След като обширната информация на австрийската новинарска агенция АПА за изборната победа на „Прогресивна България" начело с Румен Радев бе разпространена в средствата за масова информация в Австрия в неделя вечер и понеделник сутрин,  някои австрийски всекидневници публикуваха и свои материали за новата ситуация в България след предсрочните парламентарни избори.

Под заглавие „Победителят на изборите Румен Радев - човекът, който проби вечната политическа блокада в България“ в. „Курир“ пише: „В Брюксел нарастват опасенията, че бъдещият премиер Румен Радев може да се превърне в своеобразен „Орбан в по-лека версия“.

„Кроненцайтунг“, вестникът с най-голям тираж в страната, пише, че засега Радев се въздържа от конкретика относно бъдещи коалиционни партньори. „В изборната нощ обаче той заяви, че ще направи всичко възможно да предотврати нов вот. Това би било пагубно за България, каза той пред журналисти. Той показа готовност за сътрудничество с проевропейския реформаторски съюз ПП-ДБ. Заедно биха могли да предприемат съдебна реформа, обясни Радев. По думите му са готови да разгледат различни варианти, за да осигурят на страната редовно и стабилно правителство“, отбелязва "Кроненцайтунг".

„Ако проевропейският съюз ПП-ДБ действително влезе в коалиция с проруския и критичен към ЕС Радев, това би подкопало доверието на масовите протести от декември. Тъй като те бяха ясно прозападни, проевропейски и насочени срещу сближаване с Русия, бившият президент до последно се въздържаше в кампанията. На заключителния митинг на формацията си „Прогресивна България“ обаче Радев показа на голям екран кадри, на които се ръкува с руския президент Владимир Путин пред българското и руското знаме“, коментира изданието.

„ПП-ДБ също се стреми към съдебна реформа и иска да премахне корупционния олигархичен модел на партията ГЕРБ. Докато партията на бившия премиер Бойко Борисов подкрепя Украйна и политиката на Брюксел, Радев е против допълнителни помощи за Украйна. Още като държавен глава той настояваше и за провеждане на референдум за въвеждането на еврото. България се присъедини към еврозоната на 1 януари“, припомня „Кроненцайтунг“.

Коментар по темата публикува и електронното издание на вестник „Щандарт“. Заглавието е „Месия от военновъздушните сили като български премиер“. „През 2001 година българите избраха бивш цар, двадесет години по-късно - шоумен, а сега - генерал от военновъздушните сили, 62-годишния Румен Радев. Българските граждани възлагаха надежди на най-различни личности да ги освободят от мафията и произвола в администрацията и съдебната система“, посочва авторката Аделайд Вьолфъл.

По-нататък коментарът продължава: „В предизборната кампания Радев заяви, че именно това възнамерява да направи. По думите му България показва признаци на демокрация, но функционира като олигархия. Като премиер той иска преди всичко да укрепи институциите на правосъдието", пише в "Щандарт".

Неговата близост до Кремъл от друга страна предизвиква безпокойство в ЕС и НАТО“, отбелязва Вьолфъл. „Радев е против санкциите срещу Русия и финансовата помощ за Украйна, но заявява, че няма да ги блокира в рамките на ЕС. В Брюксел се надяват, че проруските му позиции ще останат ограничени до вътрешнополитическата реторика. В общественополитически план той показва и нелиберални тенденции – например подписа закон, насочен срещу ЛГБТ теми в училищата“, акцентира Вьолфъл.

Тя запознава накратко читателите с етапи от биографията на Румен Радев и посочва: „Радев може да бъде емоционален, но не е особено харизматичен. По-скоро олицетворява сигурност и ред, което го прави подходяща фигура, върху която хората проектират различни очаквания – нещо, което като президент не му се налагаше да реализира. Сега обаче за първи път ще трябва да взема решения, които могат да му струват популярността.

За разлика от бившия цар или шоумена Радев е професионалист. Баща на син и дъщеря, той и досега разполагаше с повече влияние от други президенти преди него. През последните пет години страната беше управлявана в продължение на повече от 800 дни от служебни правителства, които той лично назначаваше и ръководеше. Някои вече се изказаха опасения, че той иска да изгради автократична президентска република. Вместо това през януари подаде оставка, за да създаде партия. Ако действително иска да освободи България от олигарсите, ще се нуждае от сериозна подкрепа“, завършва коментарът в „Щандарт“.
Цветана Делибалтова , БТА