sanusetsalvus.com

Сряда, Дек 17 2025

България

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Картина "Снегурочка" Михаил Врубел

Едно ФБ есе на Явора Стоилова, оперна певица, поетеса и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов и наследница на забележителния български художник Васил Стоилов.

Сякаш все още чувам шепота на приказките в детството ми... Приказки, оживели с незабравимите си образи в сънищата ми. Една от тях без съмнение е Снежанка. Много народи разказват за нея. В Индия тя носи името Падмавати, в Гърция - Myrsina. Във Венеция е Bella Venezia, в Армения - Nourie Hadig...

Джуджетата край нея също претърпяват различни метаморфози - превръщат се в силни богатири в една приказка на Пушкин. И дори - в седем Дракона в албански вариант на приказката. А и не само Огледалото на злата мащеха дава отговор на тревожния й въпрос дали е най-красивата на Земята. В някои приказни версии Магьосницата разговаря със Слънцето и Луната, в други с учителя си - магьосник или с говорещ папагал...

Понякога Снежанка е дъщеря на крал, друг път е внучка на дядо Мраз и Зимата или на дядо Мраз и Весна Красна (Пролетта). Дори и ябълката, която я отравя, променя образа си в различни варианти на приказката.. В някои от тях, тя не е добре познатият ни плод, а златен пръстен. Външният вид на Снежанка също се мени.

Понякога тя е с лице бяло като снега, устни алени като кръв и коси черни като абанос, както я описват братята Грим...(Така изглежда немската Снежанка - Schneewittchen). Във филмовата версия на Дисни черните й коси са подстригани късо и украсени с червена панделка. Руската Снежанка - Снегурочка (Снежинка) пък е златокоса, нежна и меланхолична. Така е видяна от художниците Виктор Веснецов, Иван Билибин и Врубел. При Веснецов, тя е красива, но тъжна девойка в синьо-сребристи одежди, изправна сама в притихналата гора.

(В. М. Васнецов. «Снегурочка». 1899)

Иван Билибин е илюстрирал приказката за Снегурочка в духа на руското изкуство, Art nouveau и фолклора, подчертавайки елегантността и магическата природа на героинята. Врубел е пресъздал нейната неземност в ефирни, бляскави тоналности... Снегурочка оживява и в едноименната пиеса на Островски, превърната в опера от Римски-Корсаков. Музиката й е изпълнена с лиричност, руски фолклорни мотиви и богатство от оркестрови цветове, които предават магията на природата и трагедията на героинята.

Въздействаща е и музиката на пълнометражния анимационен мюзикъл на Дисни. Песните от анимацията са класика, определяща музикалния образ на Снежанка, в който може би най-добре си я спомняме. Едно обаче е ясно.

Трябва да си роден в земя с белоснежна зима, за да усетиш наистина как сякаш от снега се ражда чистият образ на Снежанка, копнееща да получи човешка топлина... Това се случва с руската Снегурочка - образ, излязъл от древни славянски езически обреди и приказки за снежното момиче, което оживява, събудено от любовта и се стопява с идването на пролетта...

(Schneewittchen erhält den Giftkamm (1872). Ölgemälde von Hans Makart)

Съдбата на немската Снежанка е по-различна. Тя е далеч по-земно момиче, макар и родено в приказките на Братя Грим. Тази различна Снежанка е универсален символ на невинността и красотата, преследвана от злобата и завистта, както се случва в живота. Смята се, че има исторически първообраз като баронеса Мария София фон Ертал, чийто надгробен камък е изложен в музей в Бамберг, Германия.

Интересно е да видиш една приказка в толкова много образи. Може би най-ясното й превъплъщение е създадено от филмовата индустрия - "Снежанка и седемте джуджета" на Уолт Дисни. Това е художествената интерпретация на Снежанка, която я превръща в световноизвестна икона на красотата и невинността.

Само че моята истинска Снежанка е друга. Тя беше с лице бяло като снега и очи сини като небето. И не се стопи, а отлетя...Но, всъщност винаги е с мен, защото е най-красивата ми приказка...