sanusetsalvus.com

Четвъртък, Май 13 2021

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Christi Himmelfahrt , българи в Австрия

Едно лично изследване на Марайке ван Хаселт от Нидерландия. Антропософ, в професионалния си живот е била съдия.

На 13 май 2021 г. във Австрия Католическата църква отбелязва Christi Himmelfahrt: ,т.е Възнесение Господне. Празникът се отбелязва 40 дни след Великден. Какви са тайните на числото 40, какви са тайните, свързани с ритмите около смъртта.

Увод

Този разказ започва в България. Когато за пръв път заедно със съпруга ми Франс посетихме България през 1996 г., на гробищата в Банско видяхме една впечатляваща картина: на две тесни пейки от двете страни на един гроб седяха хора и кротко си хапваха и пийваха.

Оказа се, че тук се отбелязваше 40-тият ден след смъртта. За мен това беше един напълно непознат феномен. Приех го като вдъхновение и то постави началото на моя интерес към по-дълбоките аспекти на умирането, преди всичко – ритмите около смъртта, за които оттогава събрах много неща.

В началото проучих по какъв начин 40-те дни след смъртта се отбелязват като традиция в различните страни и култури. Много се изненадах като открих, че те са традиция не само в християнската култура, но и при евреите, в исляма, в будизма и дори при едно племе в Южна Африка.

Общо за ритъма на 40

Периодът от 40 или 42 дни (6 седмици) играе важна роля и в ситуации, които нямат връзка с умирането.

Числото 40 е най-често срещаното число в Библията.

Няколко примера: 40 дни продължава Потопът, 40 дни да необходими за очистване след раждането според Мойсеевите закони (затова на 40-тия ден след раждането на Исус, на 2 февруари, е представянето в храма: “Сретение господне” (Лука 2:21-24).

40 дни продължава пътуването на Илия към планината Хорив (Синай), 40 дни продължава оттеглянето на Христос в пустинята след кръщението, 40 дни са постите преди Великден и времето след Великден до Възнесението.

Но и в собствения си живот ние често се срещаме с този период от 40 дни или 6 седмици. Например, когато някой иска да си почине или да завърши нещо: годежа, медения месец (на немски се казва Flitterwochen, буквално: бляскави седмици),

следродилното време, карантината след заразна болест, носенето на траур, 6-те седмици преди и след раждането, отпуска по майчинство, първата усмивка на бебето и времето за грижата и лечението след операция или тежка болест.

Освен това, наред с периода от 40 дни, важни са и периодите от 40 седмици, 40 месеца и 40 години.

40 седмици продължава извеждането от Египет и толкова дълго продължава също бременността,

40 лунни месеца е времето между кръщението в река Йордан и Възнесение Христово.

40 години живее Мойсей в Египет, 40 при своя тъст Йетро насред мадианитяните и 40 в пустинята след масовото изселване. Той умира на 120 години, след като вижда в далечината обетованата земя.

На 40 години Мохамед съзрява за своята задача (тогава той приема сурата от Архангел Гавраил). Според австрийския учен и езотерик д-р Рудолф Щайнер, преди четиридесетата си година, никой не може бъде учител в окултизма. Ако това стане въпреки всичко, става дума за заблуждение.

40-те дни след смъртта

Римокатолическата църква прави служба на 40-тия ден след смъртта. В България хората се канят с некролози да се съберат на този ден в църквата и/или на гробищата.

Вярва се, че едва тогава душата на починалия може да напусне дома. В Грузия се смята, че тогава душата се приема в рая. В Русия – че душата, след като е бродила 40 дни, може да отлети на небето.

Ритъмът 40 и моят път на търсене

От момента, в който се изправих пред този феномен, продължих да търся обяснението за тази загадка – защо 40?

Питах и други хора.

Завесата все повече се повдигаше и може би това ще продължи, именно благодарение на антропософския кладенец. В антропософията ритъмът заема важно място.

В Космоса, в света на нашите звезди и планети, господства само ритъм. Или по-добре казано: сливането в хармония на най-различни ритми. Божествено-духовният свят е част от това.

А земята и ние самите принадлежим на този Космос. Ритмите могат много добре да се наблюдават в обкръжаващата ни природа.

Космическите ритми са като че ли отпечатани в земната материя, а и в нас самите като наследство от нашето духовно потекло, нашия произход, нашата истинска същност.

Ритмите играят важна роля и в антропософската медицина и при производството на антропософските лекарства. Когато се задълбочим в това изживяване и когато изживяваме и годишните празници, тогава започваме да виждаме земята катоедно живо същество.

Ритъмът 40 и други ритми

Други известни ритми са 2 (ден и нощ), 4 (лунните фази/сезоните), 7 (планетите/дните от седмицата), 12 (зодиакът/годината), 28 (от пълнолуние до пълнолуние/междинният период на месечното кръвотечение).

Така също и специфичните ритми около умирането, като числото 3 и числото 30. На 3-тия ден преди умирането се оттегля двойникът, който не може да премине през смъртта;

на 3-тия ден след смъртта етерното тяло напуска окончателно физическото тяло. Процесът на умирането тогава вече е завършен.

30 години продължава обиколката на Сатурн, планетата на мировата памет. Действителната позиция на тази планета в момента на смъртта е много важна за нашия хороскоп на смъртта („Мъдростта на звездите – Астрология и духовна биография" автор Лео де ла Хусе).

Но откъде точно идва числото 40?

Сякаш ритъмът на 40 не желаеше просто ей-така да си издаде тайната.

Този въпрос остана в мен, докато започнах да търся в обратна последователност. Не да се опитвам да открия явен космически ритъм и по този начин да намеря обяснението за земната действителност, а да оживя това, което се съдържа в ритъма на 40, да открия оттам космическия ритъм.

При това най-много ми помогна малката книга на Рудолф Майер “Ритмичните тайни в живота на човека и в космоса”. В нея Майер описва ритъма на 40 като ритъм на човекоставането: времето, което е необходимо на кълна, на зародиша, за да стигне по пълна зрялост.

Той пише, че 40 дни (1/7-ма част от пълния период на бременността) е времето, от което има нужда човек, за да може да направи душата толкова силна, че тя да може да придаде свой израз на това, което е придобила от духа.

Според Щайнер, именно по този начин действат импулсите на Михаил, а именно от духовното, в душевната област и оттам във физическия организъм: телообразуващо, със значение за кармата. Това е пътят към едно ново здраве, сегашният път към Михаил, според д-р Петер Зелг от Дорнах.

Но в случая не се приема старото здраве, а едно ново здраве. То се осъществява чрез усилията на самия човек, чрез неговите постижения и чрез собствената му творческа сила.

Всъщност, процесът протича винаги така, че първо се случва нещо впечатляващо и решително – последван от известно свободно време, период, в който нещо може да узрее – след който настъпва внезапна метаморфоза,

някакво раждане, нещо ново, което идва с огнена сила и което е свързано с радост.

Точно тази внезапна промяна е съпътствана от едно ехо в природата (внезапно пробива слънцето, появява се дъга) или някакво друго поразително събитие. Бъдете будни за това, което се случва около 40-тия ден след смъртта.

Когато насочим вниманието и на други хора към това или ако ги запитаме, можем да чуем много специални разкази.

Но въпросът защо точно 40 оставаше!

Дълго време продължавах да търся и разпитвах хората. Тогава внезапноми направиха впечатление две неща: една комбинация от числа и един образ.

Числото 40, като сума от числата 28 и 12 и образът на слънчевия диск над лунната купа: символът на Граала. Това беше началото на отговора. Но едва след като бях носила тези образи с мен дълго време, различни неща започнаха с течение на времето да си идват на мястото.

Космическо взаимодействие

Изведнъж, видях в 40 като сбор от числата 28 и 12 едно скрито взаимодействие на ритмите на луната (28) и на слънцето (12).

Знаем, че луната и слънцето са свързани с процеса на изграждане, на ставане на човека. Лунните ритми ни придружават в земния живот, образуват нашето тяло и нашата наследственост. Лунните ритми ни определят.

Обратното, слънчевите ритми искат да ни събудят в нашето битие. Те искат да освободят човешкия аз от оковите на миналото, за да живее той със силата да посрещне бъдещето.

В живота на човека има два потока: единият идва от миналото, а другият идва от бъдещето. Ако душата може така да се изпълни със слънчевите сили, че те да станат повече или по-малко независими от лунните сили, човек може да се освободи.

Това е пътят на развитие на човекоставането за всеки един от нас. Не само телесно, но и духовно, както по време на живота, така и след смъртта.

Победа на слънчевите сили над лунните сили

Този процес към победа на слънчевите над лунните сили винаги е втъкан в хода на годината, сякаш за да ни напомня за тази възможност.

В два момента от годината обаче това се проявява особено ясно: по времето на Светите нощи и по времето на Великден.

По времето на Светите нощи, в периода между 24 декември и 6 януари, слънчевият ритъм (от 365¼. дни) надхвърля в продължение на 11 дни продължителността на 12-те синодични лунни месеца (354 дни).

През този период човек може да изживее освобождаването от властта на луната и да се отдаде на това, което имат да си кажат един на друг слънчевият дух и земната душа.

Ако изживяваме съзнателно това време – за предпочитане в група – можем си определим този период от 11 дни и 13 нощи като време за упражняване, за да бъде той плодоносен.

Същото важи за времето на Великден, но в този случай в много тясна връзка с ритъма на 40 (42): периодът от 40 (42) дни между Разпети петък/Великден и Възнесение Христово.

В нашата земна действителност Великден се пада през първата неделя след първото пълнолуние след 21 март. Така във времето по Великден луната е намаляваща, а през март/април слънцето се издига. Затова е важно да не се фиксира датата на Великден!

Апостолите Петър, Яков и Йоан виждат предварително този изгрев на слънцето, на изгряващите слънчеви сили на Христос при Преображението на планината, където „лицето на Христос светна като слънцето, а дрехите Му

станаха бели като светлината”(Матей 17:1-13).

Според Щайнер, смъртта на Голгота е духовното раждане на слънчевото същество Христос. Едно новообразуващо се слънце става видимо.

И в действителност, след разпъването на кръста Неговото тяло започва да сияе.

При кръщението в река Йордан, 40 месеца преди това става зачатието.

През 42-та дни след разпъването на кръста (40 дни след възкресението),

Христос ходи по земята в духовна обвивка. И накрая, при Възнесението,

Христос се влива от духовния свят в земната атмосфера, „умира” в земната атмосфера и така прави самостоятелно избрана жертва. Един невероятен обрат в нашето нормално земно разбиране!

Така, по време на Възнесението се осъществява раждането на Христовия дух в живота на земята. Това уникално, най-важно събитие за земното развитие завършва това, за което Христос идва на земята:

Христос става Аза на земната душа! Това е огромното значение на това събитие: навлизането в земята на това, което на Голгота се ражда в зародишна форма.

Рудолф Щайнер подчертава това няколко пъти в своите лекции върху Петото евангелие, цитирайки Матей (28:20):“и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света.”

Граалът

Космическата имагинация за това велико земно-космическо събитие през 40-те дни след Голгота/Великден е образът на Граала: слънчевият диск, Христовото слънце, издигащо се над луната и носено от лунната чаша.

Това уникално прозрение за случилото се тогава във времето между Разпети петък/Великден и Възнесение Христово сякаш е дало окончателно, дълбоко и обновяващо потвърждение за този пра-феномен на космическото взаимодействие между слънцето и луната и на ритъма 40.

Оттогава, а днес още повече, ние можем да изпитаме в този ритъм близостта на Христос и неговите възкресяващи сили, също и в хода на собствения ни живот чрез периода от 40 (дни/седмици/месеци/години). Щом разберем това, започваме да го разпознаваме.

Най-често в обратен порядък: ние се чувстваме внезапно освободени след един труден период и ако след това погледнем назад ще открием отговора на нещо, което се е случило 40 дни, седмици, месеци, години по-рано.

Универсалното събитие

Това прозрение в събитията между Разпети петък/Великден и Възнесението не е запазено само в християнската култура.

Доказателство за това е широкото разпространение на символа на Граала, който не е свързан с религия, народ или култура. Той се среща на много различни места и в много култури. Ако човек е отворен за това, го очакват една след друга изненади и откровения.

С известни съкращения