Г-жо Опел, Вие сте много скромен човек, който не търси медиен шум, а около Вас има толкова интересни неща, които е добре да споделите с една по-широка публика.Защо избрахте  да живеете и работите в Грац?
- Казвам се Десислава Опел, родена съм в Плевен, но съм израснала в София. През 1999 година се дипломирах към СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност Химия на чистите и особено чистите вещества. Работих две години по специалността си в София и след това реших да потърся професионална реализация в чужбина.

За моя приятна изненада имах възмост да избирам между Дрезден (Германия), Лимерик (Ирландия) и Грац (Австрия). И на трите места ме очакваше интерсна работа в големи международни фирми, в сферата на микроелекторниката. Аз избрах Австрия, защото хората ми се сториха мили и страната е по-близо до родината.

Фирмата, в която работя в Австрия, се намира на няколко километра от Грац, на тихо, спокойно и доста романтично местенце. Спомням си, че когато бях на интервю за работа в Австрия, бях впечатлена от парка на фирмата, малките патенца, които се разхождаха из алеите, езерцето с рибките, романтичния замък с офисите, усмихнатите хора, учтивостта им и някак интуитивно почувствах едно спокойствие и уют.

Това беше усещане, което имах само в австрийската фирма. И така е и до ден днешен. Благословена съм да работя като проектант на оптични филтри и 23 години по-късно категорично не съжалявам за своя избор. Обичам професията си и я работя с голямо удоволствие.

Как живее българската общност в Грац? Сплотена ли е, в кои сфери знаете, че работят най-много българи?
- В Грац и околността живеят много българи, но честно да призная, конкретна цифра не ми е известна. Лично аз познавам много успешни, добри и интелигентни българи, които живеят в Грац и околността - инженери, архитекти, музиканти, художници, учени, икономисти, преподаватели, спортисти и много други. Всички те са уникални посланици на България.

Колко хубаво: българското училище“Никола Йонков Вапцаров“ има клон и в Клагенфурт. Разбрахме, че Вие пътувате всяка неделя от Грац до Клагенфурт, за да поддържате училището там и да преподавате. Представете и училището в Грац и атмосферата, която е там.
- Българското училище в Грац съществува от 2011 година. Идеята за основаването на школото бе породена след среща с представители на Асоциацията на българите в чужбина.

Благодарение на силния дух и съпричастност на много мои близки, приятели и съмишленици, този проект успя да устои на всички трудности и вече повече от 10 години училището продължава да развива своята възрожденска дейност.

Училището в Грац се казва „Никола Йонков Вапцаров“. Каква е родовата енергия на рода Вапцарови, чийто носител сте и Вие?
- За патрон на нашия български образователен център избрахме името на великия поет Никола Вапцаров. Родствено съм свързана с Вапцаров и това ме подтикна да предложа името му за наш патрон. 

През 2012 година гост на нашето училище беше племенницата на Вапцаров – Мая Вапцарова. Тя бе нашата добра орисница или „полазница“, както обича да се изразява самата Мая.
Лично аз следвам завета на поета: „В мечтите няма цензура!“ И така, с основаването на българското училище, една моя мечта вече се сбъдна!

Какво е най-важното за едно българско училище зад граница? 13 години много ли са, малко ли са за едно училище в чужбина?
- След стартирането на първата учебна година се записах да следвам Начална педагогика към Софийския университет и няколко години по-късно, самата аз също започнах да преподавам в начален курс. Паралелно с часовете по български език, ученици изучават още история и география на България, а също така музика и танци.

Учителският колектив към школото е скромен, но много сплотен. Заедно с мен работят и най-прекрасните колеги – Пламенка Ванкова, Маргарита Кошева и Кети Владинова. Сърдечно им благодаря за старанието и любовта, с която служат на своята благородна професия!

През 2013 година по инициатива на Мирислава Турбич, след уроците по български се организираха и първите часове по народни танци. За наша радост идеята за народните танци бе приета много радушно от всички родители и приятели на фолклора, а по-късно г-жа Турбич сформира своя група „На хорото“.

Фолклорният състав е уникален. В него участват наши бивши и настоящи ученици, майки, татковци, студенти и дори баби и дядовци. Това е една прекрасна инициатива, която пребъде във времето и сме много радостни, че в Грац съществува българска фолклорна група, която има вече много международни участия - в Чехия, Испания и разбира се в Австрия.

Спомням си как една вечер, през 2019 година, точно на Деня на будителите, Надя Хрингова от Клагенфурт ми писа съобщение с молба да обсъдим възможността за обучение по български език на желаещите дечица от града. Откликнах на нейната молба и само две-три седмици по-късно стартирахме с обучението.

Благодарение на съпричастността на всички българи от Клагенфурт, успяхме много бързо да задвижим колелото на учебния процес. Тогава нямахме време да търсим преподавател в града и аз се ангажирах с учителската дейност. И така вече пета година. Да работиш всяка събота и неделя изисква силна дисциплина и воля, но когато си в своята мисия, това не е толкова трудно.

Българите в Грац и в Клагенфурт са невероятно симпатични и много сърцати хора. И в двата града се усеща българския дух. Заедно те празнуват 8-и март, Коледа, организират се изборни секции, благотворителни инициативи и други.

Трябва да отбележа и факта, че в Грац има и българска църковна общност „Св. Димитър Солунски“. Отец Тенчо Веселинов провежда литургии един път месечно, които се провеждат в същата сграда, където се помещава и българското училище.

В навечерието на най-големия български празник, 3-ти март, каним всички българи, заедно с нас да честваме Националния празник на България!

На 2-ри март (събота) в Грац от 16 часа на ул.“Ланге Гасе“2, а на 3-ти март (неделя) в гр. Клагенфурт на ул.“Розенберг щрасе“ 6, от 15 часа.
Заповядайте!

Когато сме в Грац и околността, кои забележителности ни препоръчвате?
- Грац е вторият по големина град след столицата Виена и на мен много ми напомня на Пловдив. В Грац и околността може да се насладите на уникалната природа, на красотата на река Мур, която минава през града. Заслужава си да посетите островчето в реката в центъра, часовниковата кула, замъка Егенберг с неговите 365 прозорци и прекрасен парк.

Може да разгледате заведенията в центъра на града, да усетите атмосферата на малките улички в пешеходната зона, да се разходите в градския парк или да посетите някои от културните мероприятия в операта или театъра. Грац се отличава със своите красиви и доста симпатични архитектурни обекти. Може да видите и сградата на Заха Хадид, в центъра на града, която сама по себе си е доста колоритна.

Ако излезете на няколко километра извън града, непременно трябва да отседнете в някои от характерните за околността бушеншанкове – заведения, където се предлагат само храна и напитки, лично производство. Там няма кафе и бира, но ще вкусите уникални вина, салати и мезета. Може да се разходите и до езерото Тал, близо до селцето Тал, където е роден небезизвестният Арнолд Шварценегер.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков