекции в България и чужбина — Италия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Република Македония, Дания и Кипър.
Умира на Коледа 2010 г.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

 
Прочетено 274 пъти Последна промяна от Петък, 02 Декември 2022 14:06
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…