- Задавали са ми този въпрос още от дете и на времето обвинявах Гьоте и Шилер за интереса си към този език. Но „виновниците“ са много повече и смятам, че по принцип владеенето на чужд език обогатява, разширява начина на мислене, защото човек се докосва до един друг мисловен свят и това докосване на световете осъществява нови преходни зони на мислене.

Писала съм по този въпрос, че „образованието е родина“, в която ние чрез образоването си, чрез запознаването с нови светове се обогатяваме и по този начин човек придобива и придобавя нещо от тези светове. Този език и тази култура ме е научила да гледам общоевропейски на проблемите и събитията, Швейцарският писател Адолф Мушг беше изразил веднъж желанието, че Европа би трябвало да стане една "общност на съвместни спомени и опит", което всъщност би я превърнало именно в културна общност.

Без съмнение повечето от процесите и събитията на XX век имат този специфичен характер, който създава спомени и опит - две Балкански войни, два тоталитаризма, две световни войни. Никоя национална история не се е развивала самостоятелно и без взаимодействия.

Но когато четем някои истории, можем да останем с впечатлението, че всичко се е развило единствено на родна почва и всичките взаимодействия и влияния се пораждат именно от този хумус. Събитията и процесите са общи и взаимосвързани. По-сериозният проблем възниква обаче от тълкуването на тези исторически събития. 

Какво научихте повече за австрийците и тяхната култура? Харесвате ли Виена или повече ви допада Залцбург или друг град/ кътче на Австрия?

- С австрийска литература се занимавам и преподавам от десетилетия, а от литературата се научава повече и за културата. Обичам Виена, дори когато само се разхождам, но програмата ми обикновено е доста натоварена.

Но Виена не е Австрия. Това се казва както във Виена, така и извън Виена и се имат предвид различни неща. Една имперска столица, която с изчезването на империята се е запазила като мултикултурен център и като културна столица.

Естествено харесвам и Залцбург, и Грац, и Инсбрук. С историята си, с културата, която познавам естествено от литературата. Но в Инсбрук например не издържах дълго, потискаше ме планината над главата ми, явно не съм планински човек. Обичам широтата.

Какъв е интересът към немския език сега? Преди 15 г. напр. в Германия премахнаха една награда за изискан немски стил, тъй като немския език бе „изместен“ от английския?

-Мисля, че интересът към немския език в България запазва обичайното си ниво. Броят на традиционните езикови гимназии, Deutsche Schulen, се е запазил. Наред с Великобритания и Холандия, Германия и Австрия са предпочитани дестинации за обучение на българските студенти.

Естествено че английският език навлезе като lingua franca ( от лат.- език на който се общува) и навлиза както в немския, така и в българския и е трудно да се съпротивяваме на новите понятия, защото и светът се променя. Но колкото повече литература се пише и се превежда на даден език, толкова жив остава той и толкова се обогатява.

През тридесетте години на миналия век много германски автори-бежанци бяха принудени да пишат на чужд език. В днешни времена много чуждестранни автори започнаха да пишат на немски. Специално към българските автори, които пишат на немски, проявявам голям интерес и ги каним на литературните ни фестивали в Русе, представяме книгите им: Илия Троянов, Димитре Динев, Румяна Захариева, Цвета Софрониева, а сега и Райна Бройер. Радвам се, когато срещна чуждестранни автори, които си избират да пишат на български език. 

Какви са предизвикателствата пред вас, преводачите и преводаческото изкуство?

- Изисква се наистина много добро познаване на културата, литературата и историята. Авторите често препращат към други автори, цитират тайничко, или не съвсем тайничко и е хубаво това да се разпознае и да се покаже.

„Да кажеш почти същото“, така Умберто Еко определя превода и този опит, да се каже почти същото с други думи, с друго богатство от значения е предизвикателство към преводача да познава материята. Предизвикателството е също в избора на автори и текстове. Аз поне си задавам въпроса какво, защо и за кого превеждам, каква е „целевата група“, какво искам да (по)кажа.

През 2002 г. преведох на немски език книгата на Леонтина Ардити „Съхранени броеници“ – спомени за нейното еврейско дет-ство. Едното издателство не я приеха, сметнаха, че било твърде разкрасено, другото издателство я приеха и тя имаше успех, а немское-зичния читател можа да прочете от първа ръка, от детската перспектива на повествователката за спасението, респ. оцеляването на българските евреи. 

Над какво работите в момента?

- Поставила съм си две задачи. Превеждам, респ. пренаписвам книгата си „Елиас Канети – Подстъпи към митичното мислене“ на български език. На немски език в издателство Zsolnay тя стигна до немскоезичния читател. За българскоезичния читател не е достатъчно само да бъде преведена, ще има допълнения, но и съкращения. Освен това имам и една книга за съвременна австрийска литература (на немски език), иска ми се да я довърша. 

Какво бе да сте ръководител на Австрийската библиотека в Русе и Велико Търново?

- Във Велико Търново създадохме библиотеката през 1994 г. непосредствено след София, в Русе през 2005 г. по повод стогодишнината от рождението на Елиас Канети. Библиотеките се водят заедно с още 63 библиотеки по света към Aвстрйското външно министерство https://www.oesterreich-bibliotheken.at/oesterreich-bibliotheken/die-bibliotheken/bibliotheks-verzeichnis  

Във Велико Търново библиотеката е към Великотърновски университет, където има гер-манистика и се обучават преводачи и съответно подборът на книгите е насочен към това обучение. В Русе има по-голям интерес към художественото изкуство и към музика. В Русе организираме и международен литературен фестивал и има интерес и към най-новата литература.

Както в Русе, така и във Велико Търново Австрийски библиотеки са културни центрове, чрез които съдействаме за междукултурното сътрудничество. Удобството е, че когато каним изложби, четения и други културни събития, можем и си съдействаме и по този начин въздействието се увеличава. 

Още от създаването си Австрийската библиотека „Елиас Канети“ е важен център за международни образователни и културни събития. 

Акцент поставят темите европейска интеграция, европейска история, култура, наука, австрийска литература, изкуство, политика и гражданско общество. Благодарение на дарението на частен швейцарски колекционер библиотеката разполага с 300 тома на Елиас Канети в превод на 19 езика. 

Нейното основаване през 2005 г. се базира на споразумение между България и Австрия и на договор, сключен през същата година между Австрийското посолство в София, Областния управител на Русе, Кмета на Община Русе, Ректора на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Международно дружество „Елиас Канети“.

Австрийската библиотека е институция, действаща в сферата на културата, образованието, информацията и развитието на гражданското общество. Работата не се ограничава само до предоставяне на книги за заемане, а също в помещенията се провеждат различни учебни занятия, семинари и дискусии.

Библиотеката е възлово място за срещи и предлага ползването на помещенията от партньорски организации. Тя се използва от студенти, докторанти, стипендианти и преподаватели за научни изследвания. В нея се помещава и офисът на Международно дружество „Елиас Канети“. Вече 18 години библиотеката изпълнява функцията на Австрийски културен център с дейности в областта на културата, образованието и науката, насочени към широката публика. 

Наборът от книги, с които разполага библиотеката, се допълва постоянно от даренията, които Австрийското външно министерство редовно прави. Част от книгите са дарени от Фондация Роберт Бош. Но библиотеката също е междукултурен център с смисъла на дейностите на Международно дружество Елиас Канети.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков