а за музиката, подбрана, обработена и аранжирана от талантливата ни сънародничка, не е имало толкова положителни коментари и отзиви през последните години на фестивала.
Г-жо Герчева, как дойдохте във Виена?
- Аз не съм емигрирала нито икономически, нито политически. Както казваше баба ми: „Писалката е важна в тоя живот!“ и имаше предвид съдбата. През 1992 година получих 7- месечен договор за концерти във Виена с колеги, с които свирихме заедно още от студенти.
Когато дойдох в Австрия, аз имах вече своята кариера в България, нещо повече - бях на върха на кариерата си и нямах никакво желание за промяна, но „писалката“ бе написала друго.И краткосрочният договор се превърна в нов житейски път с нови предизвикателства и изисквания.Това „кратко“ се оказаха вече…33 години.
Първоначално свирехме в Palais Auersperg. След изтичане на договора житейските обстоятелства се бяха променили и се наложиха наколко кратки продължения. Както вече казах „писалката“ беше много активна. И когато стана ясно, че оставам във Виена за по-дълго време, трябваше да се заема и с езика, който меко казано си има своите предизвикателства - не само, че е труден, но и диалектите, които битуват в Австрия не облекчават картината. Така направих своя първи курс, в който мои “съученици“ бяха японци, китайци, италианци и в това обкръжение аз се оказах „отличничка“. Смятах, че на първо време достатъчно съм научила или поне мога да се оправям, но се оказа , че на книга бе едно, а в комуникацията навън- съвсем друго.
Та, в началото имаше доста забавни моменти заради моя немски език. Един от тях беше свързан с моя първи ангажимент в театър. Това сложи началото на единият от юбилеите ми-30 години музикален театър в Австрия. Колега, с който бях работила вече, ми позвъни с новината, че в областния театър в Sankt Pölten, спешно се търси пианист. Звъннах и ме поканиха на прослушване на следващия ден. Интересното бе, че ми дадоха да изсвиря всички възможни най-трудни пасажи от соловата партия на клавирното извлечение за две пиана (заместващ оркестър) на оперетата „Фойерверк“. Явно съм се справила добре, защото след 30-минутно свирене чух: „Отлично! Да отидем при интенданта, за да уточните договора“. Отидохме при интенданта на театъра, и от разговора разбрах, че трябва да науча 370 страници, и да дойда след 7 дни на първа репетиция.
Заплащането беше много прилично и аз се съгласих, а те бяха безкрайно щастливи, което определено ме изненада. Учих по 12 часа на ден. В уреченото време и час бях на репетициа и на сцената виждам актьорите с костюм и маска, мен ме канят направо на рояла, а след всеки музикален номер с колегата диригент, които свиреше втората партия и водеше спектакъла, от сцената получавахме специални аплаузи, с две думи изненада след изненада. Но най-голямата изненада дойде малко преди паузата, когато видях камерата на ORF и на въпроса ми защо има ORF на репетицията получих отговора: „При нас е прието телевизията да снима на първата главна репетиция!“ Аз: „И кога е премиерата?“ Той: „След три дни!“.
Заради моя „достатъчен“ тогава немски не бях разбрала, кога е премиерата, а ако бях разбрала добре какво ми казват, надали щях да имам куража да поема този ангажимент. Та отново за „писалката“… Веднага след премиерата ми предложиха годишен договор. Критиките за мен, както по-късно разбрах, бяха супелативни.
До закриването на музикалния отдел в театъра в Санкт Пьолтен, бях ангажирана изцяло там: правих соло корепетиция, свирих в оркестъра, когато се налага, работих като диригент с хора, имах свои спектакли, като музикален ръководител. Като имах предвид „опита си“ в езика, в началото превеждах всеки текст за постановките, между 30-50 страници диалози освен арии, ансамбли итн. Така мога да кажа, че усвоявах езика в движение.
На втората година направих първия си самостоятелен спектакъл : трябваше сама да подбера музиката, да я аранжирам, и да я напасна към текста на пиесата. Това винаги е предизвикателство, защото не може музиката да е извън произведението, извън характерите на героите, всяка тема, мелодия трябва да бъде подобаващо подбрана и обработена. Постановката беше успех, след което последваха много подобни ангажименти.
Музикалният театър стана мой приоритет, моята стихия през последните 30 години. През 2024 години имах юбилей -30 години в Австрия правя музикален театър. През тази година доста юбилеи ми се събраха- лични и професионални. Имах юбилей и в Летния фестивал във Вахау, 10 години музикален ръководител, 15 години творческо сътрудничество, за което бях наградена със златен плакет. Лятният фестивал във Вахау е едно от реномираните културни събития в Австрия, с много романтична атмосфера, с публика от цялата страна,а също от Германия. Любителите на отпуск с изкуство планират посещението си във Вахау и резервират билетите си една година предварително.
Разкажете ни повече за Hexenzeit in der Wachau, постановката пожъна голям успех.
- Susanne Felicitas Wolf е германска авторка, с невероятно отношение към музиката. Харесвам да работя с нея. Първият ни съвместен творчески проект бе преди 5 години. Пиесата се казваше „Keine Ruh für's Donauweibchen“ и трябваше да се направи музиката за нея. Сузане работи по различен начин. След написване на пиесата, тя прави предложения за местата, където иска да има музика, както вокална-песни, ансамбли, така и инструментална - увертюра, преходи между сцените. След уточняване на стил/време, изисква от музикалния ръководител да ѝ предложи музикалната форма, по която тя после пише текста към музиката. Това бе много ценен опит, нещо много творческо, но и по своему трудно.
Тази работа със Susanne Wolf ми достави невероятно удоволствие и бе голямо творческо предизвикателство. Съчетахме в постановката от една страна теми от класиците - Моцарт, Бетовен, а от друга руска музика - Глинка, Чайковски, пасващи на характерите на образите, и с една голяма доза музикален хумор. Като последица от успеха ни, през изминалата 2024 година творческите ни пътища се пресякоха отново за постановката „Hexenzeit in der Wachau“. След обсъждане със Сузане, се спряхме на музикални теми от периода на късната романтика. В центъра се „изправи“ Вагнер с неговата лайтмотивна техника и по-специално музикални теми от операта „Валкюри“. Естествено отново музикален хумор в съчетанието примерно на Брамс и Моцарт, или Вагнер-Дворжак итн. С малък камерен състав от пиано, флейта и виолончело, аранжиран така, че да замести оркестровото звучене, акомпанирахме на живо 18 вокални солови и ансамблови номера и 10 инструментални.
Създадено беше ново музикално-театрално произведение и под режисурата на Marcus Strahl и моето музикално ръководство имаше своето първо изпълнение. Авторски права върху музиката са мои, тя беше създадена специално за това произведение на Сузане Волф. Пиесата пожъна голям успех. Това бе най-значимата ми работа за 2024 година.
Критиките бяха само положителни, а толкова много за музиката не се е писало за никое произведение, което до момента сме представяли там. „Hexenzeit in der Wachau“ беше моята емоция на 2024 година.
Над какво работите в момента?
Ще отбележа само, че през 2025 г. отново ще работя със Сузане Волф в камерната пиеса „Жените на Щраус“. Сред ангажиментите ми за 2025 г. отново е Вахау, този път музиката е готова, аз трябва „само“ да подготвя целия ансамбъл. За есента имам още една постановка, този път във Виена. Имам фиксирани ангажименти и за 2026 г., но за тях когато му дойде времето.
(Следва продължение)
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
