Благослена Пролетта, напъпила в сърцата ни! Нека разцъфнат пролетните ни надежди! И нека усетим с цялата му божествена и земна сила раждането на новия живот край нас и вътре в нас!
Близък мой приятел ме предупреди, че ако един поет превръща всеки свой ден в нов стих, накрая може да изчерпи вдъхновенията си... Но с мен това едва ли ще се случи... Защото пролетта в никой сезон не напуска душата ми и непрестанно се обновява в поетични видения. Когато си затворен между четири стени, единственият изход си остава, да се отвориш целия за красотата на всеки един ден и даже миг, с които си дарен!
Пролетта на Ботичели
Колко неудържимо цъфти красотата в една от залите на флорентинската галерия "Уфици"! Благословена е тази красота, трептяща в багрите, светлините и образите в алегорията "Пролет" на Сандро Ботичели...И, разбира се - в цветовете, ухаещи в клоните на дърветата или изсипани като цветен дъжд на земята, в градината на любовта. Те са наистина навсякъде в тази голяма като изкуство и като размери творба с нимфи и богове в естествен ръст. Преброени са в нея над двеста вида цветя, може би родени от устата на нимфата Хлорис, любимата на пролетния вятър Зефир. Виждаме ги надясно, в картината.
Именно от тяхната любов разцъфтяват цветовете между прелестните устни на нимфата, превъплъщаваща се в образа на богинята на пролетта Флора, която посипва земята с цветя, събрани в пазвата й. Цялото платно на Ботичели символизира разлистването на пролетната красота и съзряването на плодовете в натежалата утроба на нимфата и в природата, както и в светещите като малки слънца портокали в герба на Медичите.
Любовта е господарката в тази градина на символите. Отредено й е централното място в композицията. Тя е повдигнала ръката си, сякаш с жест на Мадона, благославяща земните синове и дъщери.
(Какво преплитане на идеи от християнството и елинизма има в Ренесанса!) Знакът на плодородието е потърсен дори в дрехата на Венера или по- точно в гердана й, падащ не както обикновено се носи - на деколтето, а в горната част на корема, под бюста, като че пази утробата й със свещената сила на камъка, вграден между перлите. (Известно е, че Ботичели добре е познавал езика на бижутата, тъй като брат му бил златар.)
Украшения - символи на мира между враждуващите семейства във Флоренция - Медичи и Пицци носят и трите, танцуващи рондо в картината грации: Сияйната, Благодатната и Цветущата. В най-лявата част на картината е Меркурий ( Хермес) - вестителят на боговете с крилатите си сандали и жезъла, с който прогонва последните зимни облаци. Неслучайна е необикновената прилика на древния Бог с Лоренцо Великолепни, забелязана от Вазари при посещението му на вила Кастели, в която Лоренцо ди Пиерфранко де Медичи съхранявал картината.
В алегорията си, Ботичели отправил и едно послание за мир след разкриването на преврата срещу Медичите във Флоренция.
Колко красива е Ботичелиевата "Пролет" в своите хармония и спокойствие, в нежната топлина и потоците от любов...Сякаш нарисуваният в нея Купидон наистина изпраща огнените си стрели в сърцата на влюбените в изкуството.
Но колко много философски (неоплатонически) и политически послания се спотайват зад сиянието на красотата... Те са част от тайнствения ореол на изкуството, в което над божествените светлини често се спускат сенките на Непознатото!
